Италианският премиер Джорджа Мелони гледаше на изборите за Европейски парламент, произведени преди един месец, като на референдум между две визии за Европа. Едната визия беше нейната, или по-скоро тази на Италия, управлявана от дясно мнозинство, съставено от три партии от десния спектър. Другата визия беше тази на "противоестествените" съюзи, в които присъства левицата. Каквото беше мнозинството в деветия Европейски парламент, съставено от десноцентристите от Европейската народна партия, левоцентристите от „Социалисти и демократи“ и либералите от „Обнови Европа“.
Мелони представи визията си за Европа по време на три големи прояви преди евровота – партийна конференция на нейната партия „Италиански братя“ в Пескара в края на април, среща на десните сили в Мадрид, организирана от испанската крайнодясна партия „Вокс“ и заключителния предизборен митинг на „Италиански братя“ в Рим на 1 юни. На две от проявите Мелони присъства лично, а на тази в Мадрид се включи чрез видеоконферентна връзка. По време на тях Мелони рекламира модела на италианската десница като модел за управление на Европа. Тя обрисува десницата в Италия като политически формат, който не се страхува от идеите на другите за разлика от левицата. Благодарение на италианската десница Италия се е завърнала в Европа, подчерта Мелони. Тя визира, както заяви в речта си в Пескара, завръщането на „онази Италия, която зачита своите международни задължения и на която се гледа с уважение, защото има смелостта да вземе правилните решения, като това да подкрепи украинския народ, който се сражава за собствената си свобода и срещу неосъветския империализъм на Путин“. Благодарение на италианския десен модел на управление Италия се е върнала и в Африка не с хищнически подход към страните от този континент, а с един подход на отношения между равнопоставени, на който се гледа с нарастващ интерес, подчерта Мелони. Десницата е върнала Италия като цяло в големите международни контексти, в които италианският глас има все повече значение в драматичните кризи, които преживява светът. „Италия се върна преди всичко в Европа с гордо вдигната глава, без комплекси за малоценност, способна да накара другите да я слушат и способна да се бори, за да бъдат признати нейните аргументи и мотиви. Върна се онази Италия в Европа, която осъзнава своята роля на страна основоположник на ЕС, която осъзнава значимостта на своята история, която осъзнава значимостта на своето изкуство, което е първо в Европа, която осъзнава значимостта на своето производство, което е второ в Европа, и която осъзнава значимостта на своята икономика, която е трета в Европа“, заяви Мелони в Пескара.
Управляваната от нов десен модел Италия е предложила на Европа и нова визия относно миграционния въпрос и днес ЕС не говори за недискриминационно приемане на мигранти, а говори преди всичко за борба срещу трафикантите на хора, за защита на външните граници, за репатриране на незаконните мигранти, за споразумения с трети страни, за да се спрат потеглянията на мигранти оттам, за изнасяне зад граница на процедурите по разглеждане на молбите за предоставяне на убежище, за по-строги правила за неправителствените организации, спасяващи мигранти, акцентира Мелони и в трите ключови речи, които произнесе в Пескара, в Мадрид и Рим.
По време на тези прояви италианският премиер заяви амбиции при внедряване на италианския десен модел на управление на европейско ниво, Мелони нейната паневропейска партия „Европейски консерватори и реформисти“ да играе стратегическа и фундаментална роля. Тя прогнозира, че италианският модел ще доведе до революция в европейската политика. „Искаме да създадем в Европа точно онова, което направихме в Италия през септември 2022 г. Да създадем едно мнозинство, което обединява десноцентристките сили да изпратим най-накрая левицата в опозиция в Европа. Това е едно трудно, но възможно начинание“, заяви Мелони в Пескара. Благодарение на консервативната революция, извършена в Италия от управляващото дясно мнозинство, Италия отново е първа страна в Европа, а не последен вагон на европейския влак, акцентира Мелони в речта си в Рим на 1 юни.
Според италианския премиер в "противоестествените" мнозинства в Европа, в които редом с десноцентристите, участват и левицата, и либералите, Европейската народна партия често пъти е трябвало да се поддава на идеологически избори, диктувани от един прогресивен дневен ред. Като пример за подобна диктовка Мелони даде досегашната зелена визия на ЕС, съпоставяйки я с екологичната визия на Италия. „Италия е срещу екологичните отклонения и идеологичните лудости в тази насока, като например забраната от 2035 г. да се произвеждат дизелови и бензинови автомобили. Никой не отрича, че електромобилите могат да бъдат една част от решението за декарбонизиране на транспорта, но това не трябва да се смята за единствено решение, защото това е самоубийствена глупост, предвид това че електромобилите се произвеждат преди всичко от страни, които не зачитат никакви екологични ограничения“, заяви в Мелони в Пескара.
Тя призова зелената визия на ЕС да следва един прагматичен подход, отворен към пазара и иновациите. Според Мелони в досегашната зелена идеология селското стопанство е считано за враг на околната среда и е било ограничавано и редуцирано. „Но европейците имат лошия навик да се хранят и следователно трябва внасят храни от други части на света, където очевидно използват пестициди и субстанции, които при нас са забранени, но там не са“, припомни Мелони по отношение на зелената визия на досегашното „противоестествено“ европейско мнозинство в деветия Европарламент. Като идеологически отклонения, налагани от това мнозинство, Мелони изтъкна и опитите за промяна на хранителни навици в Европа, визирайки разрешенията относно брашното от насекоми и месото, произведено в лабораторни условия.
Говорейки за зелената визия на ЕС, Мелони и в Пескара, и в Мадрид подчерта, че консервативната десница обича природата, но иска да защитава природата с човека в нея и не смята, че присъствието на човека и неговите дейности са вредни за природата. Докато левицата, според изказването на Мелони в Мадрид, смята, че човекът е враг на природата, не само заради дейностите, които развива, но и заради самото му съществуване. „Резултатът от тези налудничави идеи е, че ЕС има претенциите да решава какво можем и не можем да ядем, как да ремонтираме и да не ремонтираме къщите си, какви автомобили можем или не можем да караме, какви технологии могат или не могат да използват нашите компании. Използваха алибито на защитата на природата, за да подемат атака срещу нашите свободи, която трябва да отблъснем“, подчерта Мелони пред десните партии в Мадрид.
Пак там тя увери, че едно дясно мнозинство в ЕС, изградено по италиански модел, ще защитава европейските земеделски производители, рибарите, малките и средни предприятия, европейската индустрия, които са съградили Европа със своя труд и саможертви, със своята креативност и продукти с изключително качество, докато, както заяви тя, еколозите са дискутирали поредния абсурден закон, удобно седнали в хола си.
Десният италиански модел на управление, изнесен на европейско ниво, ще защитава и идентичността (културната и християнската идентичност) в момент, в който в Европа много често всяко нещо се унифицира, защото според Мелони идентичността е традицията, осъзнаването, осведомеността и цивилизацията. ЕС трябва да преоткрие отново гордостта от своята история и идентичност и консервативната десница по италиански модел ще продължи да се противопоставя силно на всички опити да се отричат или заличават европейските културни корени, като се започне от християнските, заяви Мелони.
Десницата, такава каквато сега управлява Италия, има и визия за разрешаване на демографската криза в Европа, защото една силна Европа означава справяне с демографското предизвикателство. Във връзка с това Мелони още в Пескара призова да се сложи край на лудостите, според които онзи, който ражда деца, вреди на околната среда, тъй като децата замърсявали, или пък според които имиграцията може да е решението на демографския спад. „Трябва да запретнем ръкави и да изградим отново едно общество, което е приятелски настроено към семействата и раждаемостта“, подчерта тя.
Италианският премиер освен това предлага на Европа една десница, която се противопоставя силно на всеки, който иска да поставя под въпрос традиционното семейство, да въведе джендър теориите още в училище, да насърчава нехуманните практики като сурогатното майчинство, при които се дава възможност на богатите да купуват тялото на бедни жени, или да избират деца като че ли са продукти в супермаркет, което се възприема като прогресивно мислене.
Като цяло преди евровота Мелони говореше за конфронтация на две визии за Европа. От една страна е визията за една федерална Европа, предлагана от европейската левица, която я налага и на "противоестествените" мнозинства, в които влиза, която предвижда създаване на една свръхевропейска държава. Според тази визия ще се прехвърлят все повече компетенции и суверенитет от правителствата и националните парламенти на страните членки на ЕС на Европейската комисия, единствената институция в ЕС, която не е пряко избирана от европейските граждани. Тази визия е на една Европа, която залязва и в която цели промишлени райони се превръщат в пустини, на един ЕС превърнат в свръхбюрократичен гигант. Според Мелони тази визия вече се е реализирала благодарение на "противоестественото" мнозинство в деветия Европарламент, което е имало един погрешен дневен ред с погрешни приоритети.
Сега ЕС е в период на залез и левицата се опитва да укрие ролята, която е изиграла за това, пренасяйки дебата върху опасностите, идващи от десницата, следваща италианския модел. Европейският континент преживява период на голяма несигурност. Европейската левица е основно отговорна за този залез, въпреки че обвинява десницата, че тя е тази, която иска да унищожи Европа. Чрез тези лъжи левицата се опитва да укрие от европейските граждани това, че тя с нейните луди решения, с нейния идеологически централизъм, с нейната липса на визия, е основен архитект на провалите на ЕС, който сега е един бюрократичен гигант, имащ претенциите да регламентира всеки аспект от живота на хората, докато е неспособен да има геополитическа мисия, заяви Мелони във видеоконферентното си включване в Мадрид. В речта си в Пескара италианският премиер, говорейки за тази визия на левицата, която според нея е отслабила Европа, дори я дефинира като „уроци по европеизъм, давани от наследници на комунистите, които, понесли поражение от историята, замениха Москва и съветския колективизъм с Брюксел и командването от страна на една европейска свръхдържава“.
Срещу тази визия десницата предлага една Европа, която да е съюз на силните и суверенни нации, който да имат значение в света. Това е визията за една конфедеративна Европа, в която всяка страна ще отстоява и собствените си интереси и в която държавите ще са обединени по значимите теми на една обща политика и съдба, но ще останат свободни у дома си и никой няма да им налага модел на поведение и начин на живот. Тази визия предвижда една Европа, подкрепяща онзи, който работи и произвежда и играеща главна роля на международната сцена. Тази визия включва изграждане на една силна Европа, което означава Европа да има външна политика и политика на отбраната, способни да я превърнат в централен играч в кризисните сценарии, които се умножават. От друга страна Европа трябва да засили и автономността си при взимане на решения и да изгради европейски стълб в НАТО със същата тежест и същото достойнството като американския стълб в Алианса. В НАТО Европа трябва и да отстоява по-добре европейските интереси, по-специално тези на Южния и Средиземноморския фланг на Алианса, смята Мелони. Европа трябва и да увеличи собствената си стратегическа автономия чрез изграждане на надеждни вериги на доставки, чрез които да намали стратегическата зависимост от настоящите вериги, които в моменти на кризи, като ковид пандемията или руската инвазия в Украйна, са се показали ненадеждни. За целта ЕС трябва да постави компаниите си в условия да са конкурентноспособни на останалата част на света. „Ние искаме по-голям европейски суверенитет, стратегическа автономия, която ни прави по-малко зависими. Но няма да я имаме, ако продължаваме да убиваме нашите компании с правила, които се налагат само на тях“, смята Мелони и дефинира като самоубийствени политики налагането на подобни правила на европейските компании, докато например такива ограничения не се налагат на китайски компании.
Много от тези идеи на Мелони се споделят от редица десни партии, белязали възход на евроизборите преди месец. Но десните партии си остават силно разделени по някои ключови въпроси, като подкрепата за Украйна или мнението за Москва, или пък дори самата идея, че дясното италианско мнозинство трябва да е десният модел за подражание за цялата европейска десница, а Мелони да е възприемана като единственият лидер, способен да извърши дясната революция в Европа и да реформира ЕС според възгледите на десните консерватори. И това разделение може да обясни факта, че месец след като дясното мнозинство на Мелони спечели в Италия евровота с дясната си визия за Европа, противопоставяща се на визията за Европа на левицата, италианският премиер е далеч от това да се превърне в обединителя в Европа на десните партии, а италианският десен модел е далеч от това да се пренесе в ЕС и да допринесе за една по-силна Европа. Италианската премиерка се озова изолирана при дискутирането на номинациите за ключовите европейски постове, зад които се оформи отново такава "противоестествена" коалиция, срещу която Мелони се бореше, а именно коалиция от десноцентристи, социалисти и либерали. Един от трите ключови европейски поста отива при социалистите, другият при либералите. Нито един от трите водещи поста не е поверен на десен италианец. В допълнение „противоестествената“ коалиция на европейско ниво проучва варианти за разширяване по посока на европейските "зелени“, които са поддръжници на досегашните зелени възгледи на ЕС, срещу които Мелони надигна глас.
Освен това Европейските консерватори и реформисти на Мелони тъкмо излязоха на трета позиция сред европарламентарните групи в новия Европарламент, а италианският премиер тъкмо започна да гледа с повишен интерес към „Национален сбор“, който победи на първия тур на парламентарните избори във Франция, когато настъпиха няколко непредвидени обрата. Първо унгарският премиер Виктор Орбан, който дълги години беше единомишленик с Мелони по редица въпроси, като например християнските ценности, справянето с демографската криза или възприемането на нов подход в борбата с незаконната миграция, се отдръпна от идеята на италианския премиер за обединение на десните партии в Европа. През пролетта той спомена за присъединяване към европейското политическо семейство на Мелони, но в средата на юни той я сюрпризира с отказа си да се присъедини към нейната паневропейска формация с аргумента, че сред Европейските консерватори и реформисти има румънска партия, която изразява антиунгарски позиции. Това беше официално обявената причина, но се смята, че има още две. Първата е позицията на Мелони относно Украйна и Русия, която е коренно различна от тази на Орбан. А втората е казуса с Илария Салис, италианката, съдена в Будапеща за предполагаемо нападение над крайнодесни, която италианска ляво-екологична партия издигна за евродепутат и която беше избрана в Евпарламента. Това осигури свободата на Салис, която се сдоби с евродепутатски имунитет, но това едва ли е убедило Будапеща в нейната невинност. Любопитното тук е, че Салис беше избрана за евродепутат именно от леви и еколози, на чиято визия се противопоставя визията на десницата на Мелони. А сега в самата Италия, докато очаква началото на мандата си на евродепутат, Салис се оказа замесена в скандал за неправомерно самонастаняване преди 18 години в необитавано социално жилище. Според поддръжниците на Салис и според самата нея това е скандал, спретнат й от десницата, недоволна от нейното избиране за евродепутат.
Самият Орбан, отдръпвайки се от Мелони, за много кратко време обедини над 10 десни европейски партии в нов европейски проект, наречен „Патриоти за Европа“. В ново европейско политическо семейство влизат „Австрийската партия на свободата“, белгийската партия “Фламандски интерес“, чешката партия „Движение на недоволните граждани“ на бившия премиер Андрей Бабиш, плюс още две чешки партии „Клетва“ и „Мотористи за себе си“. Присъединиха се и Датската народна партия, гръцката формация „Глас на разума“, латвийската партия „Латвия на първо място“, големият победител на изборите в Нидерландия миналата есен „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс и партията, белязала най-голям възход на изборите в Португалия на предсрочните избори през пролетта „ШЕГА!“ на Андре Вентура. В центъра на новата еврогрупа, съставена само за две седмици, са партията ФИДЕС на Орбан и нейните съюзници от унгарската Християндемократическа народна партия.
В хода на това обединение дойде вторият голям обрат за Мелони. Нейният дългогодишен съюзник от Испания, крайнодясната партия „Вокс“ на Сантяго Абаскал обяви, че напуска Европейските консерватори и реформисти и минава към новата група на Орбан. Абаскал увери, че връзките на неговата партия с тази на Мелони ще останат непоклатими и приятелски въпреки тази миграция от едно дясно семейство към друго, но до този момент Мелони не е коментирала официално това събитие. Което навежда на мисълта, че сърдечната дружба между нея и Абаскал, градена с години, може да премине в хладно игнориране.
В неделя крайната десница във Франция понесе поражение на втория тур на предсрочните избори. Социолозите й вещаеха относително мнозинство, но тя се класира едва на трето място, въпреки че увеличи депутатските си места от 89 на 143 за две години, което все пак не е за пренебрегване. Това поражение дойде благодарение на „противоестествен“ съюз във френския политически пейзаж между разнородната ляво-екологична коалиция „Нов народен фронт“ и президентската коалиция „Заедно“, благодарение на което левицата изненадващо излезе големият победител от изборите във Франция само месец след като крайната десница беше големият победител на евровота. Този обрат, при който френската десница показа, че не е способна да възприеме италианския пример за обединение вдясно, отслаби като цяло позициите на твърдата десница в ЕС. А победената на френско ниво крайна десница реши изненадващ ход – в понеделник тя обяви, че се присъединява към новата формация на Орбан. Това сложи край на надеждите на онези, които искаха Мелони и Марин Льо Пен да направят единен твърд десен фронт в ЕС. Самите надежди на Мелони да приложи точно италианския модел на европейско ниво избледняха още повече. Неосъществими се оказаха й амбициите й да оглави едно дясно мнозинство в ЕС. Сега лидер на това твърдо дясно мнозинство е Виктор Орбан, който благодарение на унгарското председателство на ЕС вече е в позицията на протагонист в Европа за шест месеца и вече привлича вниманието с визитите си в Киев, Москва, Пекин и Вашингтон, осъществени в рамките на няколко дни. А в Европарламента новата десница на Орбан беше оглавена от Жордан Бардела, тъй като „Национален сбор“ има най-много евродепутати в нея – трийсет. Партията на Орбан е на второ място по брой на евродепутатите в новата група – 10. А на трето място, благодарение на още един обрат в дясното пространство, се озова „Лига“ на вицепремиера и министър на инфраструктурата в кабинета на Мелони - Матео Салвини, който бързо се ориентира откъде духа вятърът и след като видя, че „Национален сбор“ минава в редиците на Орбан, също обяви, че се присъединява към тази нова десница. Според Салвини именно тази нова група ще бъде решаваща за дясното бъдеще на Европа. Негласно по този начин той намекна, че се съмнява, че Мелони ще има тежест в това дясно бъдеще.
До голяма степен притегателната сила на Орбан над „Национален сбор“ и над Салвини, а и над други твърди десни партии, може би беше именно позицията му спрямо Русия и Украйна. В миналото Салвини, и „Национален сбор“ поддържаха топли връзки Русия. Сега те казват, че са на страната на Украйна, която се бори с руската агресия, но се обявят срещу използване на западни оръжия от Украйна срещу цели във вътрешността на Русия.
В резултат на дясното пренареждане в месеца, последвал евровота, групата „Патриоти за Европа“ на Орбан вече има 84 евродепутати и се класира на трето място в десетия Европарламент. Европейските консерватори и реформисти от трето слязоха на четвърто място със 78 депутати. Не е изключено още европейски десни партии да проявят интерес към формацията на Орбан. А визията на Мелони за една дясна Европа се очертава да си остане или само нейна визия в един ЕС, в който левицата ще продължи да има думата по важни въпроси, или пък визия, реализирана частично от новата десница на Орбан.
Междувременно във Великобритания на предсрочния парламентарен вот на 4 юли левицата също беляза невиждан успех и разгроми десницата, което доведе до оттеглянето от власт на британския премиер Риши Сунак, с когото в Европа и в Г-7, Мелони беше изградила сърдечни отношения и с когото имаше аналогична визия за справяне с миграционния проблем.
