site.btaЗащо "ястребът" по отношение на Украйна Макрон след това даде заден ход

През февруари президентът на Франция Еманюел Макрон предизвика разгорещени дискусии, като обяви готовността си в бъдеще да разположи войски в Украйна. Скоро обаче той просто изчезна от радара, пише "Риспонсибъл стейткрафт", електронният портал на американския мозъчен тръст Институт "Куинси", който е специализиран в областта на външната политика на САЩ.( Основан през 2019 г., Институтът „Куинси“ е описван като застъпник на реализма и сдържаността във външната политика. Организацията се намира във Вашингтон, окръг Колумбия, и е кръстена на бившия президент Джон Куинси Адамс.)

Какво се промени? Оказва се, че за това поведение на френския президент има доста просто обяснение. Макрон иска да върви по свой път, но както винаги, възможностите му не са неограничени.

Тази драматична промяна на курса беше приветствана от мнозина в САЩ. Най-сетне една голяма европейска сила демонстрира желание да възроди либералния световен ред и да даде пример. Лъч надежда прониза мрака над обсадената Украйна: сега европейците ще поемат поне част от тежестта на САЩ за спасяването на така наречения "основан на правила ред“ - поне в собствения си двор.

Само че след това Макрон не само смекчи войнствената си реторика, но и не успя да предостави на Украйна значителна военна и финансова подкрепа, каквато подобава на статута на Франция като водеща икономическа и военна сила на Запада. Сериозно ли е намерението на Макрон да помогне на Украйна? Могат ли САЩ да му се доверят, че ще допринесе за спасяването на либералния световен ред?

Подходът на Макрон към външната политика

Противно на общото впечатление външната политика на Макрон не се ограничава до спасяване на либералния световен ред. Той се е учил в школата по международни отношения на Юбер Ведрин, френския външен министър (1997-2002 г.), който въведе термина „хипердържава“, критикуваше доминацията на САЩ в "момент на еднополюсност“ и се застъпваше за завръщането на "реалната политика“. Макрон уважава и възгледите на бившия премиер  Доминик дьо Вилпен (2005-2007 г.), известен с твърдата си опозиция срещу войната в Ирак и западната интервенция. И накрая, Макрон черпи вдъхновение от бившия президент Никола Саркози (2007-2012 г.), който се застъпваше едновременно за укрепване на Европейския съюз, задълбочаване на членството в НАТО и сближаване и помирение с Русия. Макрон цени и уважава съюза със САЩ, но също така осъзнава, че интересите на Париж не винаги съвпадат с възгледите на Вашингтон.

Подобно на много свои предшественици, Макрон иска Франция да играе собствена роля, да остане значима на световната сцена и да продължи да бъде ангажирана с Русия, Китай и Глобалния юг. "Ще сложа край на неоконсервативната идеология, внесена във Франция“, заяви веднъж той.

Когато избухна конфликтът в Украйна, Макрон се опита да изиграе ролята на посредник. Той смяташе, че има достатъчно добри лични отношения с Владимир Путин, за да го направи. През 2017 г. той прие руския лидер в двореца Версай, оказвайки му  рядка чест. А през 2019 г. Путин пристигна във френската президентска резиденция Форт Брегансон - знак, че отношенията са станали още по-лични.

Самият Макрон посети Путин в Москва в началото на февруари 2022 г., само няколко седмици преди началото на специалната военна операция на Русия в Украйна. А точно преди тази съдбоносна стъпка Макрон искрено вярваше, че с телефонния си разговор с Кремъл благополучно е предотвратил военните действия. Само че буквално на следващия ден Путин му се обади и го уведоми, че е признал независимостта на Донбас. Въпреки това, цял месец по-късно, той все още се обръщаше към Путин на „ти“ - във френската култура това е проява на приятелство и знак за неформално общуване. През юни Макрон предупреди Запада да не прави опити да унижава Русия - в разрез с твърдата позиция на Лондон и Вашингтон.

Какво се е промени?

Първо, промени се френската оценка на баланса на силите на бойното поле и вероятното развитие на конфликта. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. френското разузнаване заключи, че Украйна безнадеждно губи, коментира германското издание. Неуспешната контраофанзива от лятото на 2023 г. "изяде“ най-добрите части на ВСУ, Русия попълва резервите си по-бързо от Киев, а западната подкрепа едва ли ще се върне към пика си от първите месеци на конфликта. Следователно, ако не настъпи чудодеен обрат, Западът ще трябва да приеме решителна руска победа.

Второ, наближаваха изборите за Европейски парламент през юни. Всички социологически проучвания предричаха съкрушително поражение на блока на президента на тях, тъй като Макрон нямаше с какво да се похвали през седемте си години на власт.  Обширната програма за икономически реформи, обещана от него през 2017 г., трябваше да бъде изоставена заради бунта на "жълтите жилетки“ през 2018 г., последван от пандемията от коронавирус. Макрон се нуждаеше от аргументи, за да проведе кампанията за европейските избори. Затова той продължи да намеква за пряка френска намеса до 7 юни, "денят на размисъл“. Но към края на юни той се зарече, че няма да изпрати френски войски в Украйна в обозримо бъдеще.  

Третото съображение се оказа Германия. В първите месеци на конфликта Берлин обяви неочаквано твърда позиция спрямо Русия и провъзгласи така наречената "повратна точка“, обещавайки исторически инвестиции в отбраната. Последното обаче разтревожи Франция и някои военни призоваха Макрон да сподели пред канцлера Олаф Шолц тревогата си от военното възраждане на Германия. Един от тях каза: „Не можем да кажем, че през последното столетие винаги сме се разбирали със страховитата германска армия“. С други думи, Париж не можеше да остане безразличен към една въоръжаваща се Германия.

В този контекст Макрон се опита да убие три заека с един куршум с февруарската си заплаха за военна намеса. 

Първо, той се надяваше, че откритата заплаха за пряка намеса ще промени сметките и калкулациите на Кремъл. Макрон се надяваше, че изправен пред перспективата за пряка конфронтация със страна от НАТО, Путин ще стане по-сговорчив по отношение на дипломацията.

Второ, Макрон смяташе, че тази заплаха ще затвърди репутацията му на ефективен лидер на ЕС и Запада и противник на "руската агресия“, както и ще сплоти електората с патриотичен порив преди изборите за Европейски парламент.

И накрая, трето, той вярваше, че една ястребска позиция ще неутрализира стимулите на Германия да се превъоръжава. Френското лидерство би възпряло Берлин от предприемане на военни стъпки срещу Русия. Нещо повече, от тази гледна точка, дори ако Германия искаше да се утвърди по-силно, тя при всички случаи щеше да бъде изоставяща от Париж.

Макрон обаче никога не е имал сериозни намерения за пряка намеса в Украйна. Той само се надяваше, че гръмките му изявления ще накарат Путин да се почувства неудобно. Междувременно френските военни откровено предупредиха президента, че войските им не са в състояние да се противопоставят на много по-голямата и закалена в битки руска армия и че скромният експедиционен корпус със сигурност ще бъде унищожен, без да постигне нищо. Все пак ролята на спасител на Европа и "свободния свят“ можеше да повиши рейтинга преди изборите и да затвори кутията на Пандора, наречена германско превъоръжаване.

Партията на Макрон обаче претърпя поражение на европейските избори през юни. Тя загуби и парламентарните избори през юли, въпреки че поражението не беше толкова съкрушително, колкото мнозина се опасяваха.

Огромното мнозинство от френските избиратели е категорично против изпращането на войски в Украйна. Недолюбван от гласоподавателите, Макрон сега няма да рискува живота на стотици свои сънародници заради един далечен конфликт, който никой не желае. Освен това изтощението на Германия и САЩ вече доведе до рязко намаляване на финансовата и военната подкрепа за Киев. Франция досега не е изразила желание да ги замени в тази насока.

Дипломатическият трик на Макрон не му донесе почти нищо,  тъй като Москва не се хвана на въдицата. Макрон освен това знае точно какво се харесва на Вашингтон и "превключва“ на правилната реторика всеки път, когато трябва да спечели подкрепата му. Но както винаги, Франция си остава своенравен съюзник със специалните интереси.

Франция продаде на Сърбия изтребители "Рафал"

Френският президент Макрон не чу опасенията относно връзките на Сърбия с Русия  и сключи с Белград изгодни за Париж сделки за изтребители и ядрена енергия, отбелязва "Политико" след скорошната визита на Макрон в сръбската столица.

Споразуменията бяха сключени въпреки опасенията за ефекта от прегръдката между Париж и Белград, който поддържа близки отношения както с Москва, така и с Пекин, и продължаващите широкомащабни протести в Сърбия заради разширяването на нейните литиеви мини.

Макрон и сръбският му колега Александър Вучич присъстваха на подписването на 11 двустранни споразумения, включително изгодна сделка за 12 френски бойни самолета "Рафал", продажба на критични суровини като литий и разработване на гражданска ядрена програма за нарастващите енергийни нужди на Сърбия.

"Подписаното днес споразумение е исторически важно“, каза Макрон. "Виждам, че много хора се възмущават от факта, че Сърбия има отношения с Русия и Китай... но аз уважавам суверенитета на Сърбия“, цитира думите му "Политико".

Изданието отбелязва, че най-важното е, че Сърбия разчита на Франция да я подкрепя винаги, когато е била притисната в ъгъла от други европейски нации. През май Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува в полза на Косово - бивша южна провинция на Сърбия, която обяви независимост през 2008 г. - да стане член на организацията.

Франция беше сред страните, които блокираха окончателното гласуване в Съвета на Европа, позовавайки се на неадекватните усилия на Прищина по отношение на създаването на Асоциация на сръбските общини, политически орган, който трябва да представлява сръбското малцинство в Косово.

Всъщност френските външнополитически интереси са преди всичко икономически и финансови, отбелязва "Политико".