Женски накити, златарски и дюкмеджийски инструменти показва изложба в Етнографския музей в Пловдив

Женски накити, златарски и дюкмеджийски инструменти, модели и форми показва изложба, подредена в Етнографския музей в Пловдив. Тя е под мотото "Гривни дрънкат под възглаве" и е съвместно с Етнографския музей на открито "Етъра" - Габрово.  Тя разказва за куюмджийството и дюкмеджийството като занаяти, показва накити и предмети, но и инструментите, с които майсторите са ги изработвали. Това разказват за БТА Гроздeлина Георгиева - Саватинова, уредник в Етнографския музей в Пловдив, и колежката й от "Етъра" Росица Бинева. Акцентът е дюкмеджийството - един малко познат днес, но популярен в миналото занаят за изработка на по-евтини накити и метални предмети за масова употреба. Сред тях са дръжки и резета за врати и прозорци, барутници, оловни павурчета за ракия, светилници, дивити, пиринчени дръжки за ножове, дюлгерски отвеси, везни за кантари. Дюкмеджиите показват таланта и въображението си и при изработването на църковна утвар и на накити – пръстени, гривни, чапрази, обеци, казва Росица Бинева. Те работят предимно с бакър /мед/, олово и бронз, за разлика от златарите, които използват благородни метали. Куюмджиите са творците на накити и луксозни изделия за бита. Най-различни по предназначение и вид са накитите, които допълват традиционния костюм. Но освен като украса, те са и апотропеите, които имат чудодейна сила да пазят притежателката си от лош поглед, да отклоняват злите помисли и да й гарантират здраве и благополучие, допълва Бинева. По думите й накит се подарява на избраната невеста, той е и социалният показател от какво семейство идва и в какво отива. Дюкмеджиите работят често по модели на майстори-куюмджии, но с по-евтин материал и чрез отливка, както и изделия в по-големи количества, предназначени за пазарите, каза още Бинева. Този занаят е толкова древен, колкото и златарството, който, по думите й, е изграден върху културното наследство от траки, славяни и прабългари. През Средновековието ювелирното изкуство е повлияно от Византия, но траен отпечатък върху формата и орнаментиката на накитите остава съжителството с Ориента по време на турското робство, а през Възраждането се усещат модните влияния от европейския барок. Накитите на българката започват от главата с прочелника и завършват на кръста с пафтите. С него по време на сватбата закриват очите на невестата, за да я предпазят от "лош поглед". Следва подбрадникът,  богато украсен, който минава под брадата. Заедно със "сокай с кръжило" са имитирали владетелските корони и се носели само от омъжени жени. Женската украса са обеците, герданите,  гривните и завършва пафтите на кръста, които до Османския период са били мъжки атрибут - катарами на колана на воините. По думите на Гроздeлина Саватинова мома пафти не трябва да слага, а след женитбата е най-важният атрибут, защото пази детеродните органи на жената. С времето получават формата на очи, като се смятало, че "очите" ще отблъскват лошите погледи обратно към приносителя им, допълва музейният уредник. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Валя Ковачева.