Подготовката за откриването на STEM кабинети във всяко училище в страната и създаването на платформата "Дигитална раница" са сред най-положителните новости в училищното ни образование през 2023 г. Това каза за БТА Асен Александров, който е председател на Сдружението на директорите в средното образование, попитан какво положително и важно се случи в училищното ни образование през 2023 г., както и какво трябва да се подобри през 2024 г. Той е и директор на 51-во Средно училище "Елисавета Багряна" в София.
Резултатите от PISA ни стреснаха и трябва да пренасочим образованието си към уменията за справяне в живота, и в работата
Резултатите от международното изследване PISA наистина този път ни стреснаха и ни накараха да помислим, че трябва да пренасочим образованието си към това, което се търси през 21-ви век - уменията за справяне в живота, и в работата, каза Александров.
"Слаби сме не в знанията, а в тяхното приложение. Промените могат да станат, като променим оценяването, или да дадем индикатори какво за нас е важно и тези индикатори са националното външно оценяване - в четвърти, седми и десети клас, и държавните зрелостни изпити в 12-и клас. С тях трябва да измерваме това, което измерва PISA и то се търси в живота. То е свързано с практическото приложение на знанията, а не само с наизустяването и с възпроизвеждането на факти от учениците", коментира Асен Александров.
Според него, когато формата на изпитите е различна, това ще накара тези, които подготвят учебниците, да се промени и учебното съдържание. "Учителите също трябва да се променят и да подготвят учениците не само за изпитите, но и за живота. Това е процес и няма да се случи толкова бързо, но положителното е, че я има тази нагласа и Министерството на образованието и науката (МОН) се ангажира, че ще подготви такива помагала, включително ще се направят и пробни тестове за учениците от осми и девети клас на нивото на PISA, за да се проверят техните действителни възможности и умения, заяви председателят на Сдружението на директорите в средното образование.
STEM кабинетите се изграждат във всички училища с 500 милиона лева по Националния план за възстановяване и устойчивост
Второто, което се случи през тази година, и е добро, е свързано с процеса, с подготовката на STEM кабинетите в цялата страна. Те се изграждат с 500 милиона лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, и всяко училище в страната ще има модерни кабинети по природните науки. През тази година училищата кандидатстваха с проекти и от 2024 г. ще започне изграждането и доизграждането на STEM центровете, обясни Асен Александров.
Той акцентира, че създаването на STEM кабинетите е много положително, защото в тях ще може да се преподават интегрални знания и да се осъществява връзката между природните науки с различните предмети.
Говорим за умения за живота и за интегрални уроци, но в класна стая само с една учебна дъска, това трудно ще се случи. Освен че кабинетите ще бъдат красиви, за тях ще се купи и апаратура за различни научни опити. Всичко това ще подтикне преподавателите по природни науки да работят съвместно и интегрално, и обучението да стане повече практически насочено. В изпитите от PISA уменията за живота са много тясно свързани с природните науки и STEM обучението, каза Асен Александров, който е математик.
В платформата "Дигитална раница" всички ресурси са на едно място и непрекъснато се обогатяват
Другото положително, което се случи в образованието ни през 2023 г., е свързано с разработването на платформата "Дигитална раница", в която всички дигитални ресурси са събрани на едно място и непрекъснато се обогатяват, каза Асен Александров.
Той поясни, че в "Дигитална раница" са публикувани уроци от първи до 12-и клас на различни издателства, но има и такива, създадени от учители. Има и връзки към електронните дневници в училищата. "Учениците могат да вървят със собствен темп и ако намерят някаква страст, например биологията, даденият ученик, ако е в осми клас, може да разглежда учебния материал по този предмет до 12-и клас", добави Александров.
"Ние много си посипваме главата с пепел, но да си припомним, че само преди пет години, всичко, което го имаме сега, не можехме да си го представим. Тогава нямаше и електронни дневници. Вървим много напред в образованието, но ако се движим със скорост от 100 километра в час, то другите образователни системи също се движат с такава скорост. Обаче, понеже сме били назад, трябва да ускорим скоростта, за да настигнем образователните системи в другите страни", коментира председателят на Сдружението на директорите в средното образование.
На първите места в PISA са държави от Азия, но в тях децата учат много и по 12 часа на ден
Ако се разгледат по-задълбочено резултатите от PISA, ще се види, че на първите места са азиатските държави. Трябва обаче да си представим по какъв начин учениците в тях постигат високите си резултати. В азиатските държави учениците учат шест дни в седмицата и по 12 часа. Ако резултатите там са лоши, неуспехът е личен - на детето, а не на образователната система, има също и самоубийства, заяви Асен Александров.
Трябва да търсим "златната среда", но като математик съм на мнение, че много неща не трябва да ги учим, коментира директорът на 51-во Средно училище "Елисавета Багряна" в столицата. "Не става дума за опростяване на материала, а напротив - даже бих казал да има задълбочаване. Когато имаш да разглеждаш 100 теми за 100 часа, по математика, или 50 теми за 100 часа, нямаш възможност да влезеш в дълбочина на учебния материал. По-добре е да се съкратят някои раздели, за да може в други - да се навлезе в дълбочина и да се търсят практически задачи. Идеята на всяко уравнение или неравенство е да се опише някакъв житейски процес, това трябва да се търси, а не някакви сложни изрази и това ще ни доближи до задачите на PISA. Много хора казват, че са били добри по математика, но са били зле по геометрия. Но геометрията е най-свързана с реалния живот, а математиката в Древен Египет е възникнала точно заради геометрията, за да се измерва земята. Геометрията развива много добре логиката, а ние даваме на учениците в седми клас някакви задачи, свързани с триъгълници, които са трудни операции и те не могат да научат децата да разсъждават логически. Например, една много сложна фигура може да се раздели на прости фигури и така да се намери лицето", обясни математикът.
Учебните предмети трябва да се изучават на нива
"Трябва да преминем към изучаването на предметите на нива, както е в много страни. Например, в много училища учениците са влезли с ниски оценки след седми клас, а изучават същата математика, каквато е в езиковите гимназии. Може да се даде на тези ученици да изчисляват лица - два-три месеца, за същото време да изучават сложна и проста лихва в частта, свързана с банковата информация за лихвите", даде пример Асен Александров.
"Математиците сме вероятно най-консервативните, но цялата нагласа трябва да се промени. Но хубавото в математиката е, че някои задачи, например от стереометрията, където са за телата, учат учениците да се концентрират, да се задълбочават, учат ги на спокойствие и на логическо мислене. Това са много интересни задачи, но не са за всички деца и става така, че тези най-хубавите задачи отказват някои от учениците да научат елементарни неща и ако видят красотата в математиката, да преминат в етапа на напредналата математика. И с другите науки е така - с химията, и с физиката е същото. Трябват ни хора, които да мислят, а математиката е инструмент за развитие на логическото мислене. Малкото теми може да научат децата да мислят по-добре и така ще може да се задълбочат повече", заяви още председателят на Сдружението на директорите в средното образование.
/ТС/
news.modal.text
