site.btaЕстетика на катастрофите бе тема на дискусия на експерти на единадесетия Софийски международен литературен фестивал в НДК

„Естетика на катастрофите. Автори, атоми и неизбежности“ бе тема на дискусия с участието на Цвета Софрониева, Денница Габракова, Анита Димитрова и проф. д-р Богдан Рангелов. Събитието бе част от единадесетия Софийски международен литературен фестивал, който се провежда в рамките на Софийския панаир на книгата в НДК.

Проф. Богдан Рангелов припомни научния разказ за катастрофите и каза, че не трябва да се страхуваме от тях. Това са резки изменения, но те имат причини, които са вследствие на натрупване и на бавни промени в управляващи параметри, обясни той. Проф. Рангелов даде научни примери за катастрофи от физиката и химията.

Денница Габракова е японист по образование и дълги години живее в Азия. Моето мислене за връзката между екологичното мислене и края на литературата са повлияни от произведение, по което работих. В литературата доминиращ е личният човек, не общественият човек, каза тя.

Тя припомни ядрените катастрофи в Япония - във Фукушима и в Хирушима и Нагасаки. 

Анита Димитрова разказа за катастрофичното в киното. Тя обясни, че това не е новост в киното, защото то се използва като утешителен наратив, а не като сплашващ. Терапевтичният смисъл на катастрофичното е, че винаги има оцеляване, каза тя. Все повече киното и изкуството се замислят на какво е способен човекът, доколко той може да съсипе собствения си свят, допълни Димитрова.

Тя даде пример с филма „Опенхаймер“. Той не е в този проект като физик, той е там като администратор и като човек, който може да събере екип от най-бележитите учени. Всичките му сътрудници в проекта „Манхатан“ имат нобелови награди, а той няма. Това също може да бъде свързано с вината, която той след това изпитва, след като бомбите са взривени в Япония, защото това също е мотив в киното - за учените, които отварят кутията на Пандора, изпускат лошия дух от бутилката и всъщност в търсене на знание и открития те правят опасни неща, чието въздействие дори не са могли да си представят. Това е близо до игра на Бог, която виждаме на много места в литературата и изкуството, допълни тя. 

Цвета Софрониева каза, че е много важен този диалог на хора от различни области на науката.

„Разум и смирение са двете неща, от които имаме нужда“, каза проф. Богдан Рангелов. Съвсем убедено казвам, че в много близко бъдеще ще бъде решен проблемът с енергетиката и с нуждата от енергия, увери той. И допълни, че според него бъдещето е в термоядрения синтез, който е съвсем безопасен и контролируем процес.

Анита Димитрова обясни, че катастрофа и апокалипсис идват от старогръцки. И двете не значат нещо лошо. Катастрофа означава повратна точка - преобръщане, а апокалипсис - откровение, припомни тя.