site.bta2024 - година на дипломатически блясък и вътрешнополитически хаос за френския президент Макрон
2024 г. беше годината на дипломатически блясък и на вътрешнополитически хаос за френския президент Еманюел Макрон. За по-малко от 12 месеца във Франция се смениха четирима премиери. Девет дни след началото на годината спечелилата си голяма непопулярност Елизабет Борн отстъпи премиерския пост на Габриел Атал – най-младия премиер в историята на Петата френска република. Той отстъпи поста през септември на Мишел Барние – най-възрастния премиер в историята на Петата френска република. Който на свой ред отстъпи на 13 декември поста на връстника си Франсоа Байру само след три месеца на власт и така неговото правителство се превърна в най-кратковременното в съвременната френска история, припомнят Франс прес и "Франс 24".
Кризата беше породена от изхода от евроизборите във Франция през юни. Тогава победи крайната десница „Национален сбор“, а блокът на Макрон остана с доста голяма разлика на второ място. Президентът изненадващо разпусна долната камара на парламента и насрочи предсрочни избори. На първия тур тогава победи отново крайната десница. На втория тур на парламентарните избори фронт срещу крайнодесните, съставен от обединената левица и макронистите и техните центристки съюзници, измести "Национален сбор“ от първо на трето място. Но тогава обединената левица се качи изненадващо на първа позиция, а лагерът на Макрон остана на второ място. Така долната камара на парламента се оказа фрагментирана на три блока, без нито един от тях да има абсолютно мнозинство. А Макрон след това отказа да номинира кандидатката на обединената левица за премиер Люси Касте с аргумента, че тя няма да бъде подкрепена от десните във френския парламент и страната няма да излезе от политическата криза. След три месеца правителството на Мишел Барние така и не успя да си спечели популярност и беше свалено с вот на недоверие заради законодателството за бюджета за идната година.
Номинирането на Байру за пореден нов премиер също не мина безпроблемно. Макрон проведе консултации с редица партии, без крайната десница и радикалната левица. До последно френски медии твърдяха, че той не иска да номинира Байру и че е предложил поста на бившия външен министър Жан-Ив Льо Дриан, който е отказал, защото бил много възрастен. Накрая Макрон бил принуден да избере центриста Байру, когато той го заплашил, че ако не бъде номиниран, може да изтегли партията си от президентския парламентарен блок, отбелязва телевизия Бе Еф Ем. Байру освен това има съдебни проблеми. Срещу него би трябвало догодина да започне апелативно дело по обвинения за отклоняване на европейски средства по същата схема, по която се води дело и срещу крайнодясната лидерка Марин Льо Пен. Прокуратурата беше поискала присъда от 30 месеца условно за Байру, глоба от 70 000 евро и три години през които той да не може да заема избираема длъжност заради нанесени щети на Европарламента в размер на 293 000 евро, припомня Бе Еф Ем. Всичко това вещае също едно кратковременно управление на Байру. Ако прогнозите се сбъднат, то Макрон ще подобри рекорда за най-много премиери по време на президентските си мандати. Рекордът се държи засега от Франсоа Митеран, който през 14-те си години на власт имаше 7 премиери. За разлика от него обаче мандатите на Макрон са с продължителност от по 5 години, като до края на втория му мандат има още две години и половина. Досега на премиерския пост при Макрон се изредиха Едуар Филип, Жан Кастекс, Елизабет Борн, Габриел Атал, Мишел Барние преди да дойде Байру.
И докато Франция се опитва да изплува от политическата криза, съчетана с финансови проблеми, произтичащи от бюджетния дефицит от около 6 процента от БВП, заради който от лятото Европейската комисия е започнала процедура срещу нея, която може да доведе до солени глоби, Макрон се отдаде все пак на активна дипломация по всички възможни фронтове и нямаше горещо досие, по което през настоящата година да не бъде чуто неговото мнение.
На първо място френският държавен глава съумя да превърне няколко събития, на които беше домакин Франция през 2024 г., в бляскави срещи на върха. През лятото домакинство на Олимпийските и Параолимпийските игри привлече в Париж редица лидери, с които Макрон проведе двустранни срещи. Наистина церемонията по откриването на Олимпийските игри насред центъра на столицата отнесе редица международни критики от представители на религиозните и консервативните среди заради някои възприети като прекалено либерални или светотатски сцени в нея, но въпреки това тя си остава невиждано до този момент събитие, съчетаващо блясък, иновации и дипломация.
В началото на октомври в изложбения център в Париж Гран Пале и в двореца Вилер-Котре, в който от миналата година се намира Международният град на френския език, се състоя 19-ата среща на върха на върха на франкофонията. От 88 страни членки на Международната франкофонска организация на форума присъстваха лидерите на около 50 от тях, а в кулоарите на форума се проведоха редица двустранни срещи на върха. Това беше първата среща на върха на организацията от 33 години насам в държавата, в която се намира нейната централа, отбелязва Франс прес. Форумът се проведе на фона на низ от световни кризи, които бяха дискутирани от франкофонските лидери.
В дипломатическа проява се превърнаха през юни и церемониите по повод 80-ата годишнина от дебаркирането на съюзническите сили в Нормандия, припомня Франс прес.
В уикенда на 7 и 8 декември в Париж дойдоха 2500 видни гости, сред които и лидери и представители на около 50 държави, за да присъстват на откриването на възстановената от пожар парижка катедрала „Нотр Дам“. Събитието отново даде възможност за разнопосочна двустранна дипломация. Италианският премиер Джорджа Мелони използва повода, за да проведе разговор с избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп и с милиардера Илон Мъск, който ще бъде част от бъдещата администрация на Тръмп. Австрийският канцлер Карл Нехамер разговаря с украинския президент Володимир Зеленски, като му предложи Виена да бъде домакин на евентуални разговори за мир между Украйна и Русия. Но истинското дипломатическо постижение за Макрон дойде от 35-минутната среща, който той организира между Зеленски и Тръмп в Елисейския дворец и на която присъства и той лично. Зеленски определи срещата като добра и плодотворна, а Макрон каза, че усилията за постигане на мир и сигурност в Украйна ще продължат. В деня след срещата, докато беше все още в Париж, Тръмп пък призова за незабавно прекратяване на огъня в Украйна и за преговори, за да се постигне споразумение, което да сложи край на „тази лудост“, припомня Франс прес. Няколко дни след това Зеленски изрази дълбоката си признателност към Тръмп заради силната му решимост да сложи край на войната, докато в интервю за френското издание „Пари мач“ Тръмп отново подчерта, че „приоритетът е да се разреши проблемът на Украйна с Русия, защото тези две страни понасят невъобразими човешки загуби“.
През септември Макрон се завърна на годишната сесия на Общото събрание на ООН, след като миналата година пропусна проявата заради държавната визита във Франция на британския крал Чарлз Трети. От трибуната на ООН Макрон предупреди, че човечеството се фрагментира все повече и повече, докато обстоятелствата изискват от него общи отговори на многото кризи по света. Френският лидер призова за подпомагане на Украйна в установяване на справедлив за нея мир, за прекратяване на конфликта в Газа, припомни многото други конфликти по света и заяви, че всичко това поставя под въпрос способността на ООН да накара държавите членки да спазват нейния устав. Макрон призова и за нови отношения с Африка и подкрепи идеята за разширяване на Съвета за сигурност на ООН с Германия, Япония, Индия и Бразилия и с две африкански държави като постоянни негови членове, както и с разширяване на бройката на непостоянните членове на този орган, а също и за промяна в неговите методи на работа.
Макрон беше сред лидерите, чиито изказвания привлякоха международното внимание и по време на срещите на върха на Г-7 (САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Канада и Япония) през юни в Борго Иняция в Италия и на МЕД9 (Франция, Италия, Испания, Гърция, Кипър, Малта, Португалия, Хърватия и Словения) в Пафос в Кипър през октомври.
По време на срещата на върха на Г-20 (САЩ, Аржентина, Бразилия, Мексико, Австралия, Канада, Република Южна Африка, Франция, Италия, Великобритания, Германия, Китай, Южна Корея, Индия, Индонезия, Япония, Саудитска Арабия, Турция, Русия и ЕС) в средата на ноември в Рио де Жайнеро Макрон разкритикува остро „едно световно управление“, което не функционира и призова за реформа на Голямата двайсеторка, така че тя да не бъде само един лидерски формат, който публикува изявления, които никой не чете. За целта Макрон предложи на настоящия ротационен председател на Г-20 - Бразилия - и на ротационния председател догодина – Южна Африка - да сформират работна група на високо равнище, която да предложи пътна карта за реформа на Двайсеторката.
През годината Макрон беше неизменно глас, в който се вслушваха хората и по време на разнородните срещи на върха на ЕС, по време на срещата на върха за Украйна в Бюргенщок в Швейцария и на двете срещи на върха на инициираната от именно от Макрон Европейска политическа общност (ЕПО) – тази в двореца Бленъм във Великобритания през юли и тази в Будапеща в Унгария през ноември.
Темата за бъдещето на ЕС в един свят, изправен пред много предизвикателства, в който сякаш се завръща разделението по блокове и в който основната конкуренция е между САЩ и Китай, докато евросъюзът изглежда изоставащ и от двете икономически сили в много отношения, беше засегната от Макрон в две негови знакови речи, които той произнесе през годината. На срещата на върха на ЕПО в Будапеща, състояла се ден след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, Макрон подчерта, че европейците не трябва да делегират своята сигурност на американците и трябва да отстояват по-силно своите интереси както пред САЩ, така и пред Китай, предаде Франс прес. „За нас, европейците, това е един решаващ момент от историята. Основният въпрос, който стои пред нас, е дали ние искаме историята да се пише от други или искаме ние да пишем историята? Аз мисля, че ние имаме силата да я напишем“, заяви Макрон. Той също таза изрази подкрепа за заявените амбиции на Европейската комисия за широки реформи, така че Европа да се изравни по икономически растеж, технологични постижения и стратегическа автономия със САЩ и Китай. Подобни препоръки се съдържаха в докладите на двама бивши италиански премиери – Марио Драги и Енрико Лета, поръчани от Брюксел, които Макрон често споменаваше през годината.
Половин година преди речта в Будапеща, на 25 април Макрон произнесе в парижкия университет Сорбоната реч за бъдещето на Европа. В нея той припомни, че в контекст, белязан от много и невиждани кризи като Брекзит, коронавирусната пандемия или завръщането на войната на европейския континент, суверенната, единна и демократична Европа е съумяла да се справи, утвърждавайки своята солидарност и единство, както и способността си да взима решения, съобразени със собствените й интереси. Но Макрон констатира, че, макар Европа да е съумяла да намали зависимостите и да постигне по-голям суверенитет в областта на енергетиката, отбраната, дигиталните технологии, здравеопазването, прехраната, научните изследвания и иновациите, въпреки, че тя е съумяла да се подготви и за зелен и дигитален преход, като си е поставила амбициозни цели, сред които тази за въглероден неутралитет до 2050 г., Европа трябва да направи повече в геополитически план, както и в областта на сигурността пред един свят, в който се извършва повсеместно превъоръжаване. Европа трябва да промени и икономическия си модел, който рискува да се окаже неадекватен на фона на конкуренцията в света. „В допълнение днес демократичният, хуманистичен и либерален модел на Европа е поставен под въпрос“, предупреди също така Макрон и призова за действия и срещу тази заплаха. „Трябва да си дадем трезво сметка, че нашата Европа, днес, е смъртна. Тя може да умре. Тя може да умре и това зависи единствено от нашите избори. Тези избори, които ние предстои да направим сега“, заяви тогава Макрон.
Преди броени, дни, на 12 декември Макрон посети Полша, която поема ротационното председателство на ЕС за 6 месеца от 1 януари. Във Варшава френският президент отново отбеляза, че ЕС има недостатъчни амбиции в разнородни области, като се започне от новите технологии и се стигне до отбраната, преминавайки през екологичния преход, предаде Франс прес. Като пример за достатъчни амбиции Макрон посочи САЩ и Китай и призова за нов импулс за Европа и за ускоряване на прилагането на европейския икономически и технологичен дневен ред, както и за засилване на европейските инвестиции в областта на сигурността и на отбраната и за развиване на индустриална европейска отбранителна база, която да намали стратегическата зависимост на Европа от САЩ.
За да подчертае, че си остава силен глас в ЕС, в който дори най-големият „отцепник“ от европейското единство се вслушва, Макрон на два пъти тази година – през юни и през октомври - прие в Елисейския дворец унгарския премиер Виктор Орбан, чиято страна е ротационен председател на ЕС до края на годината и чийто нов политически проект „Патриоти за Европа“ стана третата по големина парламентарна група в десетия ЕП след евровота, припомнят Ер Еф И и „Евронюз“.
Макрон беше и сред първите лидери от ЕС, приели в Париж новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте и новият дипломат номер едно на ЕС Кая Калас.
По горещите европейски досиета Макрон остана през цялата година непоклатим поддръжник на Украйна. Той подчертаваше постоянно, че подкрепата за Украйна трябва да бъде абсолютен приоритет на ЕС и за НАТО в момент, в който има опасения, че администрацията на Тръмп може да намали американската подкрепа за Киев. Той предупреди, че мирът в Украйна не може да се постигне в ущърб на украинците, че те са тези, които трябва да решат при какви обстоятелства искат да сключат мир и кога да започнат преговори за това. По време на визитата си във Варшава на 12 декември Макрон и полският премиер Доналд Туск обсъдиха и евентуално разполагане на европейски военен контингент в Украйна, който да е нещо като мироподдържаща сила там с цел запазване на суверенитета на страната след евентуално влизане в сила на прекратяване на огъня. Тези дискусии се проведоха на фона на съвместно изявление на външните министри на 6 европейски страни от НАТО – Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания - и на дипломат номер едно на ЕС Кая Калас, че пътят на Украйна към евроатлантическа интеграция, в това число и към НАТО, е необратим и че не може да има преговори за мир в Украйна без участието в тях на украинците и на европейците редом до тях, предаде Франс прес.
На два пъти двама френски външни министри – Стефан Сежурне и Жан-Ноел Баро - посетиха Киев през настоящата година, за да изразят непоклатимата подкрепа на Париж за Украйна. Макрон беше и един от европейските лидери, пред които Зеленски представи първо своя „План за победа“ срещу Русия, преди да го оповести официално в Брюксел пред европейските лидери и пред НАТО.
Относно преговорите за мир в Украйна, на път за Г-20 в Рио де Жанейро Макрон подчерта, че Путин не иска мир и не е готов да преговаря. А що се касае до директен разговор с Путин подобно на неотдавнашния телефонен разговор на германския канцлер Олаф Шолц с руския лидер, Макрон заяви, че всеки лидер е напълно свободен да предприема инициативи и че той никога не е изключвал да поднови разговорите с Кремъл, но ще го направи в подходящия контекст и условия, предаде Франс прес.
За една по-силна Европа в областта на отбраната и сигурността Макрон пледира в началото на декември и в телефонен разговор с лидерите на Швеция и Финландия, като темата ще се дискутира по време на мини среща на върха на десни лидери в Лапландия на 21 и 22 декември. През годината Нидерландия пък засвидетелства интерес към двата проекта за военно сътрудничество, в които участва и Франция. Първият е за боен танк от ново поколение, по който Франция работи с Германия. Вторият е за разработването на ракети с обсег от неколкостотин километра за нанасяни на дълбочинни удари, чието начало беше поставено това лято от Франция, Германия, Италия, Полша и към който впоследствие се присъединиха Швеция и Великобритания.
През 2024 г. Макрон нееднократно изрази подкрепа и за проевропейските амбиции на Грузия и на Молдова на фона на засилване на влиянието на проруски сили в тези две източноевропейски страни. По отношение на Грузия Макрон призова в телефонен разговор на 11 декември с проруския милиардер Бидзина Иванишвили, за когото се твърди, че дърпа конците в Тбилиси, за освобождаване на всички задържани проевропейски протестиращи и осъди насилието на силите на реда срещу мирни демонстранти и журналисти в Грузия. На няколко пъти в последните два месеца Франция, Германия и Полша на ниво президенти и външни министри публикуваха съвместни изявления относно Грузия, заплахите пред нейния проевропейски курс и прозрачността при разследването на сигналите за нередности по време на парламентарните избори.
Макрон също така изрази през годината и решимостта на Франция да подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Армения, както и аспирациите на арменския народ за мир и демокрация. Двете страни развиха в последно време връзките си в областта на отбраната, като френски военни обучават арменски военнослужещи, а Ереван закупи френски системи за противовъздушна отбрана, което пък разгневи регионалния противник на Армения – Азербайджан. Напрежението по оста Париж-Баку ескалира, когато в рамките на конференцията за климата КОП 29 в азербайджанската столица азербайджанският президент Илхам Алиев разкритикува „колониалната история“ на Франция и обвини „режима на Макрон“ в престъпления във френските отвъдморски територии. В резултат на това френската министърка на екологичния преход Аниес Пание-Рюнаше отказа да отиде на конференцията в Баку, а азербайджанският посланик в Париж беше извикан във френското външно министерство. Паралелно с това френският посланик в Баку беше извикан в азербайджанското външно министерство заради бойкота, обявен от Париж на климатичния форум. В този спор ЕС засвидетелства подкрепа за Франция.
В самия ЕС Макрон на три пъти се срещна през годината с германския канцлер Олаф Шолц в опит за рестартиране на френско-германския двигател, буксуващ заради двустранни разногласия, както в търговската и икономическата сфера, така и в областта на постигането на европейската стратегическа автономия. Тези опити за рестарт обаче през втората половина на годината бяха предприети на фона на отслабените вътрешнополитически позиции на лидерите на френско-германския тандем, което накара мнозина анализатори да говорят за вакуум в европейското лидерство.
Макрон положи усилия пред годината и да придаде нов импулс на отношенията на Франция с Великобритания, където след 14 години на управление на консерваторите през юли дойдоха на власт лейбъристите на Киър Стармър. По време на среща на Макрон със Стармър в Париж в средата на ноември по повод отбелязването на 106-ата годишнина от края на Първата световна война и 120-ата на Антантата между Франция и Обединеното кралство, двамата лидери повториха ангажимента да продължат с усилията за връщане на мира в Близкия изток и в подкрепа на Украйна. Те поеха ангажимент и да продължат сътрудничеството в борбата с трафика на мигранти. Двустранното разбирателство между Париж и Лондон беше подчертано и от визитата на кралица Камила в Париж на 4 декември, където тя заедно с първата дама на Франция Брижит Макрон връчи съвместната френско-британска литературна награда „Литературна антанта“, учредена преди година.
По другото горещо досие - конфликта в Близкия изток, Франция на Макрон изигра посредническа роля за прекратяването на огъня между ливанското шиитско движение „Хизбула“ и Израел в Ливан, излагащо на риск не само цивилните ливанци, но и силите на ООН, в които служат и около 700 френски военнослужещи. Същевременно емисарят на Макрон за Ливан Жан-Ив Льо Дриан неколкократно посети Бейрут в опит за уреждане на ливанската политическа криза, като тези усилия бяха координирани със САЩ, Катар, Саудитска Арабия и Египет и доведоха до насрочване за 9 януари догодина в ливанския парламент на вот за избиране на нов ливански президент. От изтичането на мандата на настоящия държавен глава Мишел Аюн през октомври 2022 г. ливанските законодатели не успяваха да изберат нов ливански ръководител, но сега ливанският премиер Наджиб Микати уверява, че страната е готова да отгърне нова страница в тази насока.
Франция подкрепя и усилията за постигане на прекратяване на огъня в ивицата Газа, където Израел води война с радикалната палестинска групировка„Хамас“. Но по този въпрос тонът между Макрон и израелския премиер Бенямин Нетаняху ескалира на няколко пъти през годината. През октомври Макрон призова за преустановяване на доставките на оръжия, чрез които продължават бойните действия в Газа. Седмица по-късно на закрито заседание на френското правителство Макрон заяви, че Нетаняху не трябва да забравя, че Израел е бил създаден с решение на ООН от 1947 г., предвиждащо разделянето на Палестина на една еврейска и една арабска държава. Израел беше създаден според план на ООН, но палестинците и арабските държави, не бяха съгласни с този план и така се стигна и до израелско-арабската война през 1948-1949 г., припомня Франс прес. А думите на Макрон относно ролята на ООН в създаването на Израел, предназначени само за министрите му, в крайна сметка изтекоха в медийното пространство и стигнаха до Нетаняху. Израелският премиер отговори на Макрон, че не резолюция на ООН е създала еврейската държава, а по-скоро победата във войната за независимост, в която кръв са пролели еврейски герои, много от които оцелели от Холокоста и по-специално от режима на Виши във Франция. За ескалацията на напрежението допринесоха и два инцидента между френски жандармеристи и израелски полицаи на един от четирите обекта, принадлежащи на Франция, в Йерусалим. Но в крайна сметка напрежението се успокои и френското министерство на външните работи заговори за имунитет на Нетаняху, когато Международният наказателен съд издаде на 21 ноември заповед за неговия арест заради военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Газа, припомня Франс прес. Според Париж имунитетът произтичал от това, че Нетаняху е лидер на страна, която не е парафирала договора за създаване на МНС, но същевременно Париж никога не е повдигал въпроса за имунитет на Путин, срещу когото също има издадена заповед за арест от МНС и чиято страна също не е парафирала договора за създаване на трибунала, отбелязва Франс прес. Успоредно с всичко това в средата на ноември френско-израелски крайнодесни личности организираха в Париж проява, която породи гнева на пропалестинки активисти. Още повече, че се предвиждаше първоначално на проявата да участва и израелският министър на финансите Бецалел Смотрич, който се обявява за анексиране от догодина на израелските селища в окупирания Западен бряг и който миналата година отхвърли съществуването на палестинците като народ, което беше разкритикувано от Париж. През годината Франция на Макрон се обяви срещу проявите на антисемитизъм по света, а президентът присъства на високорисков футболен мач между Франция и Израел в Париж, на който се очакваше да има антисемитистки прояви след подобни инциденти срещу израелски футболни фенове в Амстердам. По този начин Макрон искаше да засвидетелства подкрепата си за Израел срещу антисемитизма въпреки моментите на двустранно напрежение.
Относно друга гореща точка в Близкия изток – Иран, Франция на Макрон непрестанно изразяваше през годината безпокойство от ескалация на иранските дейности по обогатяване на уран. Що се касае до горещата точка Сирия, където президентът Башар Асад беше свален с мълниеносна офанзива на сирийските бунтовници на 7 декември, Макрон приветства края на една варварска държавност и отдаде почит на сирийския народ за неговата смелост, но също така предупреди, че промените в Сирия не трябва да водят до възраждане на терористични движения, които могат да дестабилизират региона, предадоха Ройтерс и Франс прес. Същевременно френските власти замразиха процеса по предоставяне на убежище на сирийски бежанци, припомня Европейският нюзрум.
През годината Макрон беше бляскаво посрещнат в няколко страни. Още през януари той получи прием като на махараджа в Индия, където беше почетен гост на парада по повод независимостта на страната, припомнят френски медии.
През октомври в Мароко крал Мохамед Шести дойде лично на летището, за да посрещне Макрон. Двамата лидери подписаха декларация, в която се ангажираха да работят за укрепване на изключителното двустранно партньорство. Макрон покани мароканския монарх да посети Франция догодина, за да отбележат заедно 70-ата годишнина от независимостта на Мароко от Франция. По време на държавната визита на Макрон в Мароко бяха подписани 40 споразумения за сътрудничество на обща стойност от над 10 милиарда долара. Двете страни укрепиха и партньорството и в областта на незаконната миграция. Именно миграцията беше единият от поводите за обтягане на двустранните отношения преди няколко години, когато Франция реши да намали наполовина издаваните на мароканци френски визи, за да накара мароканската монархия да прибира повече свои граждани, на които е отказано убежище на френска територия. Двустранното сближаване стана възможно и след като през юли Макрон се обяви за намиране на решение на проблема със Западна Сахара в рамките на мароканския суверенитет. Макрон повтори това свое становище и в реч пред мароканския парламент по време на визитата си в Мароко.
Сближаването в Магреб между Мароко и Франция стана обаче фона на обтягането на отношенията между Франция и Алжир. За второто допринесе не само това, че Макрон зае позиция за Западна Сахара, която не се понрави на Алжир, подкрепящ „Фронта Полисарио“, настояващ за независимост на тази територия. През ноември в Алжир при пристигане от Франция беше арестуван френско-алжирският писател Буалем Сансал, участвал в миналото в продемократични алжирски протести, критикувал в творбите си алжирските ислямисти и обявил се срещу превръщането на исляма в инструмент за постигане на политически цели. Сансал беше задържан по силата на член от алжирския наказателен кодекс за действия срещу сигурността на държавата.
В началото на декември по време на поредния епизод от вътрешнополитическата криза във Франция Макрон беше на държавна визита в Саудитска Арабия и двете страни издигнаха двустранните си отношения до нивото на стратегическо партньорство. По време на това посещение Макрон беше придружаван от петдесетина шефове на големи френски компании, на стартъпи и на фирми от отбранителната индустрия. Целта на посещението беше повсеместно партньорство във всички отрасли на бъдещето, от енергийния преход до изкуствения интелект, като се мине през отбраната, мобилността, градоустройството и културата. Още през 2018 г. Франция и Саудитска Арабия подписаха 10-годишен договор на стойност 20 милиарда долара за развитието на саудитския оазис Ал Ула, като проектът предвижда върху площ с размерите на Белгия да се създаде археологически, туристически и културен комплекс с музеи и хотели, с модерен и бърз транспорт и със собствен „Център Помпиду“, в който ще излагат творбите си съвременни арабски творци, припомня Франс прес.
През 2024 г. Макрон не забрави и задълбочаването на връзките с двете Америки. Той използва визитата си в Ню Йорк за сесията на Общото събрание на ООН, за да се срещне с високопоставени американски финансисти и да ги увери, че страната му остава привлекателна за чужди инвестиции. След участие в годишната сесия на Общото събрание на ООН Макрон посети и Канада, която ще е ротационен председател на Г-7 догодина.
През пролетта Макрон получи радушен прием в Бразилия от бразилския си колега Луиз Инасио Лула да Силва. Климатът на единомислие, хармония и сътрудничество, който се установи между двамата лидери тогава, беше толкова горещ, че медиите заговориха за броманс между Макрон и Лула въпреки разногласията им относно Русия и войната й срещу Украйна. Макрон се върна в Бразилия за срещата на върха на Г-20. Там той се срещна и с лидерите на Мексико и на Колумбия Клаудия Шенбайум и Густаво Петро. Преди и след форума на Голямата двайсеторка в Рио, той посети съответно Аржентина и Чили. Първата от тези две визити представи Макрон в светлината на лидер, който общува с всички, дори с ръководители, с които има разногласия по някои международни досиета и по начина на държавно управление. Аржентинският президент Хавиер Милей е обрисуван като силно консервативен, а той и хора от обкръжението му са обвинявани, че се опитват да омаловажат ролята на военните в престъпленията по време на военната диктатура в страната от 1976 до 1983 година.
По време на визитата си в Чили Макрон и чилийският му колега Габриел Борич приветстваха търговския договор между ЕС и тази латиноамериканска държава, отчитащ интересите и на двете страни. Макрон похвали многостранния подход, на който е привърженик Борич и изрази надежда, че Франция може да е партньор на Чили в разработването на местните находища на природни ресурси, сред които мед и литий. Макрон и Борич се обявиха и за съвместни усилия в борбата с климатичните промени, в защитата на Антарктика и на океаните.
През годината Макрон не забрави и кризата във Венецуела, призовавайки за прекратяване на натиска, заплахите и арестите на опозиционери. А по време на обиколката си в Латинска Америка той беше уловен от медиите да критикува настоящите преходни хаитянските власти, че са отговорни за „убийството на Хаити“, като са допуснали процъфтяването на наркотрафика и отстраняването на предишния премиер на страната.
Срещата на върха на Г-20 в Рио беше повод за Макрон да се фокусира и върху връзките с Китай. Той проведе разговор с китайския лидер Си Цзинпин. Двамата говориха най-вече за Русия и Украйна, като Макрон призова китайския лидер да използва цялото си влияние, натиск и способност за преговори, за да накара Русия да спре атаките срещу Украйна. Си Цзинпин посети Франция през май, а Макрон беше в Китай през пролетта на миналата година, където беше посрещнат тогава като суперзвезда. Сега той спомена за нова визита в Китай през идната година.
През 2024 г. Макрон следваше и курса на установяване на нов тип партньорства с африканските страни, които не са обременени от пасива на френското колониално минало. През ноември френският лидер прие последователно в Париж президентите на Гана и на Нигерия Нана Акуфо-Адо и Бола Тинубу. Тези визити се вписаха в полаганите от Макрон още от 2017 г. усилия за нови форми на сътрудничество между Франция и Африка, където влиянието си засилват Китай, Русия, Турция и САЩ. Тези усилия на Макрон обаче бяха белязани от низ от удари за Франция от няколко африкански страни. Поетапно Париж трябваше да изтегли военните си от Централнофриканската република, Мали, Нигер и Буркина Фасо, където влиянието на Русия се увеличи. В началото на декември по едно и също време Чад денонсира споразуменията за отбрана с Франция, заставяйки я да изтегли силите си и оттам, а президентът на Сенегал Басиру Диомайе Файе поиска от Франция да затвори базите си на сенегалска територия. В края на ноември емисарят на Макрон за Африка Жан-Мари Бокел представи на президента доклад за преконфигурация на френското военно присъствие в Африка, в който се говореше за подновено партньорство, изградено съвместно с африканските страни съгласно изразените от тях потребности в сферата на сигурността и отбраната.
По отношение на Африка в средата на ноември Франция поднови помощта си за ЦАР в размер на 10 милиона евро. Помощта беше замразена преди три години заради антифренска кампания в ЦАР, която според Париж е била направлявана от Москва. По същото време генералният секретар на „Амнести интернешънъл“ Аниес Каламар заяви, че френско оборудване е вградено в произведени в ОАЕ бронетранспортьори, използвани от паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в Судан, което е в нарушение на оръжейното ембарго на ЕС.
Освен ударите, дошли от Африка за Франция през годината, най-големият дипломатически удар за Макрон дойде в началото на декември под формата на финализиране на преговорите за сделката за свободна търговия между ЕС и блока Меркосур, в който влизат Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Неколкократно Макрон, премиерът Барние и френски министри заявиха на Брюксел, че в този си вид сделката е неприемлива за Франция. Срещу нея са и френските фермери и всички френски политически партии. На 6 декември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, чиято нова Еврокомисия едва-що беше встъпила в длъжност, избрана със силната подкрепа на центристите на Макрон, обяви от Монтевидео, че преговорите по търговската сделка са приключили след 20-годишно протакане, отбелязват световните агенции. Против сделката освен Франция, са и Полша и Италия, припомнят Франс прес и АНСА. Недоволство се надига и в Нидерландия, Белгия и Австрия. По повод финализирането на преговорите френското президентство заяви, че споразумението между ЕС и Меркосур не е нито подписано, нито ратифицирано и че нещата не приключват дотук. Сделката се нуждае от одобрението на най-малко 15 страни членки на ЕС от общо 27, като те трябва да представляват най-малко 65 процента от населението на евроблока. Фермерите се притесняват, че сделката, ако влезе в сила, ще доведе до наводняване на европейския пазар със селскостопанска продукция от Меркосур, която няма да отговарят на високите европейски стандарти. Привърженици на сделката, сред които са Германия и Испания, казват, че тя ще премахне митата за внос на стоки и ще създаде огромен пазар с над 700 милиона потребители. Сделката ще позволи износа на европейски лекарства, коли и машини от ЕС към Меркосур.
Битката срещу влизането в сила на сделката с Меркосур, усилията за постигане на индустриална и отбранителна стратегическа автономия и просперитет на ЕС, изграждането на отношения с новата американска администрацията на Тръмп, поддържането на връзки с Азия и Латинска Америка, но и с Африка, намирането на изход на конфликтите в Украйна и в Близкия изток се очертава да бъдат централни теми в дипломацията на Макрон и през 2025 г. Но дали тази разнопосочна дипломация няма да бъде отслабена от пореден епизод от вътрешната криза във Франция, питат се френските медии.
/ПТА/
news.modal.header
news.modal.text