Френският ляв алианс "Нов народен фронт" отбеляза изненадваща победа на парламентарните избори в неделя, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Някои лидери на ЕС приветстваха резултата като облекчение за европейската интеграция, предотвратявайки френско правителство, ръководено от националисти и евроскептици. Сега Франция навлиза в период на политическа несигурност, докато се опитва да сформира ново правителство.
Противно на всички очаквания и социологически проучвания преди парламентарните избори във Франция в неделя, левият алианс "Нов народен фронт" излезе начело при втория тур на гласуването, изпреварвайки либералния блок "Заедно" на настоящия президент Еманюел Макрон, към който принадлежи неговата партия "Ренесанс", и измествайки крайнодясната популистка партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен на трето място.
Резултатът породи в страната политическа несигурност, безпрецедентна в най-новата ѝ история.
Франция гласува на последния кръг от извънредните парламентарни избори, които френският президент Еманюел Макрон свика, след като неговият лагер претърпя поражения на изборите за Европейски парламент миналия месец. "Националният сбор", воден от 28-годишния Жордан Бардела, тогава спечели най-много гласове (37,1%).
При 577 места във френското Национално събрание, последните данни за резултатите от вота поставят "Нов народен фронт" на първо място със 188 места. Следват алиансът "Заедно" на Макрон и "Национален сбор" на Льо Пен със съответно 161 и 142 места.
Коалицията "Нов народен фронт", създадена едва миналия месец, обедини дълбоко разделените преди това социалисти, зелени, комунисти и "Непокорна Франция" в един съюз. На европейските избори в началото на юни партиите все още се кандидатираха поотделно.
Най-голямата част от "Нов народен фронт" представлява твърдолинейната партия "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон - разединяващ политик, когото десницата и центърът смятат за враждебен и отчуждил много съмишленици от левицата. Основните програмни линии на алианса включваха огромно увеличение на минималната работна заплата, както и отмяна на пенсионната реформа във Франция, като се намали възрастта за пенсиониране обратно на 62 години.
Меланшон побърза да поиска от президента Макрон да назначи министър-председател от левия алианс. Той заяви, че "Нов народен фронт" "трябва да изпълнява своята програма и единствено своята си програма", и отказа да започне преговори с коалицията на Макрон.
Лидерите на Европейския съюз са "облекчени" след вота във Франция
Резултатът от вота в неделя беше изненада за Франция. След първия тур на гласуването на 30 юни прогнозите сочеха, че "Национален сбор" ще спечели малко под абсолютното мнозинство от 289 места и по този начин вероятно ще бъде в състояние да състави следващото правителство, в което Бардела да стане следващият министър-председател.
Въпреки този сериозен неуспех "Национален сбор", водена от антиимиграционната си позиция, постигна исторически резултат (142 места) на втория тур на гласуването в неделя, което е доста повече от 89-те депутати, които спечели през 2022 година. Това представлява изключителен скок спрямо осемте депутати, които партията имаше през 2017 година. "Вълната продължава да се надига и днешната ни победа само се забави", заяви председателят на партията "Национален сбор" във френското Национално събрание Марин Льо Пен.
Партньорите на Франция в ЕС са облекчени, че евроскептичната формация на Льо Пен няма да дойде на власт, тъй като би могла да застраши бъдещата европейска интеграция и западната подкрепа за Украйна. Изглежда, че е предотвратено създаването на френско правителство от десни националисти и евроскептици, стремящо се да ограничи влиянието на ЕС във Франция.
Испанският министър-председател Педро Санчес похвали в неделя "отхвърлянето на радикалната десница". Франция избра "социалната левица, която се справя с проблемите на хората със сериозни и смели политики", заяви социалистическият политик в "Екс".
Полският министър-председател Доналд Туск също заяви в неделя вечерта, че е "доволен" от резултата. "В Париж - ентусиазъм, в Москва - разочарование, в Киев - облекчение", заяви бившият председател на Европейския съвет.
Германският канцлер Олаф Шолц също заяви пред репортери, че е "облекчен", и добави, че "се надяваме, че президентът и избраните депутати ще успеят да създадат конструктивно правителство".
Френската избирателна система е ключът към победата на левицата
Въпреки че лявата "Нов народен фронт" води по брой на местата, крайнодесният "Национален сбор" и нейните съюзници са далеч от партията с най-много гласове - около 37% срещу 26% за "Нов народен фронт". Либералният алианс "Заедно" на Макрон се нареди на трето място с около 24% от гласовете.
Във френската избирателна система спечелилият кандидат, който получи мнозинство от гласовете във всеки от 577-те избирателни района е пряко за депутат в Националното събрание.
Левите и центристките сили на Макрон сформираха удобна коалиция преди втория тур на гласуването. За да не си отнемат взаимно гласовете в избирателните райони, в които трима кандидати стигнаха до втория тур, кандидатите от левия или центристкия блок в няколко избирателни района се оттеглиха стратегически. По този начин другият кандидат имаше по-големи шансове да победи кандидата на "Национален сбор". "Нов народен фронт" и "Заедно" призоваха своите избиратели да гласуват срещу "Национален сбор" на всяка цена.
Хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви, че крайнодясната партия "Национален сбор" е била "убедителен относителен победител" на изборите във Франция, тъй като е получила най-много гласове, но победата ѝ е била предотвратена от избирателната система на страната. "Посланието е останало и ще се види много скоро, след малко по-малко от три години, когато ще се проведат президентските избори във Франция", добави той.
Италианският министър-председател Джорджа Мелони също заяви, че "ако погледнем какво се случи във Франция, никой не може да претендира за победа". Тя добави, че "никой от тримата не се е утвърдил, никой от тримата не е способен да управлява сам".
Франция в политическа неизвестност
След изборите втората по големина икономика в еврозоната навлиза в период на политическа несигурност и нестабилност само няколко седмици преди Олимпийските игри в Париж.
Непредвиденият политически пейзаж след втория тур на изборите вещае изключително разделено Национално събрание без ясно изразено мнозинство, така че управлението на Франция навлиза в много несигурна фаза на изграждане на коалиции, още повече че това е страна без традиции в коалициите или съюзите.
Ако нито един блок не успее да намери мнозинство за съставяне на правителство, сегашното правителство би могло да осъществява дейността си временно или да бъде назначено експертно правителство. При такъв сценарий Франция ще се окаже в политическа безизходица. Ново разпускане на парламента от Макрон и нови избори биха били възможни едва през юли 2025 година.
След изборите министър-председателят Габриел Атал от партията "Ренесанс" на Макрон представи оставката си на президента. Макрон отказа да я приеме, като поиска от Атал да остане на власт в качеството си на временно изпълняващ длъжността, докато приключат Олимпийските игри и да увери международната общност и пазарите, че Франция все още има правителство.
Източници от Елисейския дворец съобщиха, че Макрон, който в момента е във Вашингтон за участие в срещата на върха на НАТО, ще отдели време, докато бъде създадено новото Национално събрание, което да вземе решение за бъдещото правителство, което трябва да бъде сформирано.
За да назначи нов министър-председател, Макрон може да изчака до края на лятната ваканция на парламента. Новоизбраното Национално събрание обаче ще проведе първата си сесия още на 18 юли, на която ще бъде избран председател на парламента. На следващия ден ще бъдат взети решения за заместник-председателите и за състава на комисиите.
/ГГ/
news.modal.text
