site.btaЕК публикува най-новите си прогнози за производството, търговията и употребата в ЕС на широк спектър от източници на фуражни протеини

ЕК публикува най-новите си прогнози за производството, търговията и употребата в ЕС на широк спектър от източници на фуражни протеини
ЕК публикува най-новите си прогнози за производството, търговията и употребата в ЕС на широк спектър от източници на фуражни протеини
Снимка: Ивона Величкова/БТА, архив

Европейската комисия (ЕК) публикува най-новите си прогнози за производството, търговията и вътрешната употреба в ЕС на широк спектър от източници на фуражни протеини. Като се има предвид, че за някои фуражни протеини ЕС все още зависи от вноса, Комисията публикува и проучване относно възможностите и ограниченията за диверсифициране на източниците на протеини. Изглежда, че изборът на фуражен протеин за животновъдството продължава да зависи от няколко фактора, като конкурентоспособността е основният от тях. Рентабилността и силните вериги за създаване на стойност продължават да бъдат от основно значение за развитието на производството на протеини в ЕС. Намаляването на зависимостта от вноса на фуражи може да допринесе за стратегическата автономност на Съюза и да осигури по-устойчива и автономна продоволствена система.

Въз основа на наличните данни за 2023/24 г. се приема, че търсенето на фуражи ще остане стабилно на равнище от 71 милиона тона суров протеин в сравнение с предходната пазарна година. Самодостатъчността на ЕС за всички източници на протеини се очаква да бъде 75 процента. Съюзът остава напълно независим по отношение на грубите фуражи и все още е основният източник на фуражни протеини, като представлява 41 на сто от общата употреба на фуражи в ЕС. Делът на всички брашна от маслодайни семена представлява 27 на сто от общото потребление на фуражни протеини в ЕС, а делът на зърнените култури - 21 на сто. За брашното от маслодайни семена обаче ЕС произвежда само 27 на сто от нужното, за да изхранва животновъдния си сектор.

Зависимостта на ЕС от вноса на протеинови продукти е свързана главно с почвено-климатични и структурни причини, като например средния размер на стопанствата, наличната земя на континента, конкурентоспособността на различните култури и като цяло по-неблагоприятните почви и климат за конкретни продукти, като например соята. Комисията вече заяви намерение да подкрепи производството на растителни протеини в своето съобщение относно гарантирането на продоволствената сигурност и повишаването на устойчивостта на продоволствените системи, публикувано през март 2022 г.

Производството в ЕС на богати на протеини растения (маслодайни семена и сухи варива) се очаква да бъде 7,2 милиона тона суров протеин през 2023/24 г., което представлява значителен ръст от 28 процента през последните 15 години.

Препоръките, представени в доклада на ЕК от 2018 г. относно развитието на растителните протеини в ЕС, доведоха до конкретни мерки за подкрепа, прилагани в рамките на настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП). Обвързаното с производството подпомагане на доходите за бобови и протеинови култури е включено в 20 стратегически плана по ОСП. Очаква се подпомаганата площ да нарасне от 4,2 милиона хектара през 2022 г. на 6,4 милиона хектара през 2023 г. и след това на почти 7,1 милиона хектара през 2027 г. Освен това екосхемите, предвидени в 20 стратегически плана по ОСП, също подпомагат непряко производството на бобови растения.

Комисията също така инвестира в научни изследвания и иновации в областта на протеиновите култури и системите за хранене в рамките на "Хоризонт Европа" и  Европейското партньорство за иновации в областта на селското стопанство, за да направи системите за животновъдство по-устойчиви, издръжливи и кръгови. Важно е обаче да се проучи дали може да се направи повече на ниво ЕС и на национално ниво в подкрепа на икономическия избор на земеделските стопани по отношение на производството на протеини в Съюза.

Диверсифициране на източниците на протеинови фуражи

Публикуваното от Комисията проучване, проведено от външен научноизследователски консорциум, предоставя цялостен анализ на факторите, ръководещи избора на земеделските стопани и другите участници във веригата, и на вариантите, които биха могли да бъдат въведени в подкрепа на производството на протеинови фуражи в ЕС. Стратегиите за изхранване отразяват разнообразието на секторите на растениевъдството и животновъдството в Съюза. В целия ЕС те се дължат главно на икономически причини, като например цената на произведените култури в сравнение с вносните. Селскостопанските производители са повлияни и от договорните споразумения, наличието на силни вериги на доставки, законодателните изисквания, свързани с конкретни видове земеделие като биологичното, и дългогодишните практики, с които са запознати.

Съществува и въпрос на наличност, тъй като увеличаването на диверсификацията на производството в ЕС изисква налична земеделска земя, подходяща за необходимите култури. Проучването показва, че замяната на 50 процента от вноса на семена от соя би означавала замяна на 6,6 милиона хектара с други култури. 

Следователно в средносрочен и дългосрочен план възможните варианти за намаляване на зависимостта от вноса могат да бъдат само комбинация от различни лостове и алтернативи, които трябва да бъдат конкурентоспособни, налични за по-дълъг период от време, да отговарят на хранителните нужди на животните и да бъдат на разумни цени. Сред различните предложени курсове на действие в проучването се посочва по-специално увеличаването на дела на протеините, получени от трева, в хранителния режим на преживните животни, подпомагането на публичните и частните научни изследвания за подбор на по-ефективни сортове с цел подобряване на добивите и по-добро използване на хранителната стойност на суровините, както и финансирането на обучение за земеделските стопани. 

На ниво европейски политики в проучването се препоръчва временно увеличаване на обвързаното с производството подпомагане на доходите в рамките на ОСП за отглеждане на растителни протеини в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО). В него също така се посочва, че оперативните програми по ОСП и фондовете за развитие на селските райони биха могли допълнително да подкрепят земеделските стопани и веригите за създаване на стойност да инвестират в алтернативи. Необходими са действия на национално ниво, за да се допълнят тези на ЕС. Според проучването държавите членки биха могли систематично да включват мерки за подпомагане на отглеждането на растителни протеини в своите стратегически планове по ОСП, но също така да изготвят национални планове за протеините.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:58 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация