В своето обръщение към сънародниците си на 31 декември френският президент Еманюел Макрон им обеща една година на решителност и на действия. Той припомни, че 2024 ще бъде годината на решаващи избори, припомня Франс 24. Седмица по-късно Макрон илюстрира нагледно какво има предвид. На 8 януари министър-председателката на Франция Елизабет Борн (на 62 години) връчи оставката си на президента след 20 месеца начело на правителството. Тя беше едва втората жена на този пост след Едит Кресон, заемала поста от 1991 г. до 1992 г. при президента социалист Франсоа Митеран. Преди да оглави правителството на Макрон, малко след като той беше преизбран за втори президентски мандат, но преди неговата партия да изгуби абсолютното си мнозинство в долната парламентарна камара, Борн беше министър на труда, заетостта и икономическата интеграция, а преди това беше министър на екологичния преход и на транспорта. Борн беше и третият премиер на Франция при управлението на Макрон. Преди нея поста заемаха Едуар Филип и Жан Кастекс.
Борн беше известна като технократка и работохоличка и като човек, който се справя със сложните преговори. Но тя така и не успя да установи връзка с обикновените французи, а неведнъж се говореше и за нейни разногласия с Макрон, отбелязва Франс прес. На Борн Макрон възложи през 2023 г. две тежки задачи – приемане в парламента на два спорни законопроекта – за пенсионната реформа и за имиграцията. Първият законопроект предизвика масови протести в страната и накрая беше прокаран по силата на член 43,9 от френската конституция, позволяващ на премиера да прокарва закони в парламента без парламентарен вот, но с уговорката, че в определен срок след това политическите партии може да поискат вот на недоверие на кабинета. Вторият законопроект, който първоначално беше умерен, по време на дебатите в Сената бе втвърден, после в долната парламентарна камара дебатите бяха блокирани, стигна се до помирителна комисия, която съгласува позициите на двете камари и беше предложена променена версия на текста, която на 90 процента отговаряше на втвърдената версия на Сената, който одобри отново законопроекта. После долната камара последва този пример, като при гласуването нормативният акт беше подкрепен от десницата, от крайната десница, но не и от част от депутатите от партията на Макрон, припомня Франс прес. Към президента бяха отправени критики, че той е сключил пакт с дявола, заради подкрепата на крайната десница за законопроекта. Макрон отрече това и заяви, че напротив законопроектът търси решение на наболели въпроси, които, оставени без решение години наред, са подхранили крайната десница, припомня Франс 5. След приемането на законопроекта за миграцията, се стигна и до оставката на министъра на здравеопазването Орелиен Русо, който отказа да приеме втвърдената версия на закона. Появиха се твърдения, че и други министри от правителството на Борн ще подадат оставка, но това така и не си случи, тъй като цялото правителство бе реорганизирано след смяната на премиера.
В случая и с двата спорни законопроекта Елизабет Борн беше тази, която първо ги представи в парламента, после ги бранеше срещу критиките и следователно понасяше и хулите на противниците им. В редица други случаи на Борн отново се наложи да задейства член 43,9 от конституцията и поради тази причина тя дори си спечели прозвището „Мадам 43,9”. В началото на мандата й всички следяха внимателно действията й, защото смятаха, че тя би могла да е приемник на Макрон на президентския пост през 2027 г. В края на мандата й вече беше ясно, че Борн ще е всичко друго, но не и приемник на Макрон. „Следвах, без да трепна, курса, фиксиран от президента Макрон”, заяви Борн при напускането на премиерската си канцелария, предаде Франс прес. А на младите французойки тя заяви, точно преди да слезе от премиерската сцена, че бъдещето им принадлежи, допълва агенцията.
Борн излезе от сцената, но за нея остана обезщетение в размер на близо 15 000 евро, които всеки оттеглил се премиер получава в трите месеца след връчването на оставката си. А докато навърши 67 години Борн ще има право и на личен секретар и на шофьор, финансирани от държавата. Разходите й за гориво също ще се поемат от държавата. Тя ще има и други преимущества като бивш премиер, които ще бъдат също финансирани от държавата. През 2019 г. издръжката на бивши премиери е излизала на Франция 2,8 милиона евро, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ден след оставката на Борн бе обявено, че на нейно място е назначен Габриел Атал (на 34 години). Закъснението от един ден при обявяването на това назначение породи редица спекулации. Появиха се твърдения, че министрите „тежка категория” в досегашния кабинет на Борн – икономическият и финансов министър Брюно Льо Мер и вътрешният министър Жералд Дарманен са възроптали, че ще бъдат подчинени на младока Атал и дори заплашили с напускане, казват запознати източници, цитирани от Бе Еф Ем Те Ве. Официално двамата министри опровергаха информациите. Възражения дошли и от Алексис Колер, Франсоа Байру и Едуар Филип. Първият е главен секретар на френското президентство, а Филип и Байру са лидери съответно на центристките партии „Хоризонти” и „Демократично движение”, влезли в коалиция с партията на Макрон за президентските и парламентарните избори преди две години. Колер възприемал Атал като технократ, но не и като добър избор за премиер, защото Атал не обичал дръзките политически решения. Байру имал съмнения дали Атал притежавал необходимия опит да оглави правителството на Франция в момент, в който страната преживява редица трудности. Филип пък възприемал Атал като съперник в бъдещата битка за наследяване на Макрон на президентския пост. Според допитване на агенция „Елаб” за изданието „Еко” в тази бъдеща борба Филип се ползва с 41-процентно обществено доверие, но Атал го настига с 39 процента, припомня Бе Еф Ем Те Ве. В допитване на института ИПСОС от края на декември пък Атал излиза на първо място сред най-предпочитаните политици във Франция с 40 процента и детронира Филип, който остава на второ място с 39 процента, припомня „Политико”.
В крайна сметка на 9 януари Франция се събуди с най-младия премиер в историята на Френската република, посочват френските медии и световни агенции като Ройтерс и Асошиейтед прес. Досега този рекорд се държеше от Лоран Фабиюс, назначен на 37 години за премиер от президента Франсоа Митеран през 1984 г., припомнят Ройтерс и „Политико”. Габриел Атал е и първият френски премиер, който открито признава, че е хомосексуалист.
Атал е роден на 16 март 1989 г. в заможно семейство. Баща му Ив е адвокат, а после кинопродуцент, а майка му Мари дьо Курис работи в продуцентска компания. По бащина линия Габриел Атал е потомък на евреи от Тунис и на евреи ашкенази от Елзас, а по майчина линия е потомък на белогвардейци от Одеса от гръцки произход и на френски политици, свързвани с Реставрацията. Атал е кръстен в парижката руска православна църква „Свети Александър Невски” и е отгледан от майка си в традициите на православното християнство, отбелязват „Кроа” и "Политико". Баща му пък винаги му е казвал, че ще бъде съпричастен към съдбата на евреите. Самият Атал днес се дефинира като невярващ.
Средно образование Габриел Атал завършва в „Елзаското училище”, което е частно учебно заведение, в което негов съученик е небезизвестният Хуан Бранко. Той е активист и адвокат, привърженик на радикалнолевите идеи, има и испанско гражданство. В даден момент е бил юридически съветник на създателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж. Миналата година името на Бранко отново попадна в центъра на медийното внимание заради подкрепата му за сенегалския опозиционен лидер Усман Сонко, срещу когото сенегалските власти са отправили редица обвинения, за да го отстранят от политиката дълготрайно. Заради тази подкрепа Бранко дори беше арестуван в Сенегал, а после освободен и експулсиран от страната.
В „Елзаското училище” между Атал и Бранко възниква бързо неприязън заради блог, създаден от Бранко, в който се коментирали външните недостатъци на учениците. В редица интервюта впоследствие Атал разказва как като ученик в „Елзаското училище” е бил жертва на жесток кибертормоз и на хомофобски обиди, припомнят Франс енфо и Те Еф 1.
След това Габриел Атал завършва Института за политически науки в Париж. Учи и право в Университета „Париж-Пантеон-Асас”, но не се дипломира. От 2006 г. до 2016 г. е активист в Социалистическата партия. Член е на кабинета на министърката на здравеопазването Марисол Турен от 2012 г. до 2017 г. През 2014 г. е избран за общински съветник във Ванв и оттогава съвместява тази длъжност с другите си постове, които заема. През 2016 г. напуска социалистите и се присъединява към партията на Макрон „Напред!”, която впоследствие се прекръсти на „”Възраждане. През 2017 г. Атал е избран от нея за френски депутат. На следващата година става говорител на Макрон. Член е на изпълнителното бюро на президентската партия. През 2018 г. е назначен за държавен секретар към министъра на националното образование и на младежта при управлението на премиера Едуар Филип. После е говорител на правителството на премиера Жан Кастекс от 2020 до 2022 г. След преизбирането на Макрон за президент Атал е назначен за делегиран министър за публичните финанси в кабинета на Борн. Преизбран е за депутат през юни 2022 г. През юли 2023 г. е назначен за министър на националното образование и на младежта, където предприема решителни мерки срещу училищния тормоз, на който сам е бил подложен като ученик. Но също така той се обявява се за експериментално въвеждане на ученическите униформи и забранява носенето на абая в училищата, с което си спечелва симпатиите и на по-възрастни консервативни избиратели, отбелязват Франс прес и Ройтерс.
В личен план Атал признава открито пред медиите в края на 2018 г. че е хомосексуалист. Пред близките си той прави разкритието две години по-рано. Впоследствие той говори свободно по темата в интервюта за френски медии. От разказите му става ясно, че през 2017 г. той е встъпил в граждански съюз с друга водеща фигура от партията и в президентството на Макрон – Стефан Сежурне (на 38 години, политически съветник на президента, евродепутат, лидер на парламентарната група на центристите и либералите в Европейския парламент, а от миналата седмица нов външен министър на Франция). Но откритите признания на Атал за хомосексуалната му ориентация са направени общо взето по принуда. Принудата идва, когато през 2018 г. бившият съученик на Атал – Хуан Бранко публикува пост в социалните мрежи, в който споменава, че Атал е хомосексуалист и дължи издигането си във френската администрация заради връзката си със Стефан Сежурне. После Бранко развива тази теза и в книгата си „Здрач”, появила се първо в електронен вид, а след това официално публикувана като част от трилогия, в която Бранко си поставя за цел да разобличи, както той казва, задкулисието на президентството на Макрон. Тези разкрития именно принуждават Атал да заговори публично за хомосексуалната си ориентация.
Пред изданието „Клоузър” през 2019 г. той подчертава, че въпреки че е хомосексуалист, той не е яростен активист за правата на ЛГБТ общността и дори задава въпроса дали "развяването на хомосексуализма като знаме" не допринася за превръщането му в нещо анормално. По същото време Атал намеква, че не би имал нищо против „етичното сурогатно майчинство", ако то стане законно във Франция, допълва Франс прес. Засега Макрон е против подобна идея.
ЛГБТ общността приветства назначението на Атал за премиер. За организациите, защитаващи правата на тази общност, изборът на точно този премиер е силен знак, като същевременно те призовават Атал и да даде пример с делата си в областта на защита на правата и на ЛГБТ общността. Атал се присъединява към редица лидери в Европа, които признаха хомосексуалната си ориентация, като Елио ди Рупо в Белгия, Лио Варадкар в Ирландия, Ксавие Бетел в Люксембург, Ана Бърнабич в Сърбия, Йоахана Сигурдардотир в Исландия, припомня АФП. В самата Франция редица политици в последните около 20 години също признаха открито хомосексуалната си ориентация, сред които бившият кмет на Париж, социалистът Бертран Деланое, фигурите от партията на Макрон – Клеман Бон, Франк Ристер, Оливие Дюсоп и центристката Сара Ел Аири, допълва Франс прес.
След като бе назначен за премиер, Атал увери, че целта му ще бъде да запази контрола на французите върху тяхната съдба и да освободи френския потенциал, припомня Франс прес. А Макрон заяви, че разчита на неговата енергия и на неговата ангажираност, за да вдъхне нов импулс и прокарва управленческия му проект. Атал подчерта в първото си изказване, че негов абсолютен приоритет ще бъдат сигурността и насърчаването на ценностите на авторитета и уважението на другите. Той обеща да укрепи и обществените услуги, в това число и здравеопазването и образованието. Атал обеща и повече усилия за по-добро контролиране на имиграцията, предаде Асошиейтед прес.
Според експерта по конституционно право Бенжамен Морел изборът на Атал символизира една много офанзивна стратегия от страна на Макрон в навечерието на изборите за Европейски парламент, отбелязва Франс прес. Социологическите допитвания показват, че във Франция крайнодясната партия „Национален сбор” ще излезе на първо място на този вот, което ще е проблем за партията „Възраждане” на Макрон. Поради тази причина му трябва някой, който да въплъщава младостта и амбицията, да напомня за онзи Макрон от началото на политическата му кариера, за онзи политик, който разби общоприетото разделение на дясно и ляво във Франция, коментира от своя страна политологът Брюно Котрес, цитиран от Франс прес.
Атал е въплъщението на импулса, от който се нуждае управлението на Макрон в навечерието на евровота. Назначаването му за премиер се възприема и като индикация, че той може да е приемник на Макрон на президентския пост през 2027 г., когато по конституция настоящият държавен глава няма право да се кандидатира. Тогава за лагера на Макрон ще изникне въпросът кой би бил най-подходящ да бъде издигнат за кандидат за президентския пост. И Атал би могъл да е този подходящ кандидат, посочват френски медии.
Още отсега крайнодясната лидерка Марин Льо Пен (на 55 години), която ръководи парламентарната група на „Национален сбор” в долната камара на френския парламент, дава заявка да се кандидатира отново за президент след три години. Според гореспоменатото допитване на ИПСОС, цитирано от „Политико”, сред най-предпочитаните френски политици Льо Пен се нарежда на трето място с 37 процента, след Атал и Едуар Филип. А точно след Льо Пен в класацията е младият официален председател на „Национален сбор” Жордан Бардела (на 28 години), който получава 36 процента, допълва „Политико”. Едуар Филип (53 години) също дава заявка за президентските избори, припомня Франс прес. Засега Бардела се хвали само с постиженията си, откакто е на председателския пост на крайната десница. Неотдавна той изтъкна, че има над 1 милион последователи в Тик Ток.
В допълнение на тази картина допитване на агенция „Опинион уей” от средата на декември отрежда на „Национален сбор” 27 процента обществено доверие, като сред младежите от възрастовата група 18-24 години то е дори 42-процентно, което негласно Бардела смята за своя заслуга. Това би могло да го мотивира също да се кандидатира за президент след три години. За сравнение партията на Макрон сега се ползва с 19-процентно доверие, според същото допитване, а сред младите тя има едва 8-процентно доверие, припомня Франс прес.
В допитване на „Елаб” от началото на януари 37 процента от анкетираните възприемат Марин Льо Пен като най-загрижена от проблемите на французите, посочва Бе Еф Ем Те Ве. Но пък Бардела беше единственият политик, попаднал в класацията на института Ифоп и на изданието „Журнал дю диманш” на най-предпочитаните от французите личности на 2023 г., като се класира в нея на 30-о място от общо 50 личности, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ако след три години крайната десница издигне Марин Льо Пен за кандидат за президент, то евентуално издигане на макрониста Атал за кандидат президент би било добра стратегия за противопоставяне на крайнодесния кандидат. Льо Пен би изглеждала по-старомодна и отживяла пред един млад кандидат като Атал. Но пък постиженията в допитванията досега може да подтикнат Бардела да поиска да се еманципира от Льо Пен и това да доведе до разделение в крайната десница, което само би било от полза за макронистите след три години. Ако тогава те издигнат Атал за кандидат за президент, а десницата е разделена на два лагера, между привърженици на Льо Пен и на Бардела, то Атал ще надделее.
Според Бе Еф Ем Те Ве обаче Макрон иска да остане в съзнанието на французите като незаменим и не търси изобщо свой наследник. Именно затова той е избрал и Атал за премиер в навечерието на евровота. Ако партията на Макрон се провали на евроизборите, това ще е провал и за всички, въплътили новия импулс в навечерието на вота, в това число и за самия Атал и той неизбежно ще изпадне от схемата на наследниците на Макрон за президентския пост, анализира медията.
Говорейки за назначаването на Атал за премиер мнозина си спомнят за друга млада звезда в партията и администрацията на Макрон – Клеман Бон (на 42 години). Той е завършил Института по политически науки, Колежа на Европа и Националното училище за администрация. Бил е в администрацията на премиера Жан-Марк Ейро и за кратко в постоянното представителство на Франция в ЕС. После става част от кабинета на Макрон, когато той е министър на икономиката по времето на президента социалист Франсоа Оланд. Бон и Макрон се сприятеляват постепенно. След избирането на Макрон за президент Бон става негов специален съветник по европейските въпроси, а после по въпросите, свързани с Г-20. През 2020 г. става държавен секретар по европейските въпроси към министъра на Европа и външните работи Жан-Ив Льо Дриан в правителството на Жан Кастекс. После става делегиран министър за Европа в правителството на Елизабет Борн. Кандидатира се на парламентарните избори през 2022 г. и печели депутатско място от един от избирателните райони на Париж. Малко след изборите е сменен в правителството и пратен на поста делегиран министър за транспорта. Дали това е повишение или е понижение, попита тогава „Либерасион”. Изданието коментира, че Бон е бил приземен от срещите на върха на европейските лидери в транспортната бъркотия във Франция, където винаги стои трънливият въпрос за транспортните стачки, където трябва да се преговаря със синдикатите, където стои на дневен ред и въпросът за модернизирането на пътната инфраструктура на страната. На негово място като делегиран министър за Европа беше назначена тогава икономистката и бивша съветничка на Франсоа Оланд – Лоранс Бун. Тази смяна тогава дойде като изневиделица, още повече че стана броени дни след края на френското ротационно председателство на ЕС, в което Клеман Бон вложи всички възможни усилия и което беше единодушно приветствано на европейската сцена, посочва „Либерасион”.
Сега, когато Атал бе назначен за премиер, а някои министри отпаднаха от правителството, съдбата на Клеман Бон остава неясна. Миналата седмица той благодари в пост в социалните мрежи за възможността да работи с премиерите Филип, Кастекс и Борн. Според анализатори бившата изгряваща звезда Клеман Бон продължава да е в очакване да научи дали ще заема нов правителствен пост. В тази насока Атал може да вземе решение до 10 дни, пише "Трибюн".
Дали изгряващата звезда Атал ще я споходи същата съдба като изгряващата звезда Бон?, коментират анализатори и припомнят, че Клеман Бон беше сред представителите на правителството на Елизабет Борн, противопоставили се на приемането на твърдия закон за имиграцията, отбелязват френското издание на „Хъфингтън пост” и "Трибюн". Но въпреки това противопоставяне Бон все пак не подаде оставка, както направи здравният министър Орелиен Русо.
А що се касае до Атал, любопитен е фактът, че през 2012 г. по време на интервю, заснето в Института за политически науки, негови състуденти са казали, че го виждат един ден като президент на Франция, припомня „Политико”.
Изданието припомня и, че Габриел Атал е любимец на първата дама на Франция Брижит Макрон, с която като министър на образованието той е работил в тясно сътрудничество по въпроса за изкореняването на тормоза в училищата. Брижит Макрон, която е бивша учителка, е подкрепила и идеята на Атал да върне задължителната униформа в училище.
След назначаването на Габриел Атал за премиер лидерът на дясната партия „Републиканците” Ерик Сиоти заяви, че тя ще бъде отговорна опозиция на центристкото правителство, но припомни, че Франция спешно се нуждае от действия и от различен подход на управление, предаде Асошиейтед прес.
Крайнодясната лидерка Льо Пен каза, че французите не могат да очакват нищо ново от четвъртия премиер в петото правителство за седем години на власт на Макрон и призова избирателите, които искат да получат нещо ново, да гласуват за нейната партия на евровота, допълва Асошиейтед прес.
Лидерът на радикалната левица „Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон пък заяви, че Атал се е върнал към предходната си позиция на говорител на правителството, тъй като функцията на премиера изчезва все повече и повече и във Франция управлява „президентският монарх със свитата си”.
