В навечерието на Великден власите от Видинско вярват, че душите на починалите слизат от небето, за да отбележат заедно с живите Възкресението Христово

Много интересна традиция на Велики четвъртък от векове се спазва от власите във Видинско и тя е единствената по рода си в страната, разказва Десислава Божидарова, етнограф в Регионалния исторически музей Видин. Власите отдават особена почит на починалите си близки, които не са сред нас. Имат много празници и вярвания, свързани със задгробния живот. Такъв е обичаят на Велики четвъртък. Повсеместно е вярването, че на Велики четвъртък, душите на починалите се „спускат” и слизат от небето за да са сред нас живите. И на Спасовден „душите” на покойниците отново ги прибират и отнасят на небето, в другия по добър свят. На Велики четвъртък власите от Видинско призори ходят на гробища. Жените събират сухи бъзови клонки, с които палят огньове на гробовете, на чешмите в дворовете си и на близките водоеми. Това става призори и се пали огън на гроба на всеки от починалите им роднини. Прелива се вода и вино, раздава се хляб за „ Бог да прости”, варено жито, дребни сладки, бонбони,защото са още пости. Огънят се пали със сухи бъзови клонки, защото те са много ароматни. А защо се пали огън? Защото символиката на огъня е „да стопли душите на мъртвите, да им покаже топлината и светлината и това ,че някой на земята мисли за тях”. В този обичай се преплитат двете стихии –огън и вода. Защото те могат да бъдат много добри, даващи живот , но и много унищожителни .Точно на Велики четвъртък внимателно се подхожда към тези две стихи и връзката им с отвъдното. Обичаят търпи своите промени в годините, но той продължава да се изпълнява и днес. Власите боядисват яйцата в петък. Те твърдят, че се боядисват точно в деня когато е разпнат Христос – в петък и то само в червено. Традията е, че древните евреи когато отиват в дома на гости на някой човек, трябва да занесат дар. Който е много беден, носи едно яйце. Така прави Мария Магдалена, когато отива при римския император да измоли свободата на Исус, и му подава яйцето в дар, то се обагря в червено.И от там е и традицията да се боядисват за Възкресение червени яйца, които в нашия края се наричат перашки, разказва Десислава Божидарова, етнограф в Регионалния исторически музей Видин. Друг характерен обичай за региона и власите е т.н. хоро на мъртвите, което се изпълняват на втория ден след Великден. Това е един езически обичай.Във Видинско, край Албутински манастир при село Градец, се провежда най-големия събор, известен като „На Росен”, където близки, роднини и приятели на починали играят т.н. „Хоро на мъртвите”. Носейки портретите на починалите те играят тежко хоро и раздават за „Бог да прости” – разказва Десислава Божидарова, етнограф в Регионалния исторически музей Видин. Видео: Ирена Данаилова. Монтаж: Младен Стоянов.