Предложения за нови програми за промоция на българска литература в чужбина бяха представени днес на дискусия, която се състоя в Националния дворец на културата (НДК) и е част от програмата на Софийския международен литературен фестивал.
Темата на дискусията беше „Какво да правим след „Букър“-а, или отново за политиките за промоция на българска литература в превод“.
Една добра публична политика трябва да е устойчива, добре финансирана, да търси връзка с други партньорства, да бъде съвременна като инструментариум и подходи, да бъде чувствителна към приемащия контекст, който е повече от един и др. Това каза заместник-кметът на Столичната община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Яна Генова. В дискусията тя участва като основател и доскорошен директор на неправителствената организация „Следваща страница“, която е организатор на събитието.
Според нея най-важно е да се работи не за налагане на продукт – конкретен автор или книга, а за вписващо присъствие. Това означава да не мерим успеха през брой „Букър“-и, а чрез присъствието на различни български гласове в международната литературна комуникация.
Яна Генова представи презентация, според която е необходимо създаването на национален център за литература и превод. Той би се грижил за българистичните центрове в чужбина. Финансиращи програми са необходими още за подкрепа на превода и издаването, литературното гостоприемство чрез творческите резиденции, международната мобилност, международното присъствие на панаири и форуми, информацията, комуникацията и разпознаваемостта на българската литература в чужбина, допълни тя.
Колкото повече преводи има една книга, толкова повече шанс има да се получат и следващи преводи, каза доц. Ани Бурова по време на дискусията. „В последното десетилетие се оформя един кръг от преди всичко съвременни автори, които са обект на траен преводачески интерес и интерес от страна на чуждите издатели“, допълни тя.
По думите ѝ започва да се появява ново поколение преводачи, които обаче са крайно недостатъчно. „На един език има един преводач от български, максимум двама“, отбеляза тя и допълни, че университетската българистика се намира в криза почти навсякъде по света.
Доц. Ани Бурова каза още, че международната награда „Букър“ представлява надежда за това интересът км българската литература да се разширява.
Сред останалите участници в събитието бяха директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев, литературният агент Гергана Панчева и управляващият директор на фондация „Елизабет Костова“ Виолета Радкова. Модератор на дискусията беше Адриана Стойчева.
/ТС/
news.modal.text
