Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата.
В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева.
Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят.
Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални.
Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя.
„Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите ѝ 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете.
„Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев.
Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя.
Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова.
Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя.
Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите ѝ е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин.
На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
