Две седмици след като френският президент Еманюел Макрон назначи за нов френски премиер десноцентриста Мишел Барние, който е бивш еврокомисар и бивш преговарящ на Брюксел за Брекзит, в събота вечерта Барние най-после представи състава на правителството си. То беше съставено след комплексни преговори. Изходът от тях не оправда очакванията на някои анализатори, че в кабинета може да има представители на левоцентристката коалиция „Нов народен фронт“, победила на втория тур на парламентарните избори на 7 юли, или пък министър, ползващ се с негласната подкрепа на крайната десница „Национален сбор“, победила на евроизборите във Франция и класирала се на първо място на първия тур на парламентарния вот.
Новото правителство има общо 39 членове. От тях 19 са министри, а 20 са държавни секретари и делегирани министри. 20 членове на кабинета са жени, а 19 са мъже.
12 от членовете на кабинета са от центристката партия „Ренесанс“ на президента Еманюел Макрон, която заедно с нейните центристки партньори остана на второ място на втория тур на парламентарните избори и на евровота. 10 членове на кабинета са от десноцентристката партия „Републиканците“, която се класира на четвърто място на парламентарните избори. По 3 поста в правителството получават Центристката формация „Демократично движение“, коалиционен съюзник на партията на Макрон, и десноцентристката формация „Съюз на демократите и независимите“.
2 поста получава центристкото движение „Хоризонти“, коалиционен съюзник на партията на Макрон. 5 поста отиват за представители на различни десни сили. 1 държавен секретар е без политически етикет. По 1 пост има за центристката либерална формация „Радикална партия“ и за десноцентристката и либерална партия „Нова енергия“. 1 пост получава представител на левицата, който обаче от дълги години е заемал висши държавни аполитизирани функции.
Тази разбивка показва, че кабинетът на Мишел Барние е определено макронистки, центристки и десноцентристки. Левицата трудно може да се асоциира с него, а за крайната десница той може би няма да бъде достатъчно твърд по ключови политики.
Въпреки че жените в кабинета имат лек превес по брой над мъжете, то петте водещи министерства - на външните работи, на вътрешните работи, на въоръжените сили, на икономиката, финансите и индустрията и на правосъдието - са в ръцете на мъже. Между впрочем тези ведомства се оглавяваха от мъже и при правителството на Габриел Атал. От тези пет водещи министерства две – това на въоръжените сили и това на икономиката, финансите и индустрията – са за представители на „Ренесанс“, едно - това на правосъдието, е за аполизитизиран от дълги години бивш социалист, едно – това на външните работи, е за „Демократично движение“, и едно – на вътрешните работи, е за „Републиканците“.
В допълнение „Ренесанс“ получава и министерствата на националното образование, на екологичния преход, енергетиката, климата и превенцията на рисковете, на труда и заетостта и на публичната администрация, опростяването и трансформацията на публичните дейности. Министерството на здравеопазването отива при „Демократично движение“. Министерството на земеделието, хранителния суверенитет и на горите е за „Републиканците“, както и министерството на висшето образование и научните изследвания. Директно към премиера ще има двама министри и това са министърът за бюджета и публичните сметки, който също е от „Ренесанс“, и министърът за отвъдморските територии, който е от „Републиканците“.
Подобно разпределение на постовете показва следното – Макрон ще запази курса в областта на отбраната. Това означава подкрепа за Украйна, а също и прокарване на идеята за стратегическа отбранителна самостоятелност на Франция в един стратегически самостоятелен в сферата на отбраната ЕС, който не се конкурира с НАТО, а го допълва. Такива сектори като националното образование, екологичния преход, енергийната ефективност, зелените енергии, усилията в полза на климата, превенцията на екологичните рискове, енергийната независимост, трудовия пазар и заетостта, намаляването на бюрокрацията и трансформирането на държавната администрация също ще останат приоритетни теми за Макрон. Контролът на „Ренесанс“ върху мегаминистерството на икономиката, финансите и индустрията означава, че Макрон ще прокарва и идеите си в тази насока, а именно за засилване на индустриалната мощ на страната. Същевременно президентът ще контролира и усилията на правителството за намаляване на публичния дефицит и на държавния дълг. Поради тази причина финансовите въпроси ще се движат не само от мегаминистерството под контрола на „Ренесанс“, но и от отделен министър на пряко подчинение на премиера, който е също ще е от „Ренесанс“.
Секторите на здравеопазването и земеделието, които катализираха в последните години общественото недоволство, обаче са поверени на партньори в управляващата коалиция. Трънливият въпрос за отвъдморските територии, в някои от които в последно време има недоволство срещу централната власт, също е поверен на партия партньор в управляващата коалиция.
Няколко министри от кабинета на Габриел Атал фигурират отново в правителството на Мишел Барние.
На първо място поста си запазва Себастиан Льокорню, министърът на въоръжените сили още от правителството на Елизабет Борн. Той е и представител на „Ренесанс“ и винаги е бил смятан за много приближен на Макрон. Преди да поеме военното ведомство, Льокорню беше начело на министерството на отвъдморските територии, припомня Бе Еф Ем Те Ве. А в миналото е заемал и постовете на държавен секретар към министъра за екологичния и солидарен преход и на държавен секретар по европейските въпроси. Льокорню е юрист по образование. Но е и лейтенант от резерва във френската жандармерия. Хвален е заради политическата си проницателност. В миналото е бил десноцентрист, преди да премине към партията на Макрон. Льокорню е роден през 1986 г. и запазването на ключовия му пост в поредното правителство от втория мандат на Макрон навежда на мисълта, че след три години той би могъл да бъде и политическият наследник на президента.
Новият дипломат номер едно на Франция е Жан-Ноел Баро, който е бил член и на правителствата на Елизабет Борн и Габриел Атал. Неговият предшественик Стефан Сежурне беше номиниран за еврокомисар във втората комисия на Урсула фон дер Лайен. Жан-Ноел Баро е заместник-председател на „Демократично движение“. Роден е през 1983 г. в Париж. Син е на френския политик Жак Баро, който е десноцентрист, има 30-годишна кариера като депутат, бил е министър многократно и е бил заместник-председател на ЕК от 2004 до 2009 г. Самият Жан-Ноел Баро завършва Института за политически науки в Париж и има и магистратура от Икономическото училище в Париж. Бил е депутат, член на областни и департаментарни администрации. В предишните две правителства от втория президентски мандат на Макрон той е бил съответно делегиран министър по дигиталните въпроси в правителството на Елизабет Борн, а после делегиран министър по европейските въпроси в кабинета на Габриел Атал.
В правителството отново фигурира и Катрин Вотрен, която ще отговаря за партньорството с териториите и децентрализацията. Тя е на 64 години и беше досега в правителството на Габриел Атал начело на мегаминистерството на труда, здравеопазването и солидарността. В миналото Вотрен е била член на редица правителства на десницата при управлението на Жак Ширак. Била е и депутат, като в даден момент е била и заместник-председател на Националното събрание. След това е била областен съветник на Реймс, а после председател на регионалния съвет на региона "Мегаполис Реймс". През 2022 г. името на Вотрен беше спрягано за премиер, но в крайна сметка поста тогава наследи Елизабет Борн.
Поста си на министър на културата в новото правителство запазва Рашида Дати. Тя е на 59 години и беше министър на правосъдието по времето на Никола Саркози и член на дясната партия "Републиканците”. Любопитното е, че когато Дати се присъедини към кабинета на Габриел Атал, тя беше изключена от партийните редици. Партийният лидер Ерик Сиоти заяви, че, приемайки пост в кабинета на Атал, Дати сама се е прокудила от политическото семейство на "Републиканците”. Днес именно тази партия е основен коалиционен партньор в кабинета на Барние, който също е неин представител.
Що се касае до Рашида Дати, тя е адвокатка, дъщеря на марокански зидар и на алжирска домакиня. Огледана е в семейство с 12 деца в работническия град Шалон сюр Сон. Плащала е сама за обучението си, като е работила като продавачка и санитарка. На предно място на политическата сцена Дати беше изведена от Саркози, на когото беше съветничка и говорителка на кандидатпрезидентската му кампания. На 41 години Дати беше назначена от Саркози за министър на правосъдието, но остана на този пост само за две години, от 2007 до 2009 година. През този период нейни сътрудници я описваха едновременно като работохоличка и като труден характер, разделящ хората.
Дати също така имаше навика да позира за светски издания. Тя медиатизира силно и бременността си, като в даден момент се породи истински дебат във Франция кой може да е бащата на дъщеря й и в тази връзка бяха споменавани и водещи политици. В крайна сметка Дати предприе съдебни действия срещу виден бизнесмен за признаване на бащинството на дъщеря й. Заради всички тези шумотевици Дати през 2009 г. беше „командирована" от президентския лагер в Европейския парламент. През 2018 г. беше избрана за кмет на Седми парижки район и през 2020 г. се впусна в битката за кметския пост на Париж, но загуби срещу социалистката Ан Идалго.
Друго познато лице във всички правителства досега през първия и втория мандат на Макрон е Аниес Пание-Рюнаше, отбелязва „Франс енфо“. Тя е министър за екологичния преход, енергетиката, климата и превенцията на рисковете в правителството на Барние. Пание-Рюнаше е на 49 години и е от партия „Ренесанс“. Завършила е Висшето търговско училище в Париж и Института за политически науки в Париж. В миналото е работила и в частния сектор, и в сферата на обществените финанси. В правителството на Елизабет Борн Пание-Рюнаше заемаше поста на министър на енергийния преход. В правителството на Габриел Атал тя беше делегиран министър към министъра на земеделието и хранителния суверенитет. Сега нейната задача става още по-комплексна. Тя ще трябва да „енергизира“ още повече ядрения енергиен сектор на страната, за да се стигне до планирания от Макрон ядрен енергиен ренесанс. На тази министърка е поверена и задачата да въведе повече възобновяеми енергийни източници в замяна на нещадящите климата изкопаеми енергийни източници. На нея е поверена и задачата за постигане на енергийна независимост на страната.
Сред ключовите нови лица в кабинета е Дидие Миго, който става министър на правосъдието. Роден е в Тур през 1952 г. Дипломира се от Института за политически науки в Лион. Преподава в това учебно заведение известно време. В политиката влиза като член на Социалистическата партия. Избран е за първи път за френски депутат през 1988 г. В парламента е до 2010 г. и е бил председател на комисията по финанси в Националното събрание. Паралелно с това е заемал постове в общински и областни администрации. През 2010 г. е назначен начело на Сметната палата. От 2020 г. е начело на Висшия орган за прозрачност на публичната администрация. Миго беше сочен за подходящ за поста на министър на финансите, тъй като е способен на смели решения и не би се влиял от упреци при прокарване на непопулярни реформи, като например увеличаване на данъците или орязване на бюджетни разходи. Сега назначаването му за министър на правосъдието цели да привлече подкрепата на социалистите и да породи разцепление в редиците на „Нов народен фронт“, в който те влизат сега. Но критици на Макрон казват, че това е погрешна стратегия, защото Миго от години не е социалист. Той се оттегли от партията през 2010 г.
Знакова фигура в правителството на Барние се очертава да бъде Брюно Рьотайо. Той е новият министър на вътрешните работи. Заменя на този пост Жералд Дарманен, който дълги години беше неизменно присъствие в различни правителства по време на първия и на втория мандат на Макрон. Рьотайо е от десноцентристката партия „Републиканците“ и досега беше председател на нейната парламентарна група в Сената. Той е незаобиколима фигура на консервативната десница от години. Роден е през 1960 г. в Шолет. Завършва Института за политически науки в Париж. Има и магистратура по икономически науки от Университета в Нант. През годините е бил ръководител на местно радио, на училище за комуникация и на компания, ръководеща атракционен парк. През 2022 г. Рьотайо се кандидатира за председателския пост на „Републиканците“, но загуби битката срещу Ерик Сиоти. Дълги години Рьотайо е последовател и приближен на водещата фигура на френските десноцентристи Франсоа Фийон. През 2017 г. той дори ръководеше кандидатпрезидентската му кампания.
Рьотайо подкрепа идеята за големи реформи на трудовия пазар, в държавата и във френския социален модел. Той е привърженик на твърдия отговор в областта на сигурността. Защитава идеята и за намаляване на 16 години на възрастта на носене на наказателна отговорност и за премахване на социалните и семейните надбавки за родители, които не изпълняват родителските си отговорности. Рьотайо предлага и да се върне думата на французите чрез референдуми по важни въпроси като например имиграцията. Преди две години той заяви, че подготвяният по онова време законопроект за имиграцията ще доведе до увеличаване на имиграцията във Франция и ще предизвика пристигането на евтина работна ръка, която ще смъкне заплатите. Рьотайо е и за намаляване на публичните разходи и на броя на държавните чиновници. Назначаването му за министър на вътрешните работи, който ще се занимава именно с имиграцията, безпокои левицата и организациите за защита на правата на мигрантите, отбелязва „Монд“. От години Рьотайо защитава мерки в тази насока, които противоречат на конституцията, като например въвеждането на национална преференция при достъпа до социални осигуровки и помощи, или въвеждане на задължително подаване във френските консулства на молбите за предоставяне на убежище. Това са все идеи, които биха се понравили на крайната десница, а това притеснява левицата. Според Пиер Анри, ръководител на асоциацията „Франция братство“, подпомагаща мигрантите да се интегрират във Франция, Рьотайо, асимилира имиграцията и престъпността и негови многократни изявления превръщат мигрантите в изкупителни жертви за всички проблеми във Франция. Назначаването на Рьотайо на поста вътрешен министър показва завой на премиера Мишел Барние на дясно по имиграционните политики, отбелязва „Соар“. Рьотайо ще тръгне на кръстоносен поход срещу миграционния хаос, прогнозира „Обс“, а „Лез Еко“ отбелязва, че Рьотайо ще започне офанзива срещу имиграцията.
Ройтерс пък припомня, че Рьотайо призовава и за по-строг полицейски контрол върху левичарските и екозащитни протестни акции и се обяви срещу лансираното от Макрон записване на правото на аборт на жените в конституцията.
За предшественика на Рьотайо – Дарманен, от години се говори, че има амбиции за президентския пост и не е изключено той да се кандидатира след три години за него. До последно анализатори предполагаха, че Дарманен ще остане в правителството на Барние, но на друга позиция, но прогнозите се оказаха погрешни.
Друга нова знакова фигура в правителството на Барние е Антоан Арман, който е роден през 1990 г. в Париж. Той е от партия „Ренесанс“ и от 2017 г. е неизменен поддръжник на Макрон. Внук е на Луи Арман, известен представител на Френската съпротива, който е бил и академик и ръководител на френските държавни железници. Антоан Арман сега оглавява мегаминистерството на икономиката, финансите и индустрията. Възпитаник е на Висшето административно училище. Първата му работа е в Главната инспекция на финансите, припомня „Франс енфо“. От две години е депутат.
Арман заменя ветеранът на френските финанси и икономика Брюно Льо Мер. Причината за тази замяна е лично решение на Льо Мер да напусне управлението и да обърне нова страница в живота си или по-точно да се завърне към голямата си любов – литературата и писането на книги. Поне това заяви самият Льо Мер на 12 септември, припомнят „Актю“ и Бе Еф Ем Те Ве. Преди 30 години Льо Мер всъщност е бил преподавател по литература в Университета в Лион. След това професионалният му път го насочва постепенно към коренно различната област - финансите. Той беше неизменният финансов министър на Франция в последните седем години. През тези години Льо Мер се опитваше да преведе френската икономика през кризите посредством огромни пакети от помощи, а след това трябваше да започне възстановяване на публичните финанси, които рязко се влошаваха, като същевременно обещаваше да продължи да намалява данъците както за бизнеса, така и за домакинствата. Освен това той превърна в свои приоритети заетостта и реиндустриализацията на Франция, считайки ги за необходими условия за устойчив растеж.
В прощалната си реч на 12 септември Льо Мер призова Франция да не прави крачка назад относно данъците – тоест да не ги увеличава в опит да оздрави финансите. Но дали този призив ще бъде чут. След възстановяването на френската икономика след периода на коронавирусната пандемия икономическият растеж се забави, а публичният дефицит излезе от релсите (5,5% през 2023 г. и потенциално 5,6% през тази година), докато дългът нарасна (111% от БВП). Така че напускането на Льо Мер изглежда донякъде като бягство от закъсал кораб, въпреки че е направено заради „завръщане към първата любов“. Със закъсалия кораб сега ще трябва да се справя младият Антоан Арман.
Самият Барние заяви миналата сряда, че е заварил една много сериозна бюджетна ситуация, отбелязва Франс прес. За да има директен поглед върху нещата, премиерът избра да създаде и пост на министър на пряко негово подчинение, който ще отговаря за бюджета и публичните финанси. Този министър е макронистът Лоран Сен-Мартен. Той е роден през 1985 г. в Тулуза. Завършил е Северното висше търговско училище. До 2012 г. е бил социалист. След период на безпартийност се присъединява към макронистите. В миналото е работил в частни компании и банки. А от януари миналата година е начело на агенцията „Бизнес Франция“, която е държавна структура, подпомагаща малките и средните предприятия в страната да придобият по-добра международна видимост и да привличат повече инвестиции във Франция.
Днес новите членове на кабинета на Франция встъпват официално в длъжност. Дали обаче новото правителство ще просъществува дълго? Още отсега част от президентския лагер и центристите от „Демократично движение“ смятат, че то е прекалено дясно, посочва Франс прес. Не бива да се забравя и, че доскоро Барние отправяше критики към управлението на макронистите, които сега за първи път ще трябва да управляват в съюз с други партии. Още отсега левицата категорично определя правителството като форма на пренебрегване на демокрацията. А крайната десница отсега прогнозира, че новият кабинет няма да има никакво бъдеще, тъй като не е отговорил на очакванията за избирателите за промяна.
/ИТ/
news.modal.text
