Правителството на най-младия премиер на Франция в историята на Петата република Габриел Атал просъществува само 9 месеца. А това на най-възрастния премиер в историята на Петата република дори не успя да изкара три месеца, обобщават френските медии по повод гласуването вчера вечерта на вот на недоверие на кабинета на Мишел Барние. Ако трябва да сме по-точни Барние, номиниран от президента Еманюел Макрон в началото на септември, издържа на премиерския пост 91 дни, а правителството му, встъпило в длъжност две седмици по-късно след сложни преговори, не успя да изкара на власт едно тримесечие, отбелязва „Фигаро“.
Така де факто кабинетът на Барние стана най-кратковременния в историята на Петата република, обобщават френските медии и припомнят, че анализатори предупреждаваха за това още при съставянето му. За първи път от 1962 г. насам френско правителство пада с вот на недоверие в Националното събрание (долната камара на френския парламент).
По този начин Франция изпада в трета политическа криза за една година. Първата беше в началото на годината, когато заради прекалено строгия закон за имиграцията се стигна до разделения дори в центристкия блок на Макрон и правителството на Елизабет Борн беше сменено с това на Габриел Атал, за да се възстанови хармонията, припомня Франс прес.
Втората криза бе породена от евровота през юни. Крайната десница „Национален сбор“ оправда очакванията, класира се на първо място, а центристите на Макрон останаха на втора позиция далеч след крайнодесните. Левицата се яви разединена на евровота. Десноцентристите също не се представиха особено убедително. Макрон свика избори незабавно, на чийто първи тур крайнодесните затвърдиха позициите си. На втория тур срещу тях се формира негласен фронт между центристите на Макрон и левицата, която този път се яви на вота обединена. Но вместо центристите на Макрон да спечелят от това, победи обединената левица Нов народен фронт. Крайнодесните останаха на трето място в новото Национално събрание, което се оказа фрагментирано на три блока, нямащи нито един от тях абсолютно мнозинство, за да управляват сами, припомня Франс прес. В новия парламент крайнодесните получиха 125 места и станаха най-голямата самостоятелна опозиционна сила. А обединеният ляв фронт получи 185 места и стана най-голямата опозиционна група там, обобщават Франс прес и „Франс 24“.
Последваха близо два месеца на олимпийско примирие около Олимпийските и Параолимпийските игри. Прекратяването на политическия огън се изразяваше в това, че ново правителство не беше съставено, но Макрон отхвърли предложението на обединената левица висшата функционерка от парижката община Люси Касте да бъде премиер на Франция.
Но никой все пак не подозираше, че за съвсем кратко време обединените леви и крайнодесните ще съумеят да сплотят редиците си срещу центристите на Макрон в Националното събрание. Първоначално нищо не говореше за такъв сценарий. Макрон избра за нов премиер опитния политик, 73-годишния Барние, който влезе за първи път в политиката в началото на 70-те години на миналия век, припомнят френските медии. През годините Барние се прояви като политик, който обича да напредва бавно, но методично по пътя на компромиса, дори и на този, който е постигнат с цената на мъчителни преговори. Той е бил министър в редица десноцентристки правителства и на два пъти еврокомисар, първо за регионалните политики и финансовата рамка от (1999-2004 г.), а после за вътрешния пазар и услугите (2009-2014 г.), припомня Франс прес. Самият Барние се описва като човек, преодоляващ планини и в пряк и в преносен смисъл. Умението си да се справя със сложни дискусии и да постига резултат в края им, той показа по време на преговорите за Брекзит между Брюксел и Лондон, когато той беше преговарящ от европейска страна.
Италиански медии, сред които АНСА и „РАИ Нюз“ сравняваха Барние с Марио Драги, бившия управител на Европейската централна банка, който беше избран през 2021 г. от италианския президент Серджо Матарела да спаси затъналата в политическа криза Италия след разпадането на поредната управляваща коалиция. В съпоставителните анализи между Барние и Драги се припомняше техния прагматизъм, но и способността им да са твърди при взимането на решения. Изтъкваше се и прилика между двамата заради техния опит в политиката на европейско ниво. Съпоставителните анализи между Барние и Драги говореха, че Барние би трябвало да се задържи на власт поне 18 месеца, колкото успя да се задържи на власт Драги. За разлика от разнородната широка коалиция на Драги, кабинетът на Барние беше определено десноцентристки, като някои от министрите бяха по-твърдодесни, като се очакваше това да привлече негласната подкрепа на крайната десница, отбелязват френски медии, като „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве. Ето защо от началото на живота на „кабинета Барние“ крайнодесните започнаха да играят ролята не на яростен противник на правителството, а на умерен съдник, за да не бъдат набедени, че се опитват да предизвикат поредната политическа криза. Основната опозиция дойде от обединения ляв фронт, който така и не се примири, че е спечелил изборите, но президентът не е избрал премиер от неговите редици. Заради това анализатори направиха и паралел между Франция и Испания, където сега управлява останалата на второ място на изборите Социалистическа партия, или между Франция и Австрия, където сега се очертава широка коалиция без класиралите се на изборите на първо място крайнодесни.
Заявената твърда политика на Барние по наболелия миграционен въпрос беше приветствана от крайната десница във Франция, докато левицата критикуваше планираните от него строги мерки за оздравяване на френските финанси, обобщава Франс прес.
Но въпроси от бюджетно естество в крайна сметка „преобърнаха каруцата“ на Барние. След дълги седмици на преговори и на отстъпки основно пред крайната десница, в понеделник Барние прокара в Националното събрание проектозакона за финансиране на социалното осигуряване за идната година, който е част от широкия пакет от бюджетни мерки. Прокарването стана по силата на член от конституцията, използван често от кабинета на Елизабет Борн за прокарване на спорни нормативни актове, като например пенсионната реформа. По силата на този конституционен член проектозаконът се приема, но правителството се ангажира да се подложи на вот на недоверие. Срещу кабинета на Барние бяха внесени два вота на недоверие – от обединената левица и от крайнодесните. Всеки от двата политически блока обяви, че ще подкрепи предложението на другия. При гласуването в сряда кабинетът на Барние очаквано не беше подкрепен от мнозинството от депутатите в долната камара.
Отстъпките, които Барние направи пред крайната десница включваха да не се увеличават таксите върху електроенергията, да се намалят държавните здравни помощи за чужденци, пребиваващи във Франция, да се отхвърли предложението за по-малко реимбурсиране от държавата на медикаментите. Но компромис не бе постигнат по въпроса за индексирането на пенсиите. Барние обяви, че възможностите на диалога са се изчерпали след сложни преговори и за страната е настъпил часът на истината, в който всеки поема отговорностите си. Той предупреди всички политически партии, че французите няма да им простят това, че са предпочели собствените си интереси пред общото бъдеще на страната.
Строгите бюджетни мерки, които Барние се опитваше да прокара, бяха наложени от факта, че страната има колосален дълг. Без прокарването в парламента на законопроекта за финансирането на социалното осигуряване дефицитът по държавните сметки за социално финансиране щеше да достигне 30 милиарда евро идната година, предупреди министърът по бюджетните въпроси Лоран Сен-Мартен.
Всичко това се отрази на пазарите и понеделник разликата между лихвените проценти по дълговите облигации на Франция и на Германия нарасна силно. Тази разлика, наречена спред, е барометърът за доверието на инвеститорите към финансовото състояние на Франция и в понеделник разликата беше 0,88 процента, едно ниво съпоставимо с 2012 г. А на 27 ноември дори лихвените проценти по дълговите облигации на Франция с 10-годишен срок на погасяване превишиха с малко и за кратко лихвените проценти по гръцките дългови облигации, отбелязват Франс пред и Бе Еф Ем Те Ве.
В навечерието на вота на недоверие на правителството на Барние допитване на „Ипсос-Сопра Стерия“ показа, че 87 процента от французите смятат, че страната им е в икономически упадък. Същото допитване показа, че 38 процента от французите са обезпокоени от намаляване на покупателната им способност. Трийсет и един процента от анкетираните поискаха и разпускане на Националното събрание и нови избори, а 52 процента казаха, че подкрепят евентуална оставка на Макрон, припомнят Франс прес и „Фигаро“. Друго допитване на „Елаб“ по поръчка на телевизия Бе Еф Ем показа, че 63 процента от французите са за оставка на Макрон в случай на падане на кабинета на Барние.
Още преди насрочването на вота на недоверие представители на крайната десница, на десноцентристите или обединената левица заговориха за оставка на Макрон. Според някои от тях Макрон е отговорен за настоящата институционална криза и тя би се разрешила, ако той се оттегли от поста си, посочва Бе Еф Ем. Не бива да се забравя също, че радикалната левица още преди формирането на кабинета на Барние се опита да започне процедура по импийчмънт на президента, която беше подкрепена от общо 81 депутати от редиците на радикално левите и еколозите, но не и от социалистите от обединения ляв фронт. Така идеята пропадна, припомня медията. Според френската медия Ер Ем Се пък в неформален разговор неотдавна първата дама Брижит Макрон е заявила, че французите не заслужават такъв добър президент като съпруга й.
Предшественикът на Макрон – социалистът Франсоа Оланд, обаче не смята, че Макрон трябва да подаде оставка и Франция да организира президентски избори точно в този момент, когато има несигурност по света и пазарите следят случващото се във френската политика, отбелязва Франс прес. „Фигаро“ обаче припомня, че Оланд, който сега е депутат от обединената левица, е упрекнал Макрон неотдавна за избора му на Барние за премиер, който пък, според Оланд, е избрал за свои министри 40 души, които не се разбират помежду си.
Самият Барние в навечерието на вота на недоверие разкритикува това, че Франция плаща прекалено скъпо някои от разходите за издръжка на бивши френски премиери. За 2023 г. например такива разходи са излезли на държавата 1,42 милиона евро, като в сумата не са включени разходите за издръжката на Елизабет Борн или Габриел Атал, „пенсионирани от премиерския пост“ през настоящата година, посочва Бе Еф Ем. Разходите са например за заплати на частни секретари или на шофьори. Според Барние в момент на финансова криза, страната би трябвало да проявява сдържаност в харченето на пари.
Относно финансовото състояние на Франция АФП припомня, че на 26 ноември ЕК валидира бюджетите на страните членки за идната година, сред които и този на Франция въпреки проблемите с дефицита. В плановете, представени от Франция, се предвиждаше бюджетен дефицит догодина от 5 процента от БВП и влизане в релсите поетапно до 2029 г., когато страната би трябвало да има бюджетен дефицит от 2,8 процента от БВП. Сега бюджетният дефицит на Франция е от 6,2 процента от БВП и тя се представя в тази насока най-зле от всички страни членки на ЕС с изключение на Румъния, посочва агенцията.
През лятото ЕК започна срещу група страни, сред които Франция, Италия, Малта, Полша, Румъния, Белгия, Унгария и Словакия, процедура за прекомерен бюджетен дефицит, отбелязва АФП. Франция всъщност има проблеми с дефицита от въвеждане на еврото до 2017 г. По силата на европейския Пакт за стабилност бюджетният дефицит трябва да е до 3 процента от БВП. Пактът беше временно преустановен от 2020 г. до 2023 г. заради коронавирусната пандемия, довела до срив в европейската икономика, а после и заради войната в Украйна, довела до последици пак за европейската икономика. Пактът беше задействан отново в началото на годината, но в реформиран вариант, позволяващ адаптиране на бюджетните траектории на всяка страна членка. Ако дадена страна не съумее да върне бюджетния си дефицит в релсите, тя ще бъде глобена. Франция би могла от идното лято да получи глоба, която на година да възлиза на 0,1 процента от нейния БВП, което е около 2,8 милиарда евро.
Правителството на Барние защитаваше докрай тезата си, че Франция се нуждае от бюджетни мерки за оздравяване на финансите, което ще й позволи да вдигне отново глава. То предупреди освен това, че в случай на сваляне на кабинета може да се стигне и до риск да не могат да се платят заплатите на държавните служители, а държавните услуги да бъдат блокирани – нещо, което лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен определи като фалшиви твърдения, тъй като във Франция има конституционни правила, според които няма риск от спиране на работа на администрацията в американски стил, отбелязва Франс прес.
В опит да привлече подкрепата на крайната десница Барние до последно поддържаше контакт с Марин Льо Пен, но разговорите не доведоха до спасяване на правителството. За да бъде свалено то, бяха нужни 289 гласа в Националното събрание, а снощи срещу него гласуваха 331 депутати, предадоха световните агенции.
До последно предшественикът на Барние – Габриел Атал, лидер на центристите на Макрон в парламента призоваваше да се избегне свалянето на правителството. А намиращият се на държавно посещение в Саудитска Арабия Макрон дори изрази пред журналисти във вторник невярване, че кабинетът ще падне. В часовете преди вота на недоверие обаче хора от обкръжението на Макрон заявиха, че той вече обмислял варианти за нов премиер, тъй като искал този уикенд, когато в Париж ще дойдат десетки държавни и правителствени ръководители за откриването на реставрираната след пожар катедрала Нотр Дам, Франция да ги посрещне с нов премиер, предадоха Ройтерс и Франс прес.
Тази сутрин френски издания, като "Фигаро", „Журнал дю диманш“ или „Телеграм“ направиха анализ кой може да бъде избран от Макрон за следващ премиер. Сред споменаваните имена са това на министъра на въоръжените сили Себастиан Льокорню, който е верен поддръжник на Макрон и би бил премиер на приемствеността. Споменава се и името на досегашния министър на вътрешните работи Брюно Рьотайо, известен с твърдата си миграционна линия, който би могъл да се хареса на крайнодесните, но пък не и на левите. Сред споменаваните имена е и това на Франсоа Байру, лидера на центристкото Демократично движение, който също би могъл да „съблазни“ част от десните и да стабилизира страната. В миналото обаче Байру имаше разногласия с Макрон относно центристката политическа стратегия, припомня „Журнал дьо диманш“. Сред цитираните имена е и Бернар Казньов, бивш премиер при президента социалист Франсоа Оланд, който би могъл да привлече умерената левица на страната на макронистите. Франсоа Бароан, бивш министър на икономиката от републиканската десница, също е споменаван особено заради способността си да обединява разнородни политици. Но пък той не веднъж е засвидетелствал открито интерес към поста, което може да не се хареса на някои политически партии, отбелязва „Журнал дьо диманш“. Споменава се и името на Ролан Лекюр, който е макронист, бивш делегиран министър на промишлеността и настоящ заместник-председател на Националното събрание. Той от известно време говори за „коалиция на разумните хора“ във Франция и е защитник на класическия републикански фронт, което обаче може да не се хареса на крайнодесните, отбелязва „Телеграм“. Сред цитираните имена е и това на Ксавие Бертран, който би се харесал на десноцентристите, но едва ли би постигнал по-голям пробив на политическата сцена от досегашния премиер Мишел Барние, идващ също от редиците на десноцентристите, отбелязва „Телеграм“.
Преди два дни в интервю за „Франс енфо“ Люси Касте отново напомни за себе си, като каза, че все още е на разположение да заеме премиерския пост. Тя подчерта, че е готова да управлява начело на едно правителство на обединената левица, подкрепяно и от представители на гражданското общество. Днес радикално левите подчертаха, че ще гласуват недоверие на всяко правителство, оглавено от премиер, който не е от техните редици, допълва Франс прес.
"Фигаро" пък съобщава, че Сеголен Роаял, бивша спътница в живота на бившия президент социалист Франсоа Оланд и неуспяла кандидатка за президент преди повече от 15 години, е написала писмо до Макрон, в което му е заявила, че е на разположение да стане премиер на Франция.
Редица френски медии днес, освен прогнози кой ще бъде следващ премиер, пишат и за още един фактор, довел до настоящата политическа криза- процеса срещу Марин Льо Пен. Тя и 24 нейни съпартийци са обвинявани в отклоняване на европейски средства, което е нанесло ущърб на Европарламента в размер на 4,5 милиона евро. Тези пари са били използвани за плащане на фиктивни парламентарни асистенти. Делото продължи два месеца. Всеки ден Марин Льо Пен свидетелстваше в съда. Накрая в средата на ноември прокуратурата поиска за нея пет години затвор, от които 2 ефективни, глоба от 300 000 евро и лишаването й от право да се кандидатира за избираема длъжност за пет години. Крайната десница възприе това като опит за отстраняване на Льо Пен от надпреварата за президентските избори през 2027 г. и като пренебрегване на мнението на 13 милиона избиратели, подкрепящи крайната десница, отбелязва Франс прес. Самата Льо Пен заяви, че по този начин се иска нейната политическа смърт. Присъдата по делото ще бъде произнесена в края на март догодина и ще влезе в сила незабавно, дори и в случай на обжалване.
Защитата на Льо Пен казва, че онова, в което тя и нейните съпартийци са обвинени, е било една банална и обичайна практика, споделяна от всички европейски партии. В нея нямало нищо измамно, защото всички я възприемали като допустима от ЕП.
Именно в края на процеса позицията на крайнодесните спрямо кабинета на Барние се втвърди, въпреки че Льо Пен казва, че двете неща нямат нищо общо и че тя защитава интересите на обикновените французи, отбелязва Франс прес.
Но крайнодесните вече готвят и резервен вариант за кандидат за президент и това е Жордан Бардела, който е много популярен. Индикация за популярността му е неговата книга, озаглавена „Това, което търся“, представяща неговите политически виждания и отпечатана вече в тираж от 220 000 екземпляра, припомня Ер Ем Се.
Снощи след вота на недоверие на „кабинета Барние“ радикалната левица отново призова за оставката на Макрон, докато крайната десница заяви, че Макрон трябва сам да реши дали да се оттегли от поста си или не, предаде Франс прес. Тази вечер Макрон ще направи обръщение към нацията във връзка със създалата се политическа криза, припомнят Франс прес, „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве.
Темата за краха на поредното френско правителство е водеща в редица европейски издания и медии, сред които испанската агенция ЕФЕ, испанските издания „Паис“, „Мундо“ и „Вангуардия“, италианските медии "РАИ Нюз", "Скай Ти Джи 24", "Ти Джи ком 24", агенция АНСА, изданията „Стампа“, „Република“ и „Кориере дела сера“. Редица немски издания също коментират темата. Тя се коментира и от издания в Нидерландия.
Много от тях припомнят, че преди месец се разпадна и германската управляваща коалиция и така де факто френско-германският двигател на ЕС забуксува още повече сега с кризата във Франция. В Испания правителството също има проблеми, сблъскващо се с постоянните нападки и критики от страна на десницата и крайната десница, които дори се пренесоха на европейско ниво, припомня Франс прес. В Италия управляващата коалиция удържа фронта, но и на национално и на европейско ниво гласува в последно време по различни поводи разединена, припомня АНСА. В Нидерландия правителството, съставено от четири партии след дълги преговори, също напредва с трудности.
Според журналиста Джовани Орсина от в. „Стампа“ тази политическа криза не е само френска, а е илюстрация, че западните представителни демокрации са в криза и то не заради някакъв инцидент, а заради структурни причини. „Свидетели сме на един дълбок и неефемерен протест от значими сегменти на обществеността, чувстваща се изоставена от олигархически и самореферентни ръководители“. Шведското издание „Дагенс нюхетер“ говори за следващи се една след друга кризи в ЕС.
Редица издания в Италия и Испания наричат кризата във Франция „плесница за френския президент“ и „скок в неизвестното“. Според германски издания, като „Зюддойче цайтунг“, Макрон е в основата на кризата и той трябва да я разреши. Испанският в. „Паис“, смята, че кризата се дължи на непростимо заслепение на френския лидер.
В глобален план темата се коментира и от американски и британски издания, тъй като Франция е и част от формата Г-7, в който властите на страни като Япония и Канада, също имат проблеми с общественото доверие. Кризата във Франция идва в момент на смяна на властта в САЩ, което налага още повече страните членки на ЕС да са в стабилно политическо положение, отбелязват френски медии, като Франс прес и „Франс 24“.
/ПТА/
news.modal.text
