site.btaВъпреки нормализирането на бюджетната процедура, фискалната политика продължава да бъде поставена под сериозен натиск, според ИПИ

На 13 май отбелязваме Деня на данъчна свобода през 2024 г. - хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на годината, отива само в полза на бюджета, изчисляват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Бюджетът за тази година залага консолидирани приходи в размер на 75,3 млрд. лв. Приемайки, че за ден изработваме над 562 млн. лева, изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни, за да попълним държавната хазна, посочват от ИПИ.  Като се отчете и факта, че годината е високосна, от ИПИ изчисляват, че своеобразният Ден на данъчна свобода настъпва днес - 13 май.

От института обясняват, че тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но добавят, че трябва да се отчита и големият бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг, калкулират от ИПИ.  Те добавят, че в средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 г., и 2026 г. Експертите обобщават, че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

От ИПИ разглеждат каналите, по които се финансират тези 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи - косвените данъци носят 25,5 млрд. лв., в които 18,6 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. са от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31 процента от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в които 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16 процента от общата бюджетна рамка, изчисляват от ИПИ. Посочват още, че приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в които 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване, като общо осигуровките финансират 22 процента от общата бюджетна рамка.  Всички тези приходи покриват над две трети от бюджетната рамка, отбелязват от ИПИ. Други приходоизточници са имуществените данъци - близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12 процента от бюджетната рамка. Към тях от ИПИ прибавят и 660 млн. лв. годишна вноска от БНБ. Отбелязват и трансферите от ЕС, които се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голямата си част финансират капиталовите разходи в бюджета и така подкрепят публичните инвестиции. Близо 9 процента от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС, посочват от ИПИ.

Въпреки че през 2024 г. наблюдаваме нормализиране на бюджетната процедура - има приет бюджет, списък с инвестиционни проекти и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика продължава да бъде поставена под сериозен натиск, смятат от ИПИ. Според тях тези рискове допълнително се усилват от новата вълна на политическа нестабилност, която поставя въпроси както за изпълнението на бюджета, така и за курса на фискалната политика след парламентарните избори. От макроикономическа гледна точка е време да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери, коментират от ИПИ. 

Според ИПИ в краткосрочен план най-опасни изглеждат решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. Връщането на икономиката към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план - от ръста на инвестициите, доходите и потреблението, посочват от ИПИ  и добавят, че това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност. Всичко това е част от същинския дебат за устойчивостта на бюджета, свиването на дефицита и създаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто политиците дължат на гражданите преди предстоящите избори, коментират от ИПИ.