site.btaТрябва да се пазиш от излишните думи, каза проф. Боян Биолчев

Трябва да се пазиш от излишните думи. Това каза проф. Боян Биолчев на представянето на книгата си „Сценарият като литература или обратното“ в рамките на 50-ия Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата (НДК).

„Първият ми разказ е написан преди достатъчно години, а последният - това лято на морето. И това, което най-много ме кара да се чувствам доволен от себе си, е, че те малко се различават“, каза проф. Биолчев. По думите му чувството за отговорност на човек, който борави със словото, е присъствало и тогава, и сега.

„Аз много държа на мнения, които са самостоятелни като личен подход и доста внимавам да не се поддавам на най-добрите оценки, защото те винаги носят някаква излишна гордост на автора. Радвам се, чета какво пишат и същевременно непрекъснато си казвам: „Много внимавай какво ще вземеш и какво трябва да прескочиш“. Не бях такъв в началото“, разказа той.

„Сценарият като литература или обратното“ съдържа четири сценария – на  „Чума”, „Холтер'87”, „Похищението” и „Краят на света”. „И най-красивият сценарий, ако не е заснет и реализиран, всъщност, го няма. Аз съм написал 30 сценария, „Чума“ е седмият реализиран“, посочи проф. Боян Биолчев.

Той разказа, че е присъствал на заснемането на почти всички реализирани филми. През цялото време все едно продължавам да пиша сценария, каза авторът и допълни, че неведнъж се е налагало да промени реплика на персонаж, тъй като написаната не звучи добре, изречена от актьора. 

„Киното е живо изкуство, литературата е отшелническо. Те не трябва да се бият под никаква форма“, отбеляза проф. Боян Биолчев.

„Тази книга неслучайно ни казва, че това е кино за четене. Филмите, които сме гледали, знаем, че са едно съвсем друго изкуство. Едно изкуство, в което внушенията на Боян Биолчев понякога не са разбрани докрай“, каза по време на събитието писателят Георги Цанков. 

„През 1982 г. се запознах за първи път с кинематографиста Боян Биолчев. С още един приятел отивахме в Резово, където неговата съпруга снимаше един от най-интересните български приключенски филми „Тайната на дяволското оръжие“. Тази история беше едно от най-странните и най-интересните произведения в тогава доста сухото българско кино. Всъщност, Боян Биолчев е виновник и за още немалко български филми – „Очите плачат различно“, „Вик за помощ“, чието продължение откриваме в тази книга, и „Племенникът чужденец“, допълни Цанков.