Досега френският президент Еманюел Макрон съумя да оцелее в низ от кризи, припомня Франс прес. Ще оцелее ли и сега в поредната криза?
Още в първата година от идването на власт на Макрон и на неговото правителство през 2017 г. мерките им за увеличаване на акцизите върху горивата породиха антиправителствени протести, известни като "Движението на жълтите жилетки". То се зароди първо в социалните мрежи и постепенно мобилизира протестиращи из цялата страна. На 17 ноември в цяла Франция протестираха 282 000 души. Те носеха жълти жилетки и блокираха пътищата на много места. На 1 декември същата година движението стигна до пароксизъм и протестиращите поругаха Триумфалната арка в Париж. След още няколко подобни протеста, прераснали в насилие, Макрон отстъпи относно акцизите върху горивата, замрази цените на тока и на газа и индексира минималната заплата. Постепенно протестното движение затихна през пролетта на 2019 г. Но като цяло то бе белязано от 11 смъртни случая, 2500 ранени протестиращи и 1800 ранени полицаи.
В началото на 2020 г. във Франция настъпи коронавирусната пандемия, която отне още същата година живота на почти 70 000 души. Заради нея близо две години страната премина на бавни обороти, въведени бяха локдауни, ограничителни мерки, маски и здравни сертификати. Но правителството раздаде между другото и щедри субсидии в подкрепа на френските компании, засегнатите от последиците.
В началото на 2023 г. проектът за пенсионна реформа, при който възрастта за пенсиониране се увеличава от 62 на 64 години, породи вълна от протести във Франция, която продължи три месеца. На моменти протестните кортежи привличаха 1,2 милиона души по улиците на френските градове. Бяха блокирани и рафинерии, транспортни услуги и пристанища. Всичко това беше съпътствано и от стачка на работниците от парижкото сметосъбиране, което превърна тротоарите на френската столица в сметища под открито небе. Накрая реформата беше приета с помощта на член от конституцията, според който е възможно да се приеме законодателен акт без вот в парламента в замяна на ангажимент на правителството, че ще се подложи в определен срок на вот на недоверие. Това се случи и правителството все пак оцеля въпреки непопулярната пенсионна реформа.
На 27 юни смъртта на 17-годишния Наел, застрелян от полицията, при опит за бягство при пътна проверка в района на Париж, породи размирици в цялата страна. В пет последователни нощи 45 000 полицаи бяха мобилизирани, за да се справят с тях. Арестуваните бяха близо 4 хиляди. А Макрон обяви законопроект за ускоряване на възстановяване на градовете, засегнати от вандалски прояви по време на протестите, прераснали в батални сцени между протестиращите и силите на реда.
На 9 юни 2024 г. "Национален сбор" (НС), излезе начело на европейските избори във Франция с 31% и Макрон, чийто лагер остана на второ място с двойно по-малък резултат, разпусна парламента и свика предсрочни избори. Три седмици по-късно на първия тур на този вот, на 30 юни НС и техните съюзници спечелиха почти една трета от гласовете и излъчиха депутати още тогава в 39 избирателни окръга. На парламентарните избори лагерът на Макрон потвърди поражението си от евровота, като се класира на трето място.
Макрон реши да излезе от тази поредна криза чрез призив за общ фронт между левите, центъра и десноцентристите срещу НС. Призивът за такъв общ фронт засега работи и 214 кандидати от общо 311 окръга, в които се очертаваше да има битка между трима или четирима кандидати на втория тур, сега се оттеглиха, за да подсилят онзи кандидат, който има най-големи шансове да надделее над представител на НС, отбелязват „Експрес“ и Франс прес. Така например в департамента Калвадос кандидатът на ляво-екологичното обединение „Нов народен фронт“ (ННФ) Ное Гошар се оттегли в полза на бившата премиерка Елизабет Борн, която се кандидатира от президентския блок. В Тюркоан кандидатът на ННФ Лесли Мортрьо се отказа в полза на кандидата макронист и вътрешен министър Жералд Дарманен. В Сом макронистката Албан Бранлан се оттегли в полза на Франсоа Рюфен, който е режисьор, документалист, есеист, досегашен депутат и кандидат от ННФ. В департамента От Гарон министърката по въпросите на общините и селските региони Доминик Фор се оттегли в полза на социалиста Жак Оберти. Държавният секретар по въпросите на ветераните Патрисия Миралес също се оттегли в полза на кандидата на ННФ Жан-Луи Румга в департамента Еро. Министърката за отвъдморските територии Мари Гевну се оттегли в департамента Есон в полза на еколожката от ННФ Жули Озен. Министърката, отговаряща за инвалидите, Фадила Хатаби, се оттегли в департамента Кот Д’Ор в полза на кандидата на ННФ Пиер Прибетиш. Държавният секретар по въпросите на градовете и гражданството Сабрина Агрести-Рубаш се оттегли в департамента Буш дю Рон в полза на кандидатката на ННФ Паскали Лекорше. Всички тези оттеглили се, независимо дали са от обединеното ляво-екологично формирование ННФ или от макрониския лагер, изтъкват като мотив риска на власт да дойде НС, обобщава "Експрес"
Ако стратегията с този общ фронт, насочен срещу НС не сработи все пак и крайнодесните дойдат на власт, има риск от намаляване на тежестта на Франция на международната сцена, отбелязва Франс прес. Ако начело на Франция застане премиер от НС, Франция няма да бъде повече в центъра на усилията за подкрепа на Украйна, посочва като пример Франсоа Ебур от Фондацията за стратегически изследвания. Според изследователя Ян Верне от „Института Делор“ авторитетът на Макрон вече беше накърнен от резултата на неговия политически лагер на евровота и от последвалото решение за разпускане на долната парламентарна камара и свикване на предсрочни избори. С лошите резултати, които неговият лагер вече получи на първия тур, авторитетът на Макрон ще продължи да намалява в международен план.
Ако след втория тур на изборите все пак НС не дойде на власт, но долната парламентарна камара се озове разделена между три блока без абсолютно мнозинство, то това ще доведе до сценарий, при който няма да има трайно и устойчиво правителство. В този случай международните партньори на Франция ще си задават въпроса до каква степен решенията и идеите, предлагани от Париж по международни въпроси, ще са равносилни на дългосрочни ангажименти, смята френският депутат Томас Гасийу от партия „Ренесанс“ на Макрон. Той все пак вярва, че такава ситуация би накарала все пак партиите във Франция да работят заедно, за да дефинират колективно стратегическите си приоритети.
Според италианския външен министър Антонио Таяни е от значение Франция да остане стабилна в политиката си, защото тази стабилност означава стабилност и за ЕС.
Френския дипломат Жан-Мари Геено смята, че едно нещо е сигурно, дори и на втория тур НС да бъде лишен от абсолютно мнозинство, Франция ще бъде много отслабена в един момент, в който пред многото предизвикателства Европа има нужда от една силна Франция. Особено като се има предвид, че сега и Германия също е отслабена след лошия резултат на партиите от управляващата коалиция на евровота там.
Ако начело на Франция дойде премиер от НС, според италианския премиер Джорджа Мелони това не означава, че страната ще бъде изолирана. Като пример тя, а и италиански анализатори посочват Италия, където от две години начело на страната е твърдодясна коалиция. Според Мелони демонизирането на твърдите и крайнодесни партии вече не работи. Изобщо демонизирането на хората, които не гласуват за левицата, вече не е клопка, в която хората да паднат, смята Мелони. Тя добавя, че винаги е искала в Европа да отпаднат старите бариери, които са съществували между силите, възприемани като алтернатива на левицата. Като пример на отпадане на бариерите Мелони посочва своята собствена страна, в която има коалиция между десноцентристите, твърдата десница и крайната десница – един модел, който тя иска да пренесе и в Европа. Според нея Франция също върви сега в тази посока, отбелязват АНСА и Франс прес.
Но колкото и Мелони да посочва Италия като илюстрация, че след идване на власт на една твърда десница, тя не е била изолирана на международната сцена, анализатори припомнят, че, за да избегне тази изолация, Мелони възприе по-умерена позиция в ЕС по някои въпроси, твърдо подкрепи Украйна пред руската агресия и не скъса с икономическата политика на предшественика си Марио Драги. И въпреки това неотдавна Италия се озова изолирана при определяне на номинациите за водещите европейски постове, отбелязва Франс прес.
Споменавайки за Марио Драги, бившия гуверньор на Европейската централна банка, френската агенция припомня, че в Италия той беше начело на широка правителствена коалиция, включваща партии от крайнодесния спектър през левоцентристите, десноцентристите, до антисистемните. Тази коалиция обаче просъществува само 18 месеца и се разпадна заради непреодолими различия по някои въпроси. Италия през годините имаше и други подобни широки коалиции, но те бяха оглавявани от премиери технократи, като например тази на Марио Монти преди около 10 години.
Германия също преживя периоди на големи десно-леви коалиции.
Сега председателката на долната парламентарна камара на Франция Яел Брон-Пиве заговори за същото решение в нейната страна – една голяма коалиция, простираща се от дясната партия „Републиканците“ до еколозите и комунистите, припомня Франс прес.
Във Франция след Втората световна война социалисти, комунисти и християндемократи са управлявали от 1945 до 1947 г. После на власт дойде така наречената „трета сила“, включваща радикалите и умерената десница, но изключваща комунистите, която управляваше до 1951 г.
В Петата република подобна широка коалиция би била нещо невиждано, казва експертката по конституционни въпроси Ан-Шарлен Безина от Университета в Руан. Сега човек трудно може да си представи радикалната „Непокорна Франция“ в коалиция с „Републиканците“. Още повече, че част от „Републиканците“ отказаха да се присъединят към фронта срещу НС. За да оцелее едно такова правителство, в което няма да има нито представители на „Непокорна Франция“, нито част от „Републиканците“, то трябва да разчита при гласуванията в парламента на ангажимент от страна на „Непокорните“ да гласуват с „въздържал се“.
А пък Филип Жювен, единственият представител на „Републиканците“, който беше избран сега за депутат още на първия тур на изборите, припомня, че неговата партия е за ограничаване на имиграцията, но допълва, че левите далеч не подкрепят тази политическа линия. Той направо отсича, че във Франция няма личност като Марио Драги, която да може да сплоти различни партии в широка коалиция, допълва Франс прес.
Всичко това вещае трудно излизане за Макрон от поредната криза. А НС вече заговори и за евентуални предсрочни президентски избори, в случай че дойде на власт след втория тур на 7 юли и каза, че съставът на бъдещото крайнодясно правителство е вече готов.
Но дали зад тази криза не се крие една скрита стратегията от страна на Макрон? Ако дойде на власт сега, едно правителство на НС, подобно на всяко едно правителство където и да е по света, ще породи неизбежно и негативни реакции с някои от действията си. Това несъмнено ще доведе до намаляване на рейтинга му в оставащите три години от президентския мандат на Макрон. И на президентските избори през 2027 г. кандидат на НС може и да не получи необходимата висока подкрепа, за да стане държавен глава.
/ПТА/
news.modal.text
