Правите важна реформа в образованието, насочена към развитие на компетентности и имате подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това заяви д-р Андреас Шлайхер, директор на дирекцията за “Образование и умения” в ОИСР по време на срещата си с българския министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и с неговия екип в Министерството на образованието и науката (МОН). За първи път създателят на глобалното изследване PISA е на посещение в България по покана на българския министър на образованието и науката, за да се срещне - както с представителите на държавните институции, така и с директори, учители и ученици, съобщи пресцентърът на МОН.
"За нас, като екип, вашата подкрепа е много важна, защото започнахме една по-широка промяна в образователната система, която цели децата не толкова да възпроизвеждат знания, а да се учат как да ги приложат в живота", каза проф. Цоков. Министърът запозна представителя на ОИСР с историята и спецификите на българската образователна система. "Уповаваме се на традициите и ги надграждаме съобразно най-добрите практики в глобалния образователен свят, от който сме част. За целта инвестираме в стандарт за качество, в подобряване на ефективността на надграждащата квалификация, в осъвременен модел за подбор на училищни директори, в реформа на учебната програма и оценяването", обясни министър Цоков.
Това, което сте постигнали в образованието, е добра основа за промяна, насочена не само към предаване на знания в училище, а и на умения, каза д-р Шлайхер. Той посочи като положителен пример внедрените иновации в много български училища. Според д-р Шлайхер важно е добрите практики в тях да бъдат приложени и в други. "Започвате важен преход и е от голямо значение училищата да се чувстват включени, да се ангажират хората на първа линия и те да получат необходимия инструментариум", каза Андреас Шлайхер. Промяната във формата на оценяване е много важна крачка и Ви поздравяваме, че я предприемате, каза той за подготвяните промени във формата на националното външно оценяване в България.
Той подчерта още, че училищата могат да бъдат успешни, когато включват и родителите, а компетентностно ориентираното образование е доказало ефективността си да се случи това. Представителят на ОИСР посочи и добри примери на държави по света, които са успели да осъществят реформата. В разговора с д-р Шлайхер участие взеха също заместник-министрите на образованието и науката - Наталия Митева, Мариета Георгиева и Емилия Лазарова, както и началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска.
След срещата си с екипа на МОН, Андреас Шлайхер представи изводи от изследването PISA и обсъди важни образователни теми с представители на Регионални управления на образованието (РУО), със синдикални и работодателски организации, и с педагогически факултети. Чрез резултатите трябва да се видят типовете задачи, в които децата са добри и къде има нужда от промяна, препоръча той.
Един от изводите е, че те учат много материал, но не винаги могат да достигнат компетентности. "Ученето трябва да е интересно и увличащо младите хора. Нашите общества се променят. Учителят днес трябва много да обяснява на родителите защо използва даден метод", каза Шлайхер.
В срещата участваха председателят Синдиката на българските учители д-р Янка Такева, Диян Стаматов - председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, Асен Александров - председател на Сдружението на директорите в средното образование, д-р Ваня Кастрева - началник на РУО в София-град, представители на университети, депутати от Комисията по образованието и науката в Народното събрание, и други.
Както БТА писа, последните резултати от изследването PISA бяха представени на 5 декември 2023 г. В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците - PISA 2022.
"Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика", обясни тогава министър Цоков.
Изследването PISA 2022 беше направено сред ученици на 15-годишна възраст от 81 държави. Те са решавали тестове по математика, четене и природни науки, като основната оценявана област е математическа грамотност. В България тестовете се състояха в периода 21 март - 22 април 2022 г. сред 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна. Учениците са от осми, девети и десети клас, като най-много са деветокласниците - 92 процента.
Средният резултат на българските ученици по математическа грамотност, която е във фокуса на изследването, е 417 точки. Той е по-нисък от средния за ОИСР, който е 472. Резултатите на българските ученици са сходни с тези от предходните изследвания на PISA, които се провеждат на всеки три години. В същото време в световен мащаб се наблюдава значителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни, като Нидерландия, Норвегия, Полша. Традиционно най-силно се представят учениците от Сингапур, които имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай. Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. 54 процента от българските ученици са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестовете по четене техният дял е 53 процента, а по природни науки - 48 процента, беше съобщено при представянето на резултатите от изследването.
Изследването PISA измерва не просто знанията по конкретни предмети, а как учениците могат да използват наученото в реални житейски ситуации.
PISA се провежда от 2000 г. и е едно от най-важните изследвания за развитието на образованието в света.
PISA на практика е тест. Той изследва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Това е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование. Затова и изследването е създадено да мери доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и с глобалния свят.
PISA показва способността на учениците да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации.
Тестът PISA е разработен от международен екип от образователни експерти. Той се прави през период от три години, като обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени по-общо, като обикновено се съчетава и с други компетентности, необходими за съвременния свят.
