site.btaСтановище на Института за пътна безопасност

На 11.04.2025 година  Агенция "Пътна инфраструктура" публикува на интернет страницата си карта на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Публикуван е и План за действие за обезопасяване на отсечките. Тази новина звучи доста въздействащо за обществото.  

Експертите на Института за пътна безопасност извършиха преглед на картата и плана за действие и констатираха следното: 

•   Установените участъци са само по републиканската пътна мрежа.
•   Основното обезопасяване се състои от подмяна на знаци, маркировка и ремонтни дейности по пътната настилка.
•   Крайният срок за изпълнение на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли
•   Почти всичките отсечки са с дължина 100 метра.

При така представения ни план за действие се виждат множество недостатъци: 

Не е извършена цялостна оценка на риска на РПМ и общинската пътна мрежа. От таблица 1 (виж долу) се вижда, че в градовете стават повече ПТП с пострадали и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в населено и извън населено място ни показва, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.  

ПТП по една характеристика - в или извън населено място за периода от 01.01.2022 до 31.12.2024 г.

Таблица 1 Брой ПТП и процент в/извън населено място

Съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като нисък, среден и висок.  Понятието „повишен риск“ не съществува при оценяване на риска, защото трябва да се уточни спрямо какво е повишението.  През 2023 година ИПБ представи оценка на риска на цялата пътна мрежа на България. Идентифицирани са 1380 точки със среден и висок риск. Близо половината от тях се намират в градовете. Само за информация Гърция през 2021 година установи 7000 точки с висок риск и поиска 450 млн. евро финансиране от Европейската инвестиционна банка за целенасочено понижаване на риска от ПТП.  

(https://greekcitytimes.com/2021/02/04/greece-plan-road-safety/?fbclid=IwAR2cGf24zuCjC7AEB4tbKClfGqxsKfrAuUwdd2nv8N6TIZm_sbrYi2fMEn0 )

Съгласното установената методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, след това да се идентифицират пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и накрая да се установят така наречените черни точки. След това се извършва обследване на всички черни точки и им се поставя номер. Точката с най-нисък номер е с най-висок риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави план за действие и започва да се въздейства върху точките с най-висок риск. Всичко това трябваше да бъде направено от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ преди няколко години. Въздействието върху черните точки се осъществява от МВР, ИААА, АПИ и ДАБДП съгласно одитните доклади от извършените инспекции на черните точки.

Видно е, че всички тези действия не са извършени и категорично можем да заключим, че планът за действие на АПИ няма да постигне ефективно управление на риска от ПТП. Той е насочен единствено към подобряване на инфраструктурата, но в голяма част от черните точки е необходимо да се приложат и други мерки.  

Пропуснато е ценно време от ДАБДП, за да не се налага в момента този реактивен подход, който цели единствено да успокои общественото напрежение. АПИ не е в състояние сама да се противопостави на некомпетентността и безхаберието, което е обхванало цялата транспортна система.

Категорично настояваме да бъде сменен подходът за управление на риска и да се действа съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011.

Екип на ИПБ