130 години Врачански есенен панаир

Панаирът събира хората с няколко определени цели. Пазарът е мястото за размяна на стоки и когато регионите са имали своя стопанска специфика, са имали нужда от място, където да се съберат и разменят стоките на своя труд. Така започва разказа си главният експерт в Държавен архив във Враца Весела Пелова, която сподели пред БТА интересни факти за историята на Врачанския есенен панаир, който тази година отбелязва своята 130-годишнина. Пелова изтъкна, че градът е бил един утвърден търговски занаятчийски център в продължение на много векове. Целта на провеждането на панаира е била размяната на стоки - един икономически модел, който отдавна е останал в историята, защото с развитието на индустрията през годините вече навсякъде всичко се произвежда и продава. Затова в наши дни панаирът се е превърнал в една традиция, която изпълнява другата основна цел, а именно - хората да се завърнат по родните си места и да се видят с роднини и приятели. "Когато говорим за традициите на Врачанския панаир, трябва да се каже, че той е създаден от грънчарския занаят и е бил посветен на свети Симеон Стълпник - покровител на занаятчиите, който църквата почита на 1 септември", подчерта Весела Пелова. Тя уточни, че със смяната на календара панаирът се измества на 14 септември, когато се отбелязва Кръстовден. Времето за провеждането на панаира не е избрано случайно. Краят на лятото и началото на есента е периодът, когато плодовете, добити от земеделския труд, трябва да намерят своето място на пазара, като средство на размяна срещу индустриалните и занаятчийски произведения. Това естествено средище е създало тази потребност сред хората да се събират и да се забавляват. Нека не забравяме и забавленията - люлките, въртележките, цирковете, мечкарите, латернаджиите са идвали на панаира. Всяка атракция с времето си, но винаги забавлението е съставлявало една огромна част от характеристиката на панаира. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Валя Ковачева. Снимки:Държавен архив - Враца