Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" посреща много миряни през лятото

Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" през лятото се посещава от много миряни, привлечени от светостта, благодатта и духовния заряд на обителта, както и от заобикалящата го красива природа. Историята на Чекотинския манастир започва в края на 12 и началото на 13 век, по времето на Второто българско царство. Съществувал е до края на 14 век, когато османците разрушават крепостта "Боженишки урвич" над Светата обител, както и самия манастир. Следва период, в който манастирът дълги години пустее. "След това идват монаси от Света гора, които обновяват манастира и възстановяват църквата, която и сега съществува. След това е имало период, в който манастирът не е преживявал сътресения, не е имало разрушения. Това се дължи може би на факта, че е доста откъснат и това го е спасило. Но по-късно кърджалиите отново разрушили манастира, но не и църквата, тъй като монасите са я заровили. Другият възможен сценарий е, че Господ е направил така, че да се запази, като е допуснал свлачище, за да може да бъде затрупана. След години, когато идват хора тук, те заварват едно място, обрасло с храсти и дървета, като нищо не е предполагало, че някога е имало манастир, защото останалите постройки са били изгорени до основи. За откриването на църквата има две хипотези. Едната е, че хората намират някакъв дол и след това сънуват, че е имало църква и манастир. Някои казват пък, че дете е паднало в нещо като дупка, като всъщност това е било вратата на храма", разказа интересни моменти от историята на манастира игуменът йеромонах Михаил. Така намират църквата, каквато я виждаме в днешния й вид. Иконите и иконостасът са от края на 18-ти и началото на 19-ти век, а стенописите са нови. През 1991 година настъпва ново изпитание на обителта, като пожар изгаря голяма част от сградите. Игуменът тогава дядо Генадий обаче успява да възстанови сградния фонд. Той изгражда и параклиса на Свети Генади Цариградски. "През 90-те години за кратък период от време манастирът е бил в разкол. След напускането на разколниците, Светата обител опустява и около 5 години не е имало никой. Когато дойдох аз през 2006 г., манастирът беше изоставен и в лошо състояние", разказа още игуменът. С вярата, усилията и труда на йеромонах Михаил, а по-късно и с помощта на монах Нектарий, животът в манастира е възстановен, радва се на добра поддръжка, но и духовен заряд. За монасите е важна молитвата, покоят, единението, душевното спасение и смирение, както и поддръжката на Божия дом. Отец Михаил обясни, че в манастира имат градина, в която отглеждат зеленчуци, грижат се за пчелни кошери, фиданки и много цветя. Монасите отглеждат и няколко кокошки, тъй като все още не са достатъчно братя, за да се грижат за повече животни. С тези ежедневни занимания монасите са посрещнали извънредното положение заради COVID-19. "Останахме сами в този период и за нас беше добре, защото имахме възможност за повече уединение и за по-спокойна молитва", сподели още игуменът. Сега отново посрещат своите посетители, като им дават вярата и надеждата, че трудностите ще отминат с Божията помощ. Видео - Даниела Балабанова. Монтаж - Валя Ковачева.