Тя беше гост на Софийския международен литературен фестивал

site.btaНаписах романа „Деликатесен труп”, за да накарам хората да се замислят, казва аржентинската писателка Агустина Бастерика

Написах романа „Деликатесен труп”, за да накарам хората да се замислят, казва аржентинската писателка Агустина Бастерика
Написах романа „Деликатесен труп”, за да накарам хората да се замислят, казва аржентинската писателка Агустина Бастерика
Снимка: Яница Христова/БТА

Аз не написах романа „Деликатесен труп”, за да превърна тези, които ядат месо, във вегетарианци. Не исках книгата да бъде памфлет. Исках да накарам хората да се замислят. Това каза снощи аржентинската писателка Агустина Бастерика, която бе гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея се състоя в Националния дворец на културата (НДК). 

Модераторът на разговора Николай Терзийски представи Агустина Бастерика като „авторка на една книга, която няма как да остави човек безразличен”. По думите му антиутопичният й роман „Деликатесен труп” (изд. „Рива”) разкрива света по краен, но логичен начин. „Тази книга може да ви обсеби, да ви пристрасти и да ви отврати от самите вас”, каза Терзийски. Романът у нас е издаден миналата година и вече е преведен на 20 езика. Николай Терзийски посочи, че по „Деликатесен труп” се подготвя сериал, а в Аржентина произведението се изучава и в училищата. 

Агустина Бастерика разказа, че идеята за този роман се е появила „благодарение на една лична промяна”. Тя се случва след разговор в затворения ресторант на брат й Гонсало, на когото е посветена и книгата. По думите й тогава започва да изследва осъзнатото хранене, според което храната има силата както да разболява, така и да лекува. Бастерика посочи, че това я води до решението да спре да яде месо. „А в Аржентина месото е религия”, коментира авторката. Тя допълва, че мисълта, че хората „също сме животни, направени от месо” я кара да се запита дали канибализмът може да стане легитимен. Авторката посочи, че преди да започне да пише тази история, шест месеца проучва канибалски ритуали, права на животните и процеса на работа на хладилните камери. 

„Това, което се опитвам да разгледам в тази книга, е къде е границата между това да бъдеш човешко същество и животно. Защото тези граници понякога са размити”, каза аржентинската писателка. 

На въпроса кои са човешките качества, които водят до индустрията, описана в книгата й, тя отговори, че според нея това е свързано с алчността и жаждата за власт. „Написала съм тази книга, но въпреки това аз вярвам в човечеството. Мисля, че има много хора, които помагат на други хора и на животни”, каза авторката. 

„Езикът има сила, има власт”, казва Агустина Бастерика и допълва, че за нея е било важно в „Деликатесен труп” да работи с езика. Тя посочи, че това е роман за хора, които ядат хора, но за които не може да се използва думата „канибализъм”. 

Според нея има и по-опасни неща от думите. „Но те имат сила и са радикално важни”, коментира писателката. Според нея те могат да трансформират и преобразяват света. Бастерика казва, че официалният език може да прикрива определени моменти от действителността с евфемизми, но литературата успява да ги разкрие. По думите й това е причината при диктатурите да се горят книги. 

Според аржентинската писателка има много начини за манипулация, като чрез страха хората се манипулират най-много. Това, което правят книгите и изобщо културата и изкуството, е да разкрият тази манипулация, посочи тя. 

На въпроса дали тъгата е това, което ни отличава като хора, Бастерика отговори положително. Но любовта като жизнена енергия, не толкова като романтично чувство, е това, което най-много насърчава човек, допълни тя. 

В разговора в НДК се включи и преводачката на „Деликатесен труп” Лилия Добрева. Тя разказа, че е било „кошмарно” да преведе тази книга, заради детайлните описания в нея. Но допълни, че самата тя предлага на издателството да я преведе, защото отвъд жестокостта и насилието, в нея открива и още нещо - манипулацията, залегнала в основата на романа. „Манипулацията, чрез която хората пристъпват едно извечно табу – да не се хранят с ближния. Правят го и то без да изпитват угризения, без да изпитат и чувството на грях”, казва тя и допълва, че от това следва, че те няма да изпитат и изкупление, което прави душите им обречени. 

Както БТА писа, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. 

Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. 

Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:31 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация