site.btaИма какво да научим от България по отношение за популяризирането на дейността ни на Антарктида, каза пред БТА д-р Никол Бийбоу

Онова, което ме впечатлява най-силно, е популяризирането. Можем да научим много от онова, което България прави. Има още много какво да се желае, за да може и младежта и гражданското общество да бъдат привлечени и да ги информираме за постиженията. Именно тук аз научих колко важно е това, така че, когато се прибера у дома, ще разгледаме дали не трябва да използваме някои от опитите и действията тук и да ги трансформираме спрямо нас. Това заяви в интервю за БТА д-р Никол Бийбоу, председател на Европейския полярен борд и ръководител на проекта EUPolarNet, която организира и финансира провеждането на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN. Тя се проведе в рамките на два дни в Ахелой. Представянето на английската версия на броя на списание ЛИК, посветен на българските научни постижения на Антарктида, бе част от програмата на форума. 

Бийбоу обясни, че една от основните задачи на EUPolarNet е именно международното сътрудничество, както и подпомагането на държави, които нямат чак толкова изследвания на Антарктида. България е член на този проект от 10 години и затова тя е избрана да бъде домакин на събитие, насочено към страните от Балканите, където да бъде представено как държавите могат да си сътрудничат в тази посока на европейско ниво.  

"Мога да кажа, че след уъркшопа, който направихме тук, съм много впечатлена от ентусиазма на хората, както и от онова, което вече се случва. Нямам предвид България, защото това е стара антарктическа страна, а сега вече има и плавателен кораб. Говоря за колеги от Черна гора, Румъния и други. Това е малка общност, но това са учени с много хубави идеи. Надявам се, че макар това да е еднократно събитие, хората, с които се срещнахме тук, ще отнесат със себе си посланието у дома и в бъдеще ще можем да включваме много повече изследователи от тези държави в общата работа, която извършваме на европейско ниво", коментира д-р Бийбоу, която е представител и на Института "Алфред Вебер", Германия.  

Тя обясни, че по време на конференцията в Ахелой не са били обсъждани конкретни научни идеи. "Онова, което ме впечатли най-силно, е какво можеш да постигнеш, ако просто имаш достатъчно ентусиазъм да отидеш до Антарктида с малък кораб до една малка станция. Можеш да постигнеш много добри резултати. Сравнявам го с нас. Аз идвам от Германия. Ние имаме най-голяма полярна програма и най-големия институт в света, но това изисква и огромна логистика, скъпи кораби".  

По думите ѝ в крайна сметка всичко се свежда до хората, а не само до средствата и разходите, които могат да се похарчат. "Нужни са хора, които имат желанието да направят това и да останат за дълго на Антарктида", коментира тя и потвърди изказаното по-рано мнение на проф. Христо Пимпирев, основател и председател на Българския антарктически институт, според когото тази работа изисква много кооперативност и взаимопомощ между хората, включително между представители на държави, които на политическо ниво не се разбират толкова добре. "Това е добър пример", заяви д-р Бийбоу.

Тя коментира още, че през май месец тази година е имала възможност да посети лично българския научно-изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Направила го е заедно с един от капитаните на немския полярен ледоразбивач "Поларщерн" (Polarstern). По-късно той ѝ е споделил, че корабът е отличен и единственият му недостатък спрямо техните нужди е, че не е ледоразбивач, тъй като Германия се нуждае от такъв, за да достига до станцията си. "Корабът ви има някои възможности, които ние нямаме на нашия "Поларщерн"", заяви тя.  

Д-р Бийбоу изказа и позитивното си мнение за публикуваната от списание ЛИК информация за българските научни постижения на Антарктида. Тя разказа, че Германия има голям медиен отдел от около 30 души, които са на работа в института и се занимават изцяло с популяризирането на дейността му. Освен това при почти всяко плаване на техните кораби има представители на медиите. "Те рядко остават в станцията и то не толкова защото е много трудно достъпна, но и защото е много скъпо да покрием подобен разход", допълни тя.  

"Работим и с Германската агенция по печата (DPA) и онова, което беше направено на последната експедиция и се оказа изключително полезно, бе заснемането на документални филми. Нашите експедиции са много дълги и за приятелите и семейството ми например, които нямат нищо общо с Антарктида и арктическите проучвания, това е страхотно и много им харесва, защото по този начин могат да видят какъв е животът на кораба и какво правим. Затова през последните години правим много подобни филми", обясни тя.

Председателката на Европейския полярен борд разказа, че при провеждането на най-голямата арктическа експедиция се е наложило корабът на Германия да бъде замразен в леда за повече от година. "За целта имахме един отделен кораб само с представители на медиите, които ни следваха. Проблемът ни обаче е със социалните медии, тъй като станцията ни е в район, който е много чувствителен. В него има колонии от пингвини и трябва да контролираме онова, което се публикува, тъй като в противен случай има възможност да нарушим протокола по отношение на околната среда. Проблемът не е, че хората нарочно публикуват нещо негативно, а по-скоро, че просто не знаят къде е границата - какво е позволено и какво - не", заяви д-р Бийбоу.