site.btaВ криза ли са отношенията между САЩ и Германия

AV 11:05:31 09-02-2022
PA1100AV.001
САЩ - Германия - отношения - обзор

В криза ли са
отношенията между САЩ
и Германия


София, 9 февруари /Владимир Сахатчиев, БТА/

Германският канцлер Олаф Шолц направи първото си посещение в САЩ, след като встъпи в длъжност. На срещата в Белия дом с президента Джо Байдън в понеделник двамата демонстрираха единство, но през последните две десетилетия в двустранните отношения проличаха някои проблеми.

При дебютната си визита зад океана социалдемократическият канцлер бе приет в Белия дом от своя домакин президента демократ Байдън.

На срещата двамата демонстрираха единство на фона на редицата предизвикателства в двустранните отношения, най-сериозното от които в последно време се оказва украинската криза и позицията на Германия най-вече за изграждането на руския газопровод "Северен поток 2".

"Германия е един от нашите най-важни съюзници в света. Няма никакво съмнение относно съюза между Германия и САЩ. Никакво", заяви на общата пресконференция Байдън, цитиран от световните агенции.

Шолц също заяви, че двете страни са най-близки съюзници и работят в сътрудничество. "Ще бъдем единни. Ще действаме заедно", изтъкна германският канцлер на пресконференцията, говорейки на английски.

Изявленията на двамата лидери сякаш затвърдиха значението и стабилността на трансатлантическите връзки между двете държави.

Но кризата в Украйна и по-точно съдбата на "Северен поток 2" може да се окаже препъникамък в двустранните отношения.

В изказването си Байдън заяви, че ако Русия нахлуе в Украйна, с газопровода на практика е свършено.
"Ако Русия нахлуе в Украйна, това ще означава танкове и военни, които прекосяват границата на Украйна отново. Тогава няма да има повече "Северен поток 2". Ние ще сложим край на него", заяви Байдън.

На пресконференцията Шолц изрази подкрепа за политиката на САЩ и за налагането на санкции на Русия, ако нахлуе в Украйна. Но той не спомена изрично налагането на санкции срещу газопровода "Северен поток 2", коментираха редица авторитетни световни медии.

Нещо повече. Ройтерс отбеляза, че Шолц не е споменал газопровода нито веднъж по време на цялата си визита в САЩ.

Проектът за газопровод "Северен поток 2" от доста време е проблем в германско-американските отношения, който покрай кризата в Украйна се задълбочи.

Газопроводът е замислен да пренася газ директно от Русия за Германия по дъното на Балтийско море. В САЩ обаче смятат, че това ще повиши зависимостта на Европа от руския газ, поради което настояват Берлин да се откаже от него.

Германия, от друга страна, показа, че държи на проекта и не е така склонна да се откаже от него, дори и под натиска на Вашингтон. В настоящата криза Германия като цяло избягва да заема прекалено твърди позиции към Русия и също така не пожела да предостави оръжие на Украйна, макар и САЩ и още редица съюзници от НАТО да го направиха или да заявиха готовност да го направят.

Свидетелство за проблемите, които създават на Германия становищата й по въпроса за Русия, са отзивите за тях в западния печат.

"Файненшъл таймс" отбеляза, че на срещата си Байдън и Шолц не са успели да покажат единомислие по въпроса за "Северен поток 2".

Със сходни и дори на моменти доста остри коментари в последно време излезе друго авторитетно делово издание, "Уолстрийт джърнъл". Миналата седмица то помести статия, озаглавена "САЩ и съюзниците се питат дали могат да разчитат на Германия в руско-украинската криза", в която се отбелязваше, че редица фактори като зависимостта от руския газ, датиращата още от Студената война политика на ненамеса в международни конфликти и дългогодишните политически и бизнес връзки с Русия "правят Германия ненадежден съюзник в украинската криза".

Сходно мнение изрази пред Ройтерс Стивън Сокъл, председател на Американския съвет за Германия (American Council on Germany), неправителствена организация, която работи за укрепване на германско-американските отношения.

"Германия трябва да разбере, че ако иска да бъде по-голям играч на международната сцена и да носи по-голяма отговорност, трябва да предприеме повече действия", каза той.

Германската икономика разчита в много голяма степен на руските газови доставки, а аргументът на Берлин да не доставя оръжия на Украйна, е, че това ще бъде фактор за нарастване на напрежението.
"Готови сме да използваме всяко средство (за уреждане на кризата в Украйна), върху което имаме контрол, с изключение на военните средства", каза пред телевизия Си Ен Ен Норберт Рьотген, говорител на външнополитическата комисия в германския Бундестаг.

Ярка демонстрация на реакциите в самата Германия на политиката на Шолц по украинския въпрос и отношенията със САЩ беше коментарът по темата на Михаела Кюфнер, журналист от "Дойче веле", която отбеляза, че "Шолц говори дипломатически език, който трудно може да бъде преведен на езика на влиятелните политици в Конгреса на САЩ".

Проблемите в германско-американските отношения не са от вчера, а с поне 20-годишна давност.

През 2003 г., при втората война в Залива, правителството на тогавашния канцлер и съпартиец на Шолц от социалдемократите Герхард Шрьодер (1998 - 2005 г.) отказа да се включи в предвожданата от САЩ коалиция срещу Саддам Хюсейн. Самият Шрьодер, след като напусна политиката, започна работа в "Газпром", а наскоро дори се разбра, че е влязъл и в надзорния съвет на руския газов гигант.

При наследилата Шрьодер Ангела Меркел (2005 - 2021 г.) проблемите в отношенията със САЩ продължиха. Меркел водеше предпазлива политика към Русия, сходна с тази на Шолц, което дразнеше Вашингтон. По време на управлението на Меркел настъпи и може би най-голямото изостряне в двустранните отношения, когато при предшественика на Байдън Доналд Тръмп Германия и САЩ бяха на ръба на търговска война.

Дали двете държави ще преодолеят натрупалите се проблеми, очевидно ще зависи в доста голяма степен и от изхода на украинската криза.

Но както отбелязва Ройтерс, отношенията Байдън - Шолц може да се окажат от изключително важно значение за западния свят в сегашния момент, когато Еманюел Макрон все още не е обявил официално дали ще се кандидатира на предстоящите избори за президент на Франция, а британският премиер Борис Джонсън изпитва сериозни вътрешнополитически проблеми.




/ПА/