Български радиоприемници, произвеждани преди 9 септември 1944 г., са експонирани в РИМ - Ловеч
Ловеч е вторият град в България, веднага след София, в който граждани улавят радиосигнал чрез новото тогава техническо изобретение радио - това сочи запазена пощенска картичка, датирана от 2 януари 1925 г. В зала “Техника” на Регионален исторически музей - Ловеч са показани от около 89 броя радиоапарати - български, западноевропейски, американски, канадски. Посетителите могат да видят както познатите чуждестранни марки “Телефункен”, “Блаупункт”, “Саба”, “Сименс”, “Лоренц”, “Филипс”, “Льове”, така и българските “Херц”, “Юнион”, “Тулан” и “Адмирал”. “Във фонда на музея се съхраняват около 300 броя радиоапарати, като голяма част от тях дарени от ловчалията Кирил Петров. Повечето от тях са в много добро състояние и все още работят”, разказа Ганчо Ганев, уредник в отдел “Нова и най-нова история” при Регионален исторически музей - Ловеч. Той добави, че идеята на експозицията е запозне посетителите с началото на радиоприемането и радиоразпръскването не само в България, но и в Европа. За целта са представени апарати, произведени до 50-те години на 20 век. Акцент в експозицията е поставен на българските радиоприемници, произведени преди 9 септември 1944 г. - “Адмирал”, “Херц”, “Тулан”. Насочили сме вниманието и към западноевропейските радиоапарати, които са изключително красиви, качествени като производство и много иновативни за времето си, заяви Ганев. Той разказа как през 1944 година един жител на ловешкото село Деветаки продал три ниви, за да си купи военно радио от немските войски. Но тогава е било изключително престижно човек да притежава радиоапарат. Музеят разполага и с американски и канадски марки радиоапарати – “Емерсон”, “Дъглас” и др. Най-старото радио, което може да се види в експозицията, е марка “Льове” и е произведено през 1930 г. в Берлин. Ганев разказа още, че тъй като радиоапаратите били изключително скъпи за това време, част от българите, с помощта на специализирана литература, сами са сглобявали радиоапарати - самоделки. По думите на уредника музеят иска да засили интереса на посетителите към старите вещи, защото те носят не само история, но и красота. Видео - Даниела Балабанова. Монтаж - Емил Граничаров.