Феноменална, грандиозна, екстравагантна, уникална, иновативна – това са само част от прилагателните, с които четири дни след начало на летните Олимпийски игри в Париж коментатори и обикновени хора описват церемонията, с която беше открито насред френската столица най-голямото спортно събитие в света. Към гореспоменатите прилагателни други анализатори и обикновени хора добавят и друг набор от епитети за същата тази церемония, наричайки я пошла, позорна, покваряваща, поругаваща и ненормална. Това показва, че организаторите на събитието успяха да постигнат целта си – за него да се говори дълго време, било то критично, или хвалебствено.
Церемонията по откриването на Олимпийските игри в цифри включваше 6800 спортисти от 205 страни и територии, които преминаха с 85 големи и малки кораба по Сена, в шесткилометров участък, от моста „Аустерлиц“ до моста „Йена“, свързващ Айфеловата кула с „Трокадеро“, където беше изградена сцена с формата на Айфеловата кула, от която президентът на Франция Еманюел Макрон откри церемонията, беше вдигнато олимпийското знаме, а представители на спортистите и на съдиите положиха олимпийска клетва под погледа на над 125 видни гости, сред които и 85 държавни и правителствени ръководители. В церемонията участваха и около 3000 разнородни творци. Плюс 300 гримьори и фризьори и 100 асистенти, които помагаха на артистите да облекат костюмите си. Откъм цифри церемонията включваше и 1500 костюма, проектирани специално за спортистите. Зрителите на церемонията, дошли покрай бреговете на Сена, бяха 326 000, като те имаха възможност да проследят случващото се на 80 огромни екрана. Вкъщи пред телевизорите шоуто, продължило 3,45 часа беше гледано от 23 милиона зрители, предаде Франс прес.
Главните "виновници" за това събитие бяха няколко. Сред тях на първо място е режисьорът и сценограф Тома Жоли. Роден в Руан преди 42 години в семейството на печатар и на медицинска сестра, той започва да се занимава с театър още от дете, първо в местна детска трупа, след това в театралната трупа на гимназията и накрая в местния „Театър на двата бряга“, припомня „Паризиен“. Жоли завършва специалност „Театър“ в университета в нормандския град Кан, след което учи и във Висшето театрално училище на Бретан в град Рен. През 2006 г. основава собствена театрална трупа - „Пикола фамилия“ („Малкото семейство“ в превод от италиански). Като актьор работи за театралните трупи на Националните театри в Бретан и Страсбург. В допълнение на това Жоли е и театрален режисьор, сценограф, оперен режисьор. Многократно участва в театралния фестивал в Авиньон. Носител е на три френски театрални награди "Молиер". Поставя опери в двата оперни театъра на Париж – Парижката опера и Операта на Бастилията, както и в парижкия Музикален театър. През 2019 г. е назначен за директор на центъра за изкуства Национален драматичен център в Анже. През годините Тома Жоли се откроява с новаторския си поглед върху класически произведения, като пиеси на Шекспир и на Сенека, опери на Офенбах или Франческо Кавали. През 2022 г. представя осъвременена версия на мюзикъла „Стармания“ на френския композитор Мишел Берже и квебекския текстописец Люк Пламондон. Същата година представя иновативен спектакъл, продължаващ 24 часа с антрактите и обединяващ пиесите на Шекспир за Хенри Шести и Ричард Трети, наречен „Х6Р3“. По време на пандемията, когато центърът за изкуства, който оглавява, е затворен заради ковид ограниченията, Тома Жоли изпълнява сцена от „Ромео и Жулиета“ на балкона на собствения си апартамент и спечелва симпатиите на сънародниците си. За Жоли казват, че не се плаши от иновациите и от разчупването на стереотипите в изкуството. Новият, подтикващ към размисъл, но и към полемика, поглед върху класическите творби, също е типичен за Жоли. Всичко това допринася за избирането му преди две години за режисьор и сценограф на четирите спектакъла на Летните игри в Париж. Освен невиждана досега церемония под открито небе насред Париж, с която бяха открити Игрите на 26 юли, Жоли е режисьор на церемонията на „Стад Дьо Франс“ с която на 11 август Игрите ще бъдат закрити, както и на церемониите по откриването и закриване на Параолимпийските игри, които ще се проведат във френската столица от 28 август до 8 септември. Церемонията по откриването на тези игри отново ще бъде грандиозна, с парад на спортистите и на разнородни творци по емблематичния булевард „Шан-з-Елизе“ и на площад „Конкорд“.
Още с назначаването на Тома Жоли за режисьор на четирите ключови церемонии Тони Естанге, президентът на организационния комитет на Игрите в Париж, припомни, че Жоли е известен с това, че разчупва стандартите и ги издига до следващо ниво, отбелязва Асошиейтед прес. Самият Жоли казва, че за него това е голяма отговорност и целта му е била да създаде шоута, в които всеки да се почувства представен. Специално в спектакъла, представен на 26 юли, той искал да се заиграе, но и да разчупи клишетата за Париж, като тези изобилстващи в американския сериал „Емили в Париж“ и във филма „Невероятната история на Амели Пулен“, и да покаже, че Париж е също и една вибрираща младеж, че Париж това са различни култури, съжителстващи рамо до рамо из парижките улици.
Вторият "виновник" за спектакъла беше Тиери Рьобул, директор на церемониите на Игрите в Париж. Рьобул е известен като специалист по организиране на събития по несравним начин. За себе си той казва, че е реализатор на мечти с душата на дете, отбелязва в. „Паризиен“. В миналото Рьобул е бил директор на рекламата в авиокомпания „Ер Франс“. През 2000 г. той създава собствена компания, наречена „Уби Бене“ ( което означава: „където се чувстваш добре“ в свободен превод от латински). Сред клиентите му са извести компании като „Найки“ или „Ербиенби“, за които той организира прояви, които могат да бъдат сметнати от някои за налудничави. Например, когато през 2003 г. „Найки“ му поръчва да организира проява, с която да се отбележи първата титла в Националната баскетболна лига на баскетболиста Тони Паркър, Рьобул решава да надене гигантска фланелка на екипа на отбора на Паркър „Сан Антонио Спърс“ на копието на Статуята на свободата на Острова на лебедите в Сена насред Париж. Акцията се провежда с помощта на алпинист, а на Рьобул му се налага после да се обяснява с полицията. През 2016 г. „Ербиенби“ иска от Рьобул да направи кампания, в която да бъде показано най-невероятното място за нощувка и той предлага стая, потопена в басейна на акулите в аквариума на Париж. Веднага над 76 000 кандидати се записват да нощуват в тези рискови условия. Рьобул е инициатор и на гигантския надпис „Марсилия“ на хълма над френския пристанищен град, наподобяващ надписа на хълма над Холивуд. Надписът първоначално е бил замислен само като част от промоцията на сериала „Марсилия“ по „Нетфликс“, но после местните власти решават да го оставят за постоянно. През октомври на 2017 г. на „Шан-з-Елизе“ Рьобул представя музей на открито, в който са подредени копия на 100 най-известни творби на изкуството в света, поръчани от кметството на Париж.
Сред "виновниците" има и четирима писатели, сред които и една познайница на българите - френска писателка от марокански произход Лейла Слимани. Слимани е израснала в либерално семейство в Мароко и е учила във френски училища. Напуска страната, когато е на 17 години, за да учи във Франция. Завършва политически науки в Парижкия институт за политически науки, известен като „Сианс по“, и медийни науки във Висшето училище за търговия в Париж. После кара и актьорски курсове. След като се омъжва за финансист, започва работа през 2008 г. като журналист за изданието „Жьон Африк“. Три години по-късно тя е задържана в Тунис, докато отразява събитията около Арабската пролет. Това я подтиква да напусне изданието и да започне работа като журналист на свободна практика. Започва и да пише романи и вече има осем творби зад гърба си. Печели наградата „Гонкур“ за втория си роман „Нежна песен“, вдъхновен от истинска история на бавачка в САЩ, която убива поверените й деца. В книгите си пише и за трудностите, с които се сблъскват жените в Мароко. През 2017 г. френското правителство я прави офицер на „Ордена на изкуствата и литературата“. Същата година президентът на Франция Еманюел Макрон назначава Лейла Слимани за свой личен представител в Международната организация на франкофонията. У нас са преведени три от книгите на Слимани – „Нежна песен“, „В градината на змея“ и „Уханието на цветя в нощта“, като те са издадени от „Колибри“. Миналата година Слимани гостува и на Софийския международен литературен фестивал. Там тя участва в разговор с писателя Георги Господинов, като пред него сподели какво е да си писател и от какво се вдъхновяват писателите. Лейла Слимани беше и председател на журито, което избра книгата "Времеубежище" на Господинов за престижната международна литературна награда „Букър“ през май миналата година, припомни „Радио Свободна Европа“, публикувало през декември подборен разказ интервю с писателката в рубриката си „Човек на деня“.
Сред писателите, ангажирани със сценария за церемонията по откриването на Игрите, беше и Фани Ереро. Завършила е комуникации в „Сианс по“ в Париж, а после учи в Лондонското училище за икономика. Паралелно с това се заминава и с волейбол. Накрая се посвещава на театъра, а след това се отдава на писането на сценарии за телевизионни продукции, сред които „Едно френско село“, „Десет процента“, „Не прави това, не прави онова“ и „Кухня Кабул“.
Третият писател сценарист беше Дамиен Габриак, който е театрален актьор и режисьор. Четвъртият е Патрик Бушрон, роден през 1965 г. Той е френски историк, специалист по Средновековието и Ренесанса и преподавател в катедрата „История на властта в Западна Европа от 13-и до 16-и век“ в учебното заведение и научен институт „Колеж на Франция“.
Хореографията на танцовата част на церемонията беше поверена на Мод Льо Пладек, която в миналото е сътрудничила в оперни проекти на Тома Жоли, а от 2017 г. е директор на Националния хореографски център в Орлеан. Подборът на музиката на церемонията беше поверен на Виктор Льо Ман, роден през 1982 г., асоцииран с електропопа и френската хаус музика. Виктор Льо Ман е известен с нови трактовки на класически композиции, в това число на „Марсилезата“. В миналото е работил с Тома Жоли по мюзикъла „Стармания“. Той е и създател на официалния химн на Летните олимпийски игри, наречен „Парад“.
Костюмите на церемонията по откриването и подборът на дизайнерите, чиито тоалети носеха някои от участниците в церемониите, беше поверен на стилистката Дафне Бюрки, започнала кариерата си в модата от модна къща „Диор“. В допълнение тя е и телевизионна водеща на програми с модна насоченост. В подбора на тоалетите за церемонията на 26 юли в Париж тя беше подпомагана от Оливие Берио, който е дизайнер на филмови костюми, работил основно с режисьора Люк Бесон.
В допълнение на целия този екип трябва да се спомене и Тони Естанге, председател на организационния комитет на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. и трикратен олимпийски шампион в дисциплината едноместно кану.
Първата идея за церемония по откриване на спортна проява, която протича извън пределите на традиционния стадион, обаче датира от по-отдавна. Наскоро в интервю за в. „Фигаро“ бившият футболист Мишел Платини си спомни, че през 1998 г., когато е бил член на организационния комитет за Мондиала във Франция, е била обмисляна идея за церемония по откриването, в която „роля да играе Сена“. Но властите са отказали от съображения за сигурност. Франция се кандидатира и за домакинството на Игрите през 2012 г., което губи. В годините, когато представя кандидатурата си за тази спортна проява, президент е Жак Ширак, който обмислял също да изнесе церемонията по откриването извън „Стад дьо Франс“. През 2016 г. кметицата на Париж Ан Идалго и председателят на МОК Томас Бах са сред гостите на нощния културен празник „Бели нощи“, организиран ежегодно под формата на парад на кораби по Сена. Томас Бах бил очарован от видяното. През 2020 г. организаторите на Игрите в Париж споделят за първи път идеята си за церемония по Сена с тогавашния префект на Париж Дидие Лалан и той изобщо не се ентусиазира, воден от мисълта, че гарантирането на сигурността на толкова много хора, разпръснати из града, ще е много сложна задача. Година по-късно идеята е представена и на Макрон, който я намира за „шантава“. Но Макрон обича иновативните формати и затова дава зелена светлина за реализирането на проекта.
Церемонията, съпътстваща речния парад на спортистите, протече в 12 картини, всяка една озаглавена по различен начин – омагьосване, синхрон, свобода, братство, сестринство, спортен дух, празник, мрак, солидарност, тържественост, вечност. Целта й беше да разкаже една история за това какво представлява Франция и да покаже, че това е една богата с многообразието си страна, която насърчава другостта. "Идеята беше да се покаже също, че няма една, а няколко Франции", разказа преди церемонията пред Франс прес Тома Жоли.
Реализацията на идеята за многообразната Франция предизвика логично и многообразни реакции в медиите, от възторг до остри критики, повечето породени от някои от елементите в церемонията. Някои от тези критики дойдоха от противници на Франция в настоящата конюнктура, други дойдоха от политици, духовници и интелектуалци от самата Франция.
Най-противоречиви бяха сцените, възприети като възхвала и насаждане на ЛГБТ културата и на сексуалната освободеност. Целувка на двама мъже, заформяща се еротична тройка, модно ревю, в което сред моделите имаше и представители на ЛГБТ общността, сцена, възприета като разюздана трактовка на творбата на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“ на Исус и неговите апостоли, възмутиха Москва, унгарския премиер Виктор Орбан, френската крайна десница, Френската епископална конференция, италианската консервативна десница, полските консерватори и известния с чудатостите си американски милиардер Илон Мъск.
В онова, което беше възприето като подигравка с „Тайната вечеря“, водеща роля беше поверена на френския диджей Барбара Буч, чието истинско име е Мари-Луиз Клиник и която е от еврейско-мароканско семейство. Заради наднорменото си тегло тя е критикувана и е обект на тормоз, поради което води активна кампания за толерантност към по-закръглените хора. Преди три години Барбара Буч получи и наградата за личност на годината на Асоциацията на френските ЛГБТ журналисти, отразяващи проблеми, свързани с ЛГБТ общността.
Нейни съратници в онова, което беше разтълкувано като нетрадиционната възстановка на „Тайната вечеря“, бяха нашумелият транссексуален модел Рая Мартини и известните на френската телевизионна аудитория драг кралици – Ники Дол, Палома и Пиш. Първата е родена като Карл Санчес и е водеща на френски вариант на риалити състезание за драг кралици. Втората е родена като Юго Барден и е победителка в първия сезон на гореспоменатото риалити. А третата е родена като Майк-Пиер Готие и с дългата си коса и брадата си е оприличавана често на победителката от „Евровизия“ Кончита Вурст.
В допълнение на тази колоритна група се появи и скандалният френски певец Филип Катрин, наричан от сънародниците си „НЛО-то на френския шансон“, предаде Франс прес. На церемонията той се появи разголен, намазан с искряща синя боя, като модерна версия на бога на празника и на виното Дионис и това не изненада много французите, свикнали с неговата ексцентричност. Преди четири години същият този Филип Катрин, чието истинско име е Филип Бланшар, на церемонията по връчването на френските музикални награди „Виктоар“ се яви с костюм, върху който бяха залепени надути като балони домакински ръкавици и с изкуствен нос, наподобяващ „мъжко достойнство“. Тези особености на Филип Катрин не го правят по-малко популярен. То има издадени 13 албума и много повече филмови роли. През 2019 г. дори печели френската филмова награда „Сезар“ за второстепенна роля на стеснителен персонаж във филма „Голямото къпане“.
Според телевизия Бе Еф Ем именно превъплъщението на Филип Катрин в бога Дионис, появил се като основно блюдо на пищна трапеза, за да изпълни парчето си „Nu“ („гол“ на френски), е било цензурирано от някои чужди медии, излъчвали на живо церемонията по откриването на Игрите. В САЩ телевизия Ен Би Си е прекъснала живото предаване с реклами и кадри за американския олимпийски отбор. Мароканската телевизия Ес Ен Ер Те е заменила сцената с Филип Катрин с кадри от Париж. Самият Филип Катрин невъзмутимо приема всичко това и коментира сега, че без полемика, церемонията е щяла да бъде скучна.
Появата на тази възприета като прекомерно либерална група от участници в церемонията отклони вниманието от едно истинско танцово парти на плаваща платформа по Сена и на мост над реката, на което звучаха култови френски парчета, като „Désanchantéе“ на достойната да съперничи на Лейди Гага по оригиналност френска поп дива Милен Фармер. В това парти разнородни танцьори показаха различни танцови стилове и най-вече показаха, че шоуто трябва да продължи дори и под леещия се порой. В същата част от церемонията на импровизирано модно ревю бяха представени и изгряващи звезди на френската мода, като Алфонс Метрпиер, Венсан Фредерик-Коломбо, Виктор Вейнсанто, Кевин Жермание, Жан Фрио, Жил Аскен, Солен Лекуе и модната къща „Франки шоп“, припомня Франс прес. Те обаче също поостанаха в сянката на развихрилия се скандал.
Колкото възторг, толкова и критики отнесе и сцената от церемонията, в която френската метал банда „Гожира“, за която дори „Металика“ се изказва ласкаво, заедно с бившата вокалистка на метал групи и настоящо оперно сопрано от швейцарско-френски произход Марина Виоти, съчетаха по експлозивен начин хевиметъл версия на асоциираната с Великата френска буржоазна революция песен „Ah! Ça ira“ с ария от „Кармен“ на Бизе, акомпанирана от хора на Парижкия филхармоничен оркестър. Изпълнението разтърси „Консиержри“ - бивш кралски замък и бивш затвор. Този елемент от церемонията целеше да напомни за френската революционна история. Поради тази причина на прозорците на „Консиержри“ имаше макети на обезглавената френска кралица Мария-Антоанета. А накрая червени ленти и червени фойерверки се посипаха от замъка, сякаш от него се излива кръв. Възражения срещу тази сцена формулира крайнодясната френска евродепутатка Марион Марешал Льо Пен.
Със смесени реакции беше приета и необичайна комбинация в друга картина от церемонията, съчетаваща операта с уличните спортни стилове и с отдаването на почит на велики личности от френската история, като Анри Четвърти, Луи Четиринадесети, Наполеон или генерал Шарл Де Гол, припомня Франс прес. Тук главно действащо лице беше контратенорът от Полша Якуб Орлински, известен и като танцьор на брейк, участващ със своята собствена формация „Скил Фанатикс“ в различни международни състезания. Полякът е завършил Шопенския университет във Варшава и престижното училище за изкуства „Джулиар“ в САЩ и има в актива си редица награди. Неговото блестящо изпълнение на арията “Viens Hymen” от операта на Жан-Филип Рамо „Галантните Индии“ обаче така и не успя разсее въпросите защо отдаването на почит на исторически фигури е съчетано с уличните спортове и каква е връзката между двете неща.
Полемика, но от друг характер, породиха и френската поп певица Жюлиет Армане, която има три албума зад гърба си и е печелила наградата „Виктоар“ за музикален дебют през 2017 г., и френският пианист Софиан Памар, известен с колаборациите си с френски рапъри, които заедно изпълниха емблематичната песен „Imagine“ на Джон Ленън на плаваща платформа, съпътствани от визуални ефекти, оставили у зрителите усещането, че пианото на нея гори. Сцената и текстът на парчето, говорещ за „един свят, в който хората живеят в мир“, съчетани с ефекта на пламъците, напомни, че домакинът на Игрите Макрон, така и не успя да постигне олимпийско примирие в конфликтите по света, както искаше. Напротив ден след откриването на игрите напрежението в конфликта между Израел и „Хамас“ в Газа и между израелските сили и „Хизбула“ рязко ескалира. Макрон дори не успя да постигне и политическо примирие в самата Франция, обхваната от нестабилност, когато той разпусна парламента след евровота, на който победи крайната десница, свика предсрочни избори и на тях победи ляво обединение, коалицията на президента остана втора, докато крайната десница, останала трета, увеличи значително присъствието си в парламента. Левицата предложи кандидат за премиер в навечерието на Игрите, но Макрон заяви, че няма да назначава ново правителство преди края на спортната проява, което породи критики срещу него, че потъпква принципите на демокрацията, припомня Франс прес. Според анализатора Брюно Котрес едни успешни Игри ще позволят на Макрон да спечели време, но няма да променят общественото мнение относно политическата криза, породена от решението на президента да разпусне парламента.
Гостуването на церемонията по откриването на игрите на три световно известни звезди на съвременната музика – Лейди Гага, Ая Накамура и Селин Дион – породи похвали към организаторите, че са осигурили висша степен на звездно участие. Но също не мина без критики.
Месеци преди церемонията във френски медии се породиха спекулации, че най-успешната сега френска певица в света Ая Накамура, която е от малийски произход, ще изпълни на нея един от хитовете на Едит Пиаф. Въпреки че Ая Накамура има милиарди стриймвания на песните си, милиони гледания на видеата си, въпреки че привлича милиони зрители на концертите си, че е начело на продажбите на албуми в 46 страни и че е любимка дори на децата на Мадона, тя си остава недолюбвана от френските традиционалисти и от крайната десница, която намекна, че по-подходящо е песен на Едит Пиаф да бъде изпълнена от чистокръвен френски гражданин. В крайна сметка на церемонията Ая Накамура не пя песен на Едит Пиаф. Но пък пя хита на Шарл Азнавур „For me formidable“ в чест на 100-годишнината от рождението на певеца. После, акомпанирана от оркестъра и хора на Републиканската гвардия, тя изпълни компилация от най-големите си хитове. Това породи ентусиазъм у феновете й, но крайнодесни политици обявиха това музикалното съчетание за унизително изживяване за Републиканската гвардия. Критики се посипаха и когато стана ясно, че Ая Накамура не е пяла на живо, а изпълнението й е било предварително записано, посочва телевизия Бе Еф Ем.
Друга звезда на церемонията – Лейди Гага, отдаде почит на френското вариете и на кабаретната песен, изпълнявайки парчето „Mon truc en plum“ на Зизи Жанмер, френска балетна звезда, певица и киноактриса, чието истинско име е Рене Марсел Жанмер и която почина през 2020 г. Тази година се навършват 100 години от рождението на Зизи Жанмер. Когато се изясни, че пъстрото изпълнение на Лейни Гага на закътания от туристически погледи площад „Бари“ е било също предварително записано, това породи разочарование. Някои критици зададоха и въпроса защо не е била избрана френска певица за отдаване на почит на Зизи Жанмер. Почитатели на Лейди Гага я защитиха, че още веднъж е показала, че може да пее във всякакъв регистър и че участието в церемонията по откриването на Игрите е поредното голямо постижение в кариерата й, обобщават „Космополитън“ и Франс прес. Но се намериха и коментатори, които препоръчаха на Лейди Гага в бъдеще да не пее на френски, защото не й се получава.
Накрая на церемонията канадката Селин Дион накара зрителите да настръхнат от вълнение с феноменалното си изпълнение на песента на Едит Пиаф „Hymne à l’amour“ ("Химн за любовта" в превод от френски). Това беше и първата поява на живо на Дион от 2020 г. насам. Заради рядък неврологичен синдром, от който страда, тя беше принудена да отмени концертни изяви в последните години. Селин Дион, която започна кариерата си, пеейки на френски, изпълни емблематичната песен на Едит Пиаф от първия етаж на Айфеловата кула. Същото парче тя изпя в знак на солидарност с французите и след кървавите атентати в Париж през ноември 2015 г., припомня Франс прес. След изпълнението на Селин Дион, с което церемонията по откриването на Игрите приключи, критици на някои от сцените в нея заявиха, че единствено участието на канадката накрая я е спасило от пълен провал и позор. Майтапчии обаче се пошегуваха, че от церемония, в която има плавателни съдове и пее Селин Дион, не е можело да се очаква нищо добро, визирайки филма за крушението на кораба „Титаник“ и песента, изпълнена от канадката за него, която едно време звучеше навсякъде. Появиха се и спекулации дали Селин Дион е пяла на живо или не. Организаторите на проявата увериха, че канадката е пяла действително на живо за разлика от Лейди Гага и от Ая Накамура, които предпочели за по-сигурно да запишат предварително изявите си, за да избегнат евентуални технически гафове, предаде Бе Еф Ем. Засега никой не е дал отговор на другия въпрос, който се задава, а именно колко милиона е получила певицата за изявата си на Игрите.
С тези три световноизвестни звезди беше свързана и друга полемика – защо и трите са били с тоалети на една и съща модна къща „Диор“ и защо всъщност на концерна Ел Ве Ем Аш, който притежава марките „Луи Вюитон“, „Диор“ и „Булгари“, е било отделено толкова внимание на церемонията. Тук се наложи президентът на организационния комитет на Игрите Тони Естанге да припомня, че холдингът е специален партньор на Игрите, предаде Франс прес.
В допълнение на трите музикални диви френското мецосопрано от гваделупски произход Аксел Сен-Сирел, което изпълни затрогващо „Марсилезата“ от покрива на двореца „Гран пале“, също носеше рокля на „Диор“ с цветовете на френското знаме, вливаща се във френския флаг, което допринесе още повече за полемиката, че се обръща толкова внимание на Ел Ве Ем Аш. С тоалети на друга компания на холдинга - „Берлути“, се явиха на церемонията и френските спортисти.
Всичко това показва, че дори и най-силните моменти на която и да е церемонията не минават без полемика. Като например и моментът с речта на Тони Естанге, с която той приветства участниците и гостите на Игрите, но която беше засенчена от полемика как е било допуснато Олимпийското знаме да бъде издигнато обърнато точно преди това.
Водният парад по Сена на корабите с участници в Игрите и на спортни звезди, като тенисистите Рафаел Надал и Серина Уилямс, лекоатлета Карл Люис и спортната гимнастичка Надя Команечи, предизвика възторг с невиждания си за подобни церемонии характер. Но се появиха и въпроси дали мерките за сигурност на плаващите са били достатъчно добре гарантирани. На няколко пъти докато транспортираха олимпийската факла от „Трокадеро“ до „Лувъра“ и градините „Тюйлери“, където се намира Олимпийският жертвеник, Надал, Люис, Команечи и Уилямс едва се държаха на краката си в лодката насред развълнуваната заради лошите метеорологични условия Сена. Камерите дори уловиха момент, в който Серина Уилямс изглеждаше дори поизплашена от изживяването, отбелязва „Сън“.
Илюстрация колко опасна може да бъде Сена дойде и от инцидента с италианския знаменосец Джанмарко Тамбери, олимпийски, европейски и световен шампион във високия скок, който изгуби сватбената си халка във водата и се наложи да моли за прошка съпругата си, която му поръча да се прибере в родината си с нещо по-голямо и златно, визирайки нов златен олимпийски медал, съобщават италиански медии.
През уикенда на фона на всички тези полемики организаторите на Игрите в Париж на няколко пъти разясняваха пред медиите какви са били идеите на церемонията по откриване на събитието, като подчертаха, че намерението им не е било покваряват хората или да осмиват някоя религия. Те дори се извиниха на онези, които може да са се почувствали засегнати от някои елементи от церемонията. А режисьорът Тома Жоли поясни първо в събота, че е искал да създаде една „републиканска церемония, а не една церемония, носеща прекомерно напредничави послания“. Той добави, че е искал и да покаже, че "Във Франция хората имат право да се обичат, както си поискат, с когото си поискат. Във Франция хората имат право да вярват и да не вярват. Във Франция хората имат много права". Ден след това Жоли категорично опроверга спекулациите, че се е вдъхновявал от „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи за сцената, породила най-много критики. В тази насока потребители в социалните мрежи предположиха още преди това, че вдъхновението е било по-скоро от картината "Пиршеството на боговете", нарисувана в началото на 16-и век от Ян Харменс ван Бийлерт и съхранявана в музей в Дижон. Други по-шеговити потребители казаха, че източникът на вдъхновение е била сцената с пиршеството от анимацията „Астерикс“.
Въпреки тези полемики допитване на „Харис интерактив“, цитирано от „Фигаро“, показа, че 85 процента от французите определят церемонията по откриване на игрите като много успешна, а едва 5 процента смятат, че тя е била пълен провал. Според френския есеист и академик Ален Финкелкраут, цитиран от „Фигаро“, церемонията е показала, че може да има нещо по-зле от „Евровизия“. В нея френският гений е блестял с отсъствието си, спектакълът не е бил грандиозен, а е бил една неприлична и конформистка сценография, смята той.
Според френската евродепутатка Марион Марешал Льо Пен, а и според коментари на обикновени потребители в социалните мрежи, сцените, породили разнородни полемики, са засенчили най-силните моменти на церемонията, които не са били никак малко. Малкото полемични мигове са попречили и да се оцени замисълът на церемонията, фокусираща се върху многобройните таланти на Франция в музиката, литературата, занаятчийството, музейното дело, танците, спорта, модата, вариететното изкуство, уличните изкуства, уличните спортни стилове, иновациите, новите технологии, производството. В сцените, отдаващи почит на всичко това, както и на френската история, участваха много известни французи, но полемиките ги позасенчиха.
Сред най-силните мигове на церемонията бяха и изявите на звездите на балетната трупа на Националната опера в Париж Гийом Диоп, роден в семейството на французойка и сенегалец, и Жермен Луве, който е носител на редица отличия. Силен момент отново с „участието на пиано“ беше и изпълнението на пианиста Александър Канторов, роден в семейството на френски диригент от руски произход и на френска цигуларка и носител на носител на престижни отличия, сред които и наградата „Виктоар“. На церемонията той свири невъзмутимо на пиано под проливния дъжд на един от мостовете на Сена.
Няколко елемента от церемонията отдадоха почит на творчеството на Виктор Юго, препращайки към творбите му „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“, вдъхновили през годините филми и спектакли. Почит беше отдадена и на френските музеи, като „Лувъра“ и „Ке Д’Орсе“, приютили уникални шедьоври, заради които Париж е магнит за туристите. Това послание беше въплътено от сцена, в която музейните творби оживяваха, и от сцена, напомняща за кражбата на „Мона Лиза“ на Леонардо Да Винчи през 1911 г., заради която именно тя се превърна в една от най-прочутите в света. Гигантски копия на фрагменти от някои от емблематичните творби в „Лувъра“ се появяваха и във водите на Сена по време на водния парад на спортистите.
Няколко месеца преди предвиденото за 8 декември тържествено откриване на катедралата „Нотр дам“, възстановена за пет години от зловещия пожар на 15 декември 2019 г., една от сцените на церемонията, специално за която дойдоха балетисти и акробати от цяла Франция, отдаде почит на всички работници, участвали в ремонта и реставрацията на храма.
Друга силна сцена беше тази, в която от водите на Сена изникнаха статуи на жени, белязали френската история с делата си, борили се по един или друг начин за правата на жените или срещу расизма, или превърнали се в пионери в някаква област. Те бяха Олимп дьо Гуж (1748-1793), незаобиколима фигура на Френската революция, написала първата декларация за правата на жените, Алис Милиа (1884-1957), спортистка, проправила пътя на жените към участието в Олимпийските игри, Жизел Алими (1927-2020), адвокатката, която лобира за правото на аборт и криминализирането на изнасилванията, Симон дьо Бовоар (1908-1986), която със своята феминистка философия промени възприятието за жените, Полет Нардал (1896-1985), защитничката на каузата на чернокожите, Жан Баре (1740-1807), първата жена в света, осъществила околоземно плаване, Луиз Мишел (1830-1905), емблематична фигура на Парижката комуна, Кристин дьо Пизан (1364-1431), подиграла се на мачизма с творбите си още през 14-и век и възприемана като първата професионална писателка в Европа, Алис Ги (1873-1968), първата френска филмова режисьорка и Симон Вей (1927-2017), оцеляла от Холокоста, председателка на Европейския парламент и феминистка, благодарение на която абортите бяха легализирани във Франция, припомнят „Поан“, „Паризиен“ и френското издание на „Джей кю“. След Игрите статуите ще останат в Париж, където сега има 200 паметници на велики френски мъже, но едва 40 статуи на велики френски жени.
Вездесъщото присъствие на мистериозния факлоносец през цялата церемония по откриването на игрите отдаде почит на няколко типично френски персонажа – на тайнствения затворник в Бастилия в края на 17-и век, известен като Мъжа с Желязната маска и вдъхновил легенди, книги и филми, на Фантома от Операта, персонаж от едноименния роман на френския писател Гастон Льору, адаптиран в много сценични постановки и филми, на Фантомас, тайнствения персонаж от едноименния роман на французите Марсел Ален и Пиер Суветр, по които бяха направени и няколко филма с участието на френския актьор Жан Маре. Мистериозният факлоносец препращаше и към един най-големите съвременни френски технологични успехи – поредицата от видеоигри „Assassin's Creed“ (чието заглавие в свободен превод от френски означава „Веруюто на убиеца“), разработена от френския гигант на видеоигрите „Юбисофт“. Персонажът, около който се фокусира поредицата от видеоигри, наподобява на мистериозния факлоносец в церемонията по откриването на Игрите. Който между впрочем вече „свали маската“ и се оказа, че това е бил Симон Нугейра, съобщава специализираното издание „Жьо видео“. Той е майстор на паркура, за когото няма никакви тайни по парижките покриви, които той прекосява зрелищно, запечатвайки одисеята си във видеа, превърнали се в хит в социалните мрежи. Нугейра е част и от студиото „Фабрик роаял“, специализирано в организиране на събития, в които доминират уличните изкуства и уличните спортове. Смята се, че той е бил подпомаган поне от още дузина майстори на паркура в превъплъщението си в Мистериозния факлоносец.
Към "модерните" успехи на Франция препрати и сценката със симпатичните анимационни персонажи Миньони от успешната едноименна анимационна продукция, която французите наричат френска, въпреки че тя е американо-френска коопродукция. Един от нейните режисьори е Пиер Кофен, френски специалист по филмовата анимация и създател и на филмите „Аз, проклетникът“, пряко свързани с тези за Миньоните.
Светлинната феерия на Айфеловата кула почти в края на церемонията напомни също на зрителите, че французите също така са майстори на ефектните светлинни спектакли. Такива спектакли имаше в миналото на фасадата на „Нотр дам“. Такова светлинно шоу се организира ежегодно и за посрещането на Нова година на Триумфалната арка.
Сред най-силните моменти на церемонията, който дори полемиките не успяха да засенчат, беше механичният 1,80-метров метален кон, препускащ по водите на Сена, яхнат от маскирана ездачка с броня, препращаща едновременно към Жана Д’Арк и към Секана, почитаната от галите богиня на реката и символ на съпротивата. Зад тази движеща се внушителна скулптура, преминала шест километра по водите на Сена, стои френската проектантска компания „Блам“, базирана в Нант. За изграждането на фигурата на коня е била нужна една година. Компанията, създадена през 2015 г. от Орелиен Мейер, участва в проектирането на сложни инсталации, съчетаващи техниката с функционалността и естетиката. Самият механизъм за препускане на коня по вода е дело на компанията от Бретан „Ем Ем просес“, специализирана в проектирането на спортни плавателни съдове. Съоснователката на компанията Морган Сюкар се крие зад маската на мистериозната ездачка, прекосила Сена на гигантския метален кон, съобщават „Паризиен“ и "Уест Франс". На финалния етап от този галоп тя беше заменена от непознатата за широката общественост офицерка от жандармерията Флориан Исер, появила се площад „Трокадеро“, яхнала истински кон, за да предаде Олимпийския флаг, който беше издигнат там.
Нетипичният жертвеник, в който беше запален Олимпийският огън и който е с формата на огромна халка, прикрепена към балон с височина 30 метра и с диаметър от 22 метра, напомни на света, че през 1783 г., пет години преди Великата френска буржоазна революция, френските братя Монголфие изобретяват балона с горещ въздух и осъществяват няколко полета с и без живи създания на борда. По същото време французинът Жак-Александр-Сезар Шарл създава балон с водород. Сега балонът-жертвеник може да се разгледа през деня от жителите и гостите на Париж, а през нощта той се издига на 60 метра в небето над „Тюйлери“.
А върволицата от френски звезди на спорта, превърнали се във финални факлоносци на церемонията по откриването на Игрите, въплъти непоклатимия френски спортен дух. Сред тези спортисти бяха световният шампион по футбол Зинедин Зидан, тенисистката Амели Моресмо, която е бивша номер едно в света, триатлонецът Алексис Анкенкан, параолимпийски, световен и европейски шампион, параолимпийската спринтьорка Нантанен Кейта и параолимпийската спринтьорка и специалистка в скока на дължина Мари-Амели Льо Фюр, хандбалистът Мишел Гигу, трикратен олимпийски шампион, колежката му Алисон Пино, европейска, световна и олимпийска шампионка, фехтовачът Жан-Франсоа Ламур, който е двукратен олимпийски шампион, плувецът и двукратен олимпийски шампион Ален Бернар, европейската, световна и олимпийска шампионка по джудо Кларис Агбегньону, Лор Манаду, европейска, световна и олимпийска шампионка по плуване, Давид Дуйе, европейски, световен и двукратен олимпийски шампион по джудо, Фелисия Баланже, петкратна световна и трикратна олимпийска шампионка в колоезденето, нейният колега Флориан Русо, който е трикратен олимпийски шампион, Емили Льо Пенек, олимпийска шампионка по спортна гимнастика, Рeно Лавилни, олимпийски шампион по овчарски скок, Лора Флесел, европейска, световна и двукратна олимпийска шампионка по фехтовка, лекоатлетката Мари-Жозе Перек, трикратна олимпийска шампионка в спринта на 200 и 400 метра, джудистът Теди Ринер, трикратен олимпийски шампион. Сред това шествие на олимпийци факлоносци се открои 100-годишният Шарл Кост, спечелил на Летните олимпийски игри в Лондон 1948 г. олимпийската титла заедно френския колоездачен отбор в дисциплината колоездачно преследване. Този низ от олимпийски звезди на финала на церемонията показа, че спортистите не са били забравени от грандиозната проява, а напротив за тях е била запазена кулминацията – запалването на огъня в Олимпийския жертвеник. Въпреки че критици и тук подчертаха, че много от над 300 000 зрители, дошли на кейовете на Сена да гледат церемонията на живо, заради проливния дъжд са си тръгнали още след преминаването по реката на кораба с френските спортисти, и по този начин не са уважили френския олимпийски дух, почетен на финала на събитието.
Заради лошото време организаторите на церемонията отнесоха специални критики и от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, че не са взели мерки да предпазят зрителите и участниците в парада по Сена от дъжда чрез навеси или чрез прилагане на технологии за разсейване на дъждовните облаци преди важни събития, а са допуснали хората да прогизнат от пороя. 27-годишната украинска тенисистка Анхелина Калинина дори се оттегли от Олимпиадата, защото настина в дъждовното време в Париж.
Полемики и критики, веселие и емоции, всичко това не променя невиждания характер на случилото се в центъра на Париж на 26 юли. Френският президент Макрон вече заяви в „Инстаграм“, че организаторите на събитието са създали една церемония, за която ще се говори и след 100 години. Като начало четири дни бяха посветени на коментари за качествата или недостатъците на проявата. А сега идва ред и на коментари за цената. Проявата е оценявана на 8,8 милиарда евро, без в сумата да се включват средствата, отделени за мерките за сигурност по време на церемонията, нито премиите на служителите, ангажирани с нея. Но сега някои хора започват да се питат кой всъщност финансира това начинание – един въпрос, който си остана пълно табу още от началото, отбелязва в. „Фигаро“.
/ПТА/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
