site.btaСлед като получиха благословията на повечето европейски лидери, Фон дер Лайен и Калас се готвят за сложния тест на вота в ЕП, докато позициите на Коща вече са циментирани
На своята редовна среща на върха в Брюксел в края на миналата седмица Европейският съвет постигна съгласие с широк консенсус по предложенията за номинации за трите ключови поста в ЕС – председател на Европейската комисия, председател на Европейския съвет и дипломат номер едно на ЕС. Но това е само първи етап от един по-сложен процес. Сега две от трите номинации - тази на председател на ЕК и тази на дипломат номер едно на ЕС - трябва да минат през парламента, където те се нуждаят от абсолютно мнозинство. Преминаването през одобрението на тези две номинации в ЕП може да не се окаже толкова лесна работа, отбелязват френското издание „Медиапар“, европейското издание „Политико“ и италианската агенция АНСА.
Иначе трите номинации са на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕС, Антонио Коща за председател на Европейския съвет и Кая Калас за дипломат номер едно на ЕС. Тези номинации бяха представени в пакет още на 17 юни на неформална среща на върха на евролидерите, състояла се в Брюксел. Към 17 юни гореспоменатите три кандидатури представляваха трите европолитически семейства, класирали се на евровота на първите три места. Фон дер Лайен е от десноцентристката Европейска народна партия, Антонио Коща е от левоцентриската еврогрупа „Социалисти и демократи“, а Кая Калас е от либералите и центристи от „Обнови Европа“.
В допълнение трите кандидатури представят Европа балансирано по териториален признак. Фон дер Лайен е от Германия, най-голямата страна в Западна Европа и в ЕС, Коща е от Португалия, която е част от европейския средиземноморски юг, а Калас е от Естония, която е част източноевропейския блок в ЕС. Германия освен това е и една от шестте страни основоположници на ЕС през 50-те години на миналия век заедно с Франция, Белгия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Португалия се присъедини към блока на по-късен етап, през 1986 г. заедно с Испания, а Естония беше част вълната от разширяване на ЕС към Централна и Източна Европа преди 20 години. По този начин трите номинации за водещите европейски постове отразяваха и различни важни етапи от европейското изграждане и от европейската интеграция.
Трите номинации са балансирани и откъм управленческа предистория. Фон дер Лайен е досегашен председател на ЕК. Тя е водещ кандидат на ЕНП, излязла на първо място на евровота и следователно е логичен избор за номинация начело на ЕК. Преди това тя е беше избрана за първи мандат на ЕК не като водещ кандидат, а като компромисен германо-френски резервен вариант, след като имаше блокаж относно водещите партийни кандидати. В кариерата си Фон дер Лайен е заемала и министерски постове в кабинета на германския канцлер Ангела Меркел. Антонио Коща беше премиер на Португалия допреди година. Кая Калас е настоящ премиер на Естония.
От гледна точка на равнопоставеността на половете трите номинации са на две жени и един мъж. В допълнение на това, че малтийката Роберта Мецола се кандидатира за преизбиране начело на Европейския парламент, се очертава три от четирите водещи европейски поста да бъдат в ръцете на жени.
Но нещата съвсем не са толкова прости. След 17 юни пренареждането в европейските политически семейства продължи. От някои от тях излязоха партии, към други се присъединиха партии и така либералите от „Обнови Европа“ станаха от трета четвърта политическа сила в Европа със 75 евродепутати на този етап, а на трето място излязоха „Европейските консерватори и реформисти“, начело на които е италианският премиер Джорджа Мелони с 83 еврепутати на този етап. Мелони се опитва да привлече още партии към своето европолитическо семейство. Заради членството в него на румънската партия „Алианс за обединението на румънците“, изразяваща антиунгарски позиции, партията на Орбан отказа да се присъедини към групата на Мелони и вчера обяви нов европейски проект, наречен „Патриоти за Европа“. В него влизат Австрийската партия на свободата и чешката партия „Действие на недоволните граждани“ на бившия премиер Андрей Бабиш. Трите формации от този нов проект имат общо 24 евродепутати. Досега Австрийската партия на свободата беше част от „Идентичност и демокрация“, а Бабиш беше от „Обнови Европа“. Новата формация е срещу незаконна миграция, в подкрепа на традиционното семейство и срещу военната помощ за Украйна. Тя има нужда от подкрепата на партии от още четири други еврочленки, за да стане пълноправна европарламентарна група.
Смята се, че ако на втория тур на изборите във Франция на 7 юли коалицията на френския президент Еманюел Макрон се провали, то това може да подтикне и други партии на напуснат „Обнови Европа“. Все още не е ясно и какви ще са действията на европарламентарно ниво от страна на крайнодясната френска партия „Национален сбор“ (НС), ако тя спечели вота на 7 юли. Сега тя е част от групата „Идентичност и демокрация“, от която беше изхвърлена германската партия „Алтернатива за Германия“. Ако НС спечели изборите във Франция, тя може да привлече още партии към „Идентичност и демокрация“, или да реши да се обедини с европейското семейство на Мелони, или да се присъедини към новия проект на Орбан. Всичко това показва, че пренарежданията на европолитическите семейства продължават, а това би могло да се отрази и на трите номинации за водещите европейски постове, одобрени от евролидерите на 27 юни.
Още след неформалната среща на върха на 17 юни италианският премиер Мелони изрази възражения срещу трите кандидатури, представени в готов пакет и необсъждани предварително. Подобни възражения се чуха и от представители на Чехия и на Словакия, както и от премиера на Унгария Виктор Орбан. В навечерието на срещата на върха в Брюксел на 27 юни АНСА съобщи, че Италия, Унгария и Словакия продължават да не са съгласни с предложените три имена за водещите постове.
След срещата на върха италианският премиер Джорджа Мелони обяви лично, че на Европейския съвет е гласувала с „въздържал се“ по предложението Урсула фон дер Лайен да бъде преизбрана за втори мандат и е гласувала „против“ по предложението Антонио Коща и Кая Калас да са председател на Европейския съвет и дипломат номер едно на ЕС, съобщиха италиански медии, сред които АНСА, Скай Ти Джи 24, РАИ Нюз, Ти Джи Ком 24. Пред журналисти в Брюксел Мелони определи трите номинациите като погрешни по няколко причини. Тя отново подчерта, че не е имало предварително обсъждане на пакета от три предложени имена, че е имало задкулисие, при което някои взимат решения вместо други, допълва „Медиапар“. Мелони разкритикува олигархията на шестимата европейски лидери, които водеха преговорите и договориха споразумението за номинациите, отбелязва Франс прес. Тези лидери бяха президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Нидерландия и бъдещ генерален секретар на НАТО Марк Рюте, преговарящи от името на либералите, германският канцлер Олаф Шолц и испанският премиер Педро Санчес, преговарящи от името на социалистите, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и полският премиер Доналд Туск, преговарящи от името на ЕНП, припомня АНСА
Мелони освен това намекна, че на евроизборите европейските избиратели може и да са избрали десноцентристите от ЕНП на първо място, но в редица европейски страни те подкрепиха твърдите десни партии, а левоцентристите и либералите понесоха загуби. Да се излъчват сега номинации именно от редиците на левоцентристите и на либералите е равносилно на незачитане на волята на избирателите, заяви Мелони. Самата тя още по време на предизборната кампания за евровота изрично подчерта на няколко пъти, че иска ново дясно мнозинство в Европа, защото смята, че досегашното мнозинство в ЕС, включващо социалистите и либералите е било противоестествено и е довело до отслабване на блока по редица въпроси. Мелони припомни, че на евровота от големите еврочленки само в Италия управляващите партии са спечелили общо 53 процента. В други водещи страни, като Франция, Германия и Испания управляващите партии са получили съответно 16, 32 и 34 процента, така че не може, според нея това да се пренебрегва, защото това означава, че избирателите са отхвърлили политиките на управляващите партии в много от големите страни в блока. В повечето случаи това са били и страни, които са диктували европейските политики в последните години, добави тя, цитирана от АНСА.
От своя страна Виктор Орбан, чиято страна от днес е ротационен председател на ЕС, също нарече споразумението за трите водещи поста „срамно“, предаде Франс прес. „Европейските избиратели бяха излъгани. Десницата състави коалиция на лъжи с левицата и либералите. Ние не подкрепяме това срамно споразумение“, написа Орбан в "Екс" преди началото на срещата на върха на ЕС. АНСА, „Политико“ и „Медиапарт“ съобщават, че на срещата на върха на 27 юни унгарският лидер е гласувал против Фон дер Лайен, която е представител на бившето европолитическо семейство на орбановата партия „Фидес“. „Фидес“ напусна ЕНП след остри разногласия с останалите партии в нея относно вижданията за върховенството на закона. Отделно ЕК през първия мандат на Фон дер Лайен заради състоянието на върховенството на закона и недостатъчните усилия в борбата с корупцията в Унгария предприе и съответните действия, които доведоха до блокиране на евросредства. Така че е напълно логично Орбан да не подкрепи Фон дер Лайен за преизбиране. Според „Политико“ Орбан обаче е гласувал в подкрепа на социалиста Коща, което е известна изненада, защото дясната „Фидес“ не клони към социалистите по принцип. Той е гласувал с „въздържал се“ относно предложението за Калас, което е също изненада, защото консервативната „Фидес“ винаги е била против прогресивните идеи на либералите, а и Калас се откроява с антируските си позиции, които са коренно различни от тези на Орбан.
Кои са елементите на триото, породило възраженията на Мелони и на Орбан.
Урсула фон дер Лайен – един първи мандат начело на ЕК, белязан от кризи.
Първият мандат начело на ЕК на 65-годишната Фон дер Лайен беше белязан от кризи - от ковид кризата до войната на Русия срещу Украйна и войната в ивицата Газа. Фон дер Лайен е първата жена начело на ЕК. Като такава тя даде по-голяма видимост на еврокомисията до степен, че някои заговориха, че е засенчила председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Но в качеството си на председател на ЕК Фон дер Лайен породи и доста критики. В началото на мандата й винаги се припомняше, че тя е била нещо като жокер, а не водещ партиен кандидат и че е била избрана с едва девет гласа над абсолютното мнозинство, припомня Франс прес.
Нейният успех, който тя изтъква, е Зеленият пакт, целящ да осигури екологичния преход в ЕС, но в последно време превърнал се в повод за гняв за европейските фермери, чиито протести разтърсиха ЕС през зимата и пролетта. Поради тази причина по време на предизборната си кампания за евровота Фон дер Лайен не акцентираше върху този пакт, а говореше за една Европа, която е способна сама да се защитава. Това е визията между впрочем и на Еманюел Макрон, както и на Джорджа Мелони. В тази насока Фон дер Лайен призова за спешно пробуждане на ЕС, използвайки понятие, близко до риториката на Макрон.
Спрямо войната в Украйна Фон дер Лайен винаги е изтъквала подкрепата на ЕС за тази страна, бранеща се срещу руската агресия. По време на първия мандат на Фон дер Лайен начело на ЕК бе разчистен и пътят на Украйна към ЕС и на 25 юни започнаха и официалните преговори в тази насока. Когато се говори за Фон дер Лайен в контекста за Русия и Украйна се припомня, че тя е дефинирала и стратегия за отърсване на ЕС от зависимостта му от руска енергия, допълва Франс прес.
Относно войната в Газа Фон дер Лайен породи остро напрежение сред 27-те, когато по време на пътуване до Израел през октомври тя подкрепи правото на Израел да се защитава, но не добави, че израелският военен отговор на атаката на „Хамас“ трябва да е в съответствие с международното и хуманитарното право, отбелязва Франс прес.
По време на ковид пандемията Фон дер Лайен направляваше огромния план за европейски икономически подем в размер на 750 милиарда евро, финансиран чрез невиждан общ европейски дълг, превърнал се в осезаем символ на европейската солидарност, отбелязва Франс прес. Ковидът обаче е отчасти и Ахилесовата пета на Фон дер Лайен, допълва „Медиапар“. Тя продължава да плаща за отказа си да даде обяснения относно преговорите, които е водила, сама и чрез есемеси, с шефа на фармацевтичната компания „Пфайзер“ за групово закупуване в ЕС на ваксини по време на пандемията в размер на 35 милиарда евро. Жалба беше депозирана заради това срещу нея в съд в Лиеж в Брюксел, припомня „Медиапар“.
В личностен план Фон дер Лайен е родена и е израснала до тийнейджърските си години в Брюксел. Тя често пъти преминава в речите си от родния си немски, на английски или на френски. Фон дер Лайен е почитателка на преценената до милиметър комуникация, в която има малко място за импровизации. В ЕК тя разчита на ограничен кръг от сътрудници, което поражда някои възражения в Брюксел, отбелязва Франс прес. Фон дер Лайен е майка на 7 деца и е сочена от някои, включително и от Мелони, като пример за успешно съчетаване на кариера с многодетното майчинство. Едно време беше възприемана в Германия като евентуален приемник на Ангела Меркел, но серия от скандали в сектора на отбраната накърниха имиджа й, когато тя беше министър на отбраната.
Кая Калас – желязната дама на Естония и евентуално бъдещо лице на европейската дипломация
Калас е решителен противник на Кремъл и твърд поддръжник на европейската кауза. Още от началото на руската инвазия в Украйна тя незабавно подкрепи Киев и подчерта, че войната в Европа и нарастващата нестабилност в съседство на ЕС и по света са основните предизвикателства на европейската външна политика, припомня Франс прес.
Калас е дъщеря на бившия естонски премиер и еврокомисар Сиим Калас Тя е адвокатка по образование и е родена по времето, когато Естония е била част от СССР. На 47 години тя за първи път е избрана за депутат в естонския парламент през 2011 г. от „Партията на реформата“, либерална формация, основана от баща й. После става и европейски депутат. Връща се на националната политическа сцена през 2018 г., като оглавява „Партията на реформата“ и става първа жена естонски премиер през 2021 г. По време на войната в Украйна при управлението на Калас Естония, която има едва 1,3 милиона души население, стана един от най-щедрите донори на Киев, като помощта й превиши 1 процент от нейния БВП. Кая Калас беше и първата, която след руската инвазия в Украйна упрекна френския президент Макрон, че продължава да говори по телефона с руския президент Владимир Путин. Противопоставянето на Калас на Русия се дължи и нейната семейна предистория. По времето на СССР, през юни 1941 г. майката на Калас - Кристи, която по това време е била бебе на 6 месеца, е била депортирана в Сибир с бабата и прабабата на Калас. Те са получи разрешение да се върнат в Естония едва 10 години по-късно.
Калас никога не се е притеснявала да провокира Русия. При нейното управление военни паметници, датиращи от съветската ера, бяха премахвани от обществените места в Естония. Заради това тя се озова през февруари в списъка на Москва на издирваните хора.
Доскоро Кая Калас открито заявяваше интерес да замени Йенс Столтенберг начело на НАТО. Самата Калас обаче впоследствие призна, че нейната силна антируска позиция е повлияла отчасти на тези нейни амбиции, защото някои в алианса са намекнали, че избирането й начело на него ще е провокация за Русия. Сега на онези, които казват, че номинирането й за дипломат номер едно на ЕС е също провокация към Русия, Калас отговаря: „Ние даваме прекалена власт на Русия да диктува нашите решения“.
Миналата година обаче Калас премина през криза на доверието, когато се разбра, че компания, принадлежаща отчасти на съпруга й, продължавала да действа в Русия и след руската инвазия в Украйна. Калас тогава отхвърли призивите за оставка и дори беше преизбрана начело на партията си. А международният й имидж не беше разклатен от този вътрешен скандал.
Калас има един син и хобито й е да танцува. Като млада е била част от фолклорна трупа, която е гастролирала и зад граница. Калас говори свободно английски, руски и френски.
Антонио Коща – европейска кариера след премиерска оставка
Преди седем месеца социалистът Коща подаде оставка от премиерския пост в Португалия, след което на предсрочните избори на власт дойде десницата, а крайнодесните белязаха също възход.
Коща е обрисуван като прагматик и като ловък тактик, способен да води трудни преговори или да превръща негативните обрати във възможности. Той е юрист, на 62 години, с нюх за постигане на компромиси, което би било предимство по време на преговорите в рамките на Европейския съвет. Коща обещава, че основен приоритет за него сега ще бъде да изгради единство между страните членки и припомня, че пред предизвикателствата Европа е съумявала в миналото да покаже сила чрез единството.
В Портуалия Коща дойде на власт през 2015 г., като тогава той не спечели изборите, но сключи невиждан пакт с радикалната левица, за да сложи край на мерките за строги икономии на десницата. Коща се възползва от благоприятната ситуация, дължаща се на мерките за икономии, приети в замяна на международна помощ за Португалия, и продължи да оздравява финансите на страната. На изборите през 2019 г. той победи, но без абсолютно мнозинство и се отказа от договорката с радикалната левица, която обаче продължи да го подкрепя още няколко години, преди да го изостави и да се стигне до нови избори през 2022 г. Тогава Коща ги спечели с абсолютно мнозинство, но така и не стига до края на мандата си и подаде оставка, защото името му беше упоменато в разследване за корупция и търговия с влияние. Коща беше изслушан по негово искане в края на май от разследващите и не му бяха повдигнати обвинения. Той получи подкрепата за висшия европейски пост дори от новия десен португалски премиер Луиш Монтенегро.
Коща е роден в Лисабон, израснал е в интелектуални среди, майка му е журналистка и социалистка, баща му е писател комунист, потомък на семейство от Гоа, бивша португалска колония в Индия. След кариера на адвокат, на 34 години Коща става държавен секретар по парламентарните въпроси в правителството на Антонио Гутериш, който сега е начело на ООН. После става и негов правосъден министър. Бил е евродепутат, вътрешен министър при Жозе Сократиш, става и кмет на Лисабон. Оглавява португалските социалисти.
Фен е на футбола и на отбора „Бенфика“, женен е за учителка и има две деца. Хобито му са пъзелите, фадото, киното и кулинарията.
В португалската политика Коща демонстрира прагматизъм. През 2020 г. той използва това си качество и на европейско ниво. Тогава отиде в Унгария и успя да убеди Орбан да не блокира европейския план за постковиден подем за Европа. Явно Орбан е оценил този прагматизъм на Коща и това може и да обясни защо той сега е подкрепил кандидатурата му начело на Европейския съвет.
Според „Медиапар“ обаче разследването, в което е замесено и името на Коща, е негатив за него. През април апелативният съд на Лисабон заключи, че констатираните по време на разследването факти не позволяват да се стигне до заключението за нарушаване на закона. Но цялата процедура все още не е приключила. Позитив за Коща е това, че той е първият небял европеец, който ще е начело на Европейския съвет, допълва „Медиапар“. Това е силен сигнал, защото досега на водещи постове в ЕС много рядко е имало има представители на друга раса.
Какво следва след одобрението на номинациите на ниво Европейски съвет
След одобрението на ниво Европейски съвет на трите номинации за водещите европейски постове и след като стана ясно каква е позицията на Мелони и на Орбан, редица европейски лидери казаха, че в хода на преговорите са проявили внимание към възраженията и мнението на Италия, защото дори и нейната подкрепа да не е била нужна в Европейския съвет по този въпрос, по който не се е искаше единодушие, то в политически план гласът на Италия е от значение, отбелязва Франс прес.
Макрон заяви, че уважава напълно мнението на Мелони, защото тя представлява една важна в ЕС страна, предаде Франс прес. Туск каза, че Италия има ролята на един от ключовите членове на ЕС и че неговите позиции и тези на Мелони по сигурността, миграцията и отбраната са по същество идентични. Той определи реакцията на Мелони като до известна степен емоционална, но добави, че Италия не е била изключена от процеса на взимане на решения, предаде Ройтерс. Рюте заяви, че Мелони не е изключена от процеса за определяне на бъдещите европейски постове и добави, че трябва да се направи така, че Италия да се чувства добре представена в бъдещата ЕК, предаде АНСА. Мицотакис заяви, че нито един от шестимата преговарящи е нямал желание да изключва Мелони и че целият процес за определяне на номинациите не е процес по изключване или обиждане на някои. Той заяви, че лично изпитва голямо уважение към Мелони и че Италия е много важна страна в ЕС. Председателят на ЕНП Манфред Вебер каза, че е от съществено значение Италия да бъде привлечена в процеса на определяне на бъдещия състав на ЕК.
Относно позицията на Италия Урсула фон дер Лайен заяви: „Да, Мелони се въздържа по отношение на моята кандидатура, но е важно да работим добре в Съвета с Италия, както и с другите държави членки, това е принцип, който винаги следвам". Антонио Коща каза: „Джорджа Мелони публично изрази причините, поради които е гласувала против. Европейският съвет не е кръг от технократи, а от политици, всички със собствени политически семейства и ориентации. Така че разбирам вота на италианския министър-председател, с когото във всеки случай разчитам да работим в тясно сътрудничество, както и с останалите 26 лидери. Нормално е да има различия, но усилията ще бъдат насочени към вземане на съвместни решения въпреки тези различия". Кая Калас не спомена негативния вот на Мелони, а заяви: „За мен е чест да бъда номинирана за върховен представител на ЕС. Решението на моите колеги е пропито със символика, тъй като отбелязваме 20 години от членството на Естония в ЕС". Калас добави, че външната политика на ЕС е укрепнала след началото на войната в Украйна. „Искам да направя ЕС още по-силен в бъдеще. Единството е в основата на всичко. Европейските институции и държавите членки трябва да работят заедно за укрепване на единството. В Европа се води война. Това е най-важното предизвикателство пред външната политика на ЕС. Нарастващата нестабилност също изисква нашето внимание", заяви Калас, цитирана от „Гардиън“.
Никой от преговарящите по номинациите или от самите номинирани не е коментирал официално мнението на Орбан.
И докато, според европейските правила позицията на Коща вече е циментирана, то проблемът пред номинациите на Фон дер Лайен и на Калас не идва само от Мелони, или Орбан. А е и от самото мнозинство в ЕП. Сега трите европолитически семейства, които ги номинираха, имат в ЕП 399 места. За избор са нужни 361 места. Никой обаче не може да гарантира, че 399-те евродепутати от така нареченото „Мнозинство Урсула“ ще гласуват по един и същи начин. Шестте депутати от „Републиканците“ от Франция, които са в ЕНП, вече се обявиха против. Тази партия между впрочем не подкрепи Фон дер Лайен за партиен кандидат още при гласуването на партийния конгрес в Букурещ през пролетта, припомня „Медиапар“.
Ето защо отсега започват преговори за разширяването на мнозинството. Най-логичната посока е да се привлекат „Зелените“, които имат 54 места в ЕП. Това ще осигури на теория 453 гласа. Но между партии от ЕНП и „Зелените“ има противоречия още отсега. „Форца Италия“ е например против тяхното привличане, припомня АНСА.
Привличане на „Европейските консерватори и реформисти“ към „Мнозинството Урсула“ би дало на теория 482 гласа, но на практика това е невъзможно. Против подобно разширяване на мнозинството са както социалистите и либералите, така и партии от „Европейските консерватори и реформисти“. А коалиция само между ЕНП и „Европейските консерватори и реформисти“ е прекалено малка – 271 места. Привличане само на „Италиански братя“ на Мелони към „Мнозинството Урсула“ ще го увеличи с 24 евродепутати. Но Мелони винаги е казвала, че не иска мнозинство като досегашното, което е навредило на ЕС.
„Мнозинството Урсула“ може да предприеме стъпки и към разширяване с някои от 42-те евродепутати, които сега са в категорията „други“ в ЕП, добавя АНСА.
Всичко ще зависи сега от преговорите и от ловкостта на воденето им, коментира „Медиапар“. Неизбежно в тези преговори Мелони ще се опита да издейства влиятелен пост в бъдещата ЕК за Италия, било то в сферата на икономиката или на миграцията. Засега се твърди, че Италия и Франция спорят например за поста на заместник-председател на ЕК с икономически ресор, припомнят АНСА и „Файненшъл таймс“.
/ПТА/
news.modal.header
news.modal.text