site.btaБългарската стопанска камара се въздържа от подкрепа на проекта на бюджета и средносрочната бюджетна прогноза

Българската стопанска камара (БСК) се въздържа от подкрепа на проекта за бюджет и средносрочната бюджетна прогноза, съобщиха от камарата.

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе заседание във вторник, 21 ноември, на което се очаква да бъде разгледан и проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2024 г. 

В мотивите на БСК се посочва, че предложеният законопроект, като цяло, предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за преминаване към реално програмно бюджетиране, административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги, обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги, промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество, мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда, както и мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход. 

Според БСК икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи. 

"Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги", се казва в позицията на БСК. Камарата предлага осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

Според БСК, продължаващата експанзивна фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в еврозоната от 1 януари 2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.

Неефективно управление на държавните предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. В тази връзка, БСК предлага да се обсъдят мерки за подобряването на ефективността на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.

Съгласно чл. 59 на проекта на ЗДБРБ се запазва обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,4 млрд. лв. С оглед нарасналия интерес на работодателите към ваучерите за храна и предстоящото им дигитализиране (което допълнително ще увеличи интереса към тях), БСК подкрепя предложението на  Асоциацията на операторите на ваучери за храна общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде определена в размер на 1,8 млрд. лв. за 2024 г.