От 1 януари тази година основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4 процента. Това беше поредната стъпка от устойчивата политика на Министерството на образованието и науката (МОН) през последните години за повишаване на възнагражденията на учителите. Тази година увеличение имаше и за служителите от непедагогическия персонал - например за помощник-възпитателите в детските градини, чиито възнаграждения години наред бяха несправедливо ниски, казва в становище Люба Йорданова от фондацията "Заедно в час".
Тя отбелязва, че след увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лв. Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите вече е 1911 лв., а за главните учители и главните възпитатели - 1985 лв. Директорите ще получават най-малко 2257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите - 2088 лв.
Увеличението на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал безспорно е добра новина. Работата в детските градини и училищата е трудна, изисква сериозни умения и постоянното им надграждане. Обществото също залага високи очаквания към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на условията на труд трябва да продължи.
"За разлика от възнагражденията в образователната сфера обаче, има нещо, което през последните години не се увеличава, дори напротив - намалява. Това са резултатите на учениците. Когато миналия месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), България се нареди на последно място по математика сред държавите в ЕС и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Резултатите на българските 15-годишни са сред най-ниските откакто държавата ни участва в PISA", отбелязват от фондацията.
РISA е важен показател, защото измерва умения на XXI век, от които учениците ще имат нужда в живота. Но дори и да оставим PISA настрана, резултатите от националните външни оценявания (НВО) и държавните зрелостни изпити (матурите) също не дават повод за радост. Средният успех на НВО след седми клас по математика в страната през 2023 г. беше 35,3 точки от максимум 100 точки. Средният успех на матурата по български език и литература пък беше "Добър" 3,93 - най-ниският от 2008 г. насам. Анализ на Института за пазарна икономика показа, че в 80 общини средният резултат е под "Среден" 3,00.
Отвъд образователните постижения, детските градини и училищата в голяма степен не успяват да развият в децата и младежите социално-емоционални умения за успешен личностен и професионален живот в съвременния свят. Родителите, които имат финансова възможност, продължават да инвестират в паралелната образователна система на частните уроци. Бизнесът страда от липса на подготвени кадри и това пречи на икономическото развитие на страната, се казва в становището.
Затова, заедно с безспорно необходимото подобряване на условията на труд на директорите, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има нужда и от обективна оценка на резултатите от работата им. Директорите и учителите трябва да станат отговорни за знанията, уменията и нагласите, които развиват техните ученици, и най-вече за това времето в училище да има добавена стойност за децата и младежите. И кариерното развитие на педагогическите специалисти трябва да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв напредък са постигнали учениците, на които са преподавали.
Разбира се, това върви и със сериозна промяна на качеството на началното обучение и продължаващата квалификация на педагогическите специалисти, както и с истинска подкрепа в училищата чрез подготвени наставници. Това са реформите, които ще повишават качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са само инструмент, коментира Люба Йорданова от "Заедно в час".
