Селското стопанство продължава да бъде засегнато от няколко събития извън контрола на земеделските стопани, като например климатични и геополитически кризи, които продължават да оказват натиск върху земеделските стопани. Те оказват въздействие върху производителността, търговията, потребителското търсене, цените и в крайна сметка върху доходите на земеделските стопани. След последната краткосрочна перспектива (есента на 2023 г.) и въпреки някои благоприятни, но ограничени промени в разходите за суровини, техните цени, включително за енергия, торове и фуражи, са значително над равнищата отпреди ковид. Несигурността за земеделските стопани произтича и от непредвидимите екстремни метеорологични явления, геополитическите конфликти, които оказват натиск върху селскостопанските пазари, както и от икономически фактори като все още високите лихвени проценти и увеличените разходи за труд. Цените на храните остават все още високи, което в съчетание със слабите перспективи за икономически растеж ограничава перспективите за възстановяване на потребителското търсене. Това показва пролетното издание на доклада за краткосрочните перспективи за селскостопанските пазари на ЕС, публикуван от Европейската комисия (ЕК).
Земеделските стопани в ЕС продължават да са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани с разходите за суровини, които остават до голяма степен над равнищата отпреди ковид въпреки неотдавнашната низходяща тенденция при някои от тях. Производството на торове в ЕС продължава да се възстановява, но вносът остава на високи равнища.
Индексът на цените на земеделските стопани в ЕС е намалял в сравнение с равнището от 2022 г., но това намаление все още не е изцяло предадено на цените на храните за преработвателите и потребителите, което потенциално би могло да доведе до допълнително облекчение за последните. Въпреки че индексът на потребителските цени на храните в ЕС се стабилизира от март 2023 г. насам, той се е увеличил средно с 43 на сто в сравнение с 2015 г. В някои държави от ЕС увеличението е по-значително, като например в Полша (+65 процента) или Литва (+69 процента).
Метеорологичните условия са били като цяло добри за повечето зимни култури и пасища, но влагосъдържанието може да се окаже предизвикателство за някои северозападни части на ЕС. Предвид непредвидимостта на екстремните метеорологични явления и резките промени, наблюдавани през последната година, към настоящите сигнали трябва да се подхожда предпазливо.
Обработваеми култури
Производството на зърнени култури в ЕС през сезон 2024/25 г. се очаква да нарасне до около 278,5 милиона тона (+3 процента на годишна база), което се дължи главно на по-добрите добиви. Мокрите условия са засегнали производството на зърнени култури през 2023/24 г. и понякога са затруднили достъпа на земеделските стопани до техните ниви за засяване на пролетни зърнени култури. Като цяло вносът на зърнени култури в ЕС през 2023/24 г. (юли 2023 г. - юни 2024 г.) може да остане със 17 процента по-висок от 5-годишната средна стойност. Подобрената логистика на Черноморския коридор обаче улеснява износа на украинско зърно за световните пазари, като по-малко от него влиза в ЕС.
Площта за отглеждане и добивите на соя и слънчогледово семе се увеличават през 2023/24 г. Очаква се производството на маслодайни и протеинови култури да се увеличи през 2024/25 г. поради увеличаването на соята, полския грах и баклата.
Потвърждава се възстановяването на производството на захар в ЕС в размер на 15,6 милиона тона. Високата цена на захарта в ЕС обаче е ограничила възстановяването на потреблението до момента.
Специализирани култури
Очаква се производството на зехтин в ЕС леко да се възстанови през 2023/24 г. (октомври 2023 г. - септември 2024 г.) след рекордно ниската реколта миналата година. Намаленото предлагане продължава да повишава цените. Това кара потребителите да преминат към други масла и мазнини или да намалят общия прием на масла. В резултат на това потреблението в ЕС би могло да стигне най-ниското си равнище в исторически план през 2023/24 г.
Производството на вино в Италия и Испания е намаляло значително през 2023/24 г. (август 2023 г. - юли 2024 г.) поради неблагоприятни метеорологични условия. Потреблението на вино в ЕС продължава тенденцията си на спад, тъй като по-младите поколения предпочитат други видове алкохолни напитки, като бира или коктейли, в допълнение към по-ниската покупателна способност на потребителите. Кризисната дестилация, разрешена през лятото на 2023 г. от Европейската комисия, беше въведена в няколко държави от ЕС, за да се отстранят около 33 милиона хектолитра от пазара. Въпреки тази намеса и спада в производството, не се очаква да последват запаси.
Неблагоприятните метеорологични условия оказаха отрицателно въздействие и върху производството на ябълки и портокали в ЕС. Очаква се износът на пресни ябълки и портокали от ЕС да намалее рязко, а вносът на портокали да се увеличи, което ще окаже по-голям натиск върху местните производители.
Мляко и млечни продукти
Въпреки непрекъснато намаляващите стада млечни крави (‐0,5 процента) се очаква предлагането на мляко в ЕС да остане относително стабилно през 2024 г. (+0,4 процента), което би могло да бъде подкрепено от увеличаване на добивите (+0,9 процента). Страните от ЕС се сблъскват с контрастни ситуации, повлияни по различен начин от метеорологичните условия или текущите структурни промени.
Производството и износът на сирене в ЕС остават силни и биха могли да продължат да нарастват през 2024 г. Износът на масло от ЕС също може да остане положителен при стабилно вътрешно потребление.
Месни продукти
Животновъдният сектор претърпява структурни промени, дължащи се главно на изместване на предпочитанията на потребителите от говеждо към птиче месо и на екологични ограничения. Потреблението на говеждо месо в ЕС на глава от населението през 2023 г. е спаднало до 9,7 кг (-4,7 процента на годишна база). Спадът в потреблението може да продължи с 2,8 процента през 2024 г. Производството на говеждо месо в ЕС би могло да продължи да намалява и това би могло да поддържа цените.
Производството на свинско месо в ЕС отбелязва подобен спад с -6,6 процента през 2023 г. Намалението може да се забави с 0,4 процента през 2024 г.
Търсенето на домашни птици, като по-евтин източник на протеини, все още е високо. Потреблението на глава от населението в ЕС се е увеличило с 3 процента през 2023 г. и би могло да нарасне с още 2 процента през 2024 г. Вносът на домашни птици също продължава да бъде висок.
Актуализираните счетоводни баланси за пазарната 2023/24 година са включени в последния доклад за краткосрочните перспективи и са достъпни и на портала за данни за хранително-вкусовата промишленост.
/СС/
news.modal.text
