site.btaГолямото послание на романа „Не ви познавам“ е, че трябва да се пазим един друг, каза Теодора Димова

Голямото послание на романа „Не ви познавам“ е, че трябва да се пазим един друг. Това каза Теодора Димова на среща със свои читатели по време на Софийския панаир на книгата. 

„Теодора Димова е един изключително цялостен писател“, каза Юрий Дачев, модератор на разговора. 

Авторката разказа, че месеци след излизането на „Поразените“, започнала пандемията и тя още не можела да се дистанцира от тези герои. „Аз още не можех да се откъсна от тях. Общо взето, писането е трудно и опасно занимание. Аз не зная кое е по-трудно. Да се пише за миналото и за терора от 1944 г, или за днешния ден“, каза Димова и обясни, че „Не ви познавам“ докосва много сериозни струни в съвременния човек – да не става злободневен, да не става жълт.

Авторката каза, че колкото е по-трудна, колкото е по-неизказана и неизговорена една тема, толкова по-интересна е за нея. В книгите й героите са художествено измислени, няма определени прототипи. Някои напомнят на хора от реалния живот, но никой не може да каже: „Този е този човек и да го посочи“, обясни тя.

Най-често я питали защо „Не ви познавам“ свършва така. Авторката казва: „Нямаше друг начин, по който да свърши“. Миналото застига героинята и това е тежестта на неизясненото ни минало. Този неизяснен разказ, който ни спъва, при положение, че толкова съдби на хора са осакатени, каза още тя.

Нашето поколение не успя да разкаже докрай, не успя да разкаже добре нашето минало. Затова и младите сега нямат интерес към него. У младото поколение го има мисленето, че няма значение какво е в миналото, ние продължаваме напред, каза със съжаление Теодора Димова.