Френската крайна десница „Национален сбор“ не успя да реализира мечтата си да вземе властта във Франция на предсрочните парламентарни избори и се класира едва на трето място на втория тур. Сред факторите, допринесли за това изборно поражение, настъпило след голямата победа на същата тази партия на европейските избори във Франция преди един месец, е курсът, който тя предлагаше по въпроса за имиграцията.
В предизборната си програма НС поиска ясно затягане на миграционната политика както на национално, така и на европейско ниво. Партията изрази желание още тази година във Франция да се приеме нов закон за миграцията. Франция вече има нов закон за миграцията, приет тази зима сред оспорвани дебати в парламента и протести по улиците на френски градове. Той втвърди някои разпоредби до степен, че тогава се заговори, че президентът на Франция Еманюел Макрон прокарва твърда дясна миграционна политика, за да угоди на крайнодесните - теза, която той отхвърли. След това Конституционният съвет на Франция отмени доста от разпоредбите на новия закон, който все пак влезе в сила. Повечето от отменените разпоредби бяха такива, които на последващ етап може да бъдат предмет на отделно законодателство.
Що се касае до вижданията на НС относно миграцията в европейски план, партията поиска преговори със страните членки на ЕС за ограничаване на свободното движение в Шенгенската зона, така че то да е сведено само до свободно движение на европейските граждани. Франция страда от така наречените вторични движения, при които мигранти, влезли в страни на първа линия на миграционния фронт, като например Италия, се озовават после на френска територия.
На национално ниво НС поиска въвеждането на така наречения национален приоритет и обеща, че ще подложи този въпрос и на референдум. НС поиска социалните помощи да са запазени за французите и чужденците да трябва да са работили пет години във Франция, за да имат право на достъп до помощта „доход за солидарна активност“ – вид помощ, която осигурява на хората без ресурси минимален доход, който варира според състава на домакинството. НС поиска и затягане на правилата за събиране на френска територия на семействата на мигрантите. Крайната десница се обяви и за това някои работни места ще бъдат недостъпни за хора с двойно гражданство, като например в стратегически сектори, свързани със сигурността или отбраната. Те трябваше да бъдат запазени за френски граждани, според плановете на крайнодесните. Партията обаче увери, че по този начин не иска да поставя под въпрос самото право във Франция на двойно гражданство.
НС планираше нов закон срещу незаконното пребиваване на френска територия, което ще бъде наказвано с глоба. Партията настояваше и за преобразуване на държавната медицинска помощ за незаконно пребиваващи във Франция чужденци в медицинска помощ, която да се оказва само ако животът на тези хора бъде в смъртна опасност.
И не на последно място крайната десница искаше да се премахнат административните ограничения, възпрепятстващи експулсирането на чужденци от страната.
Сред съществуващите сега във Франция миграционни разпоредби, които породиха обаче най-твърда реакция от страна на НС, беше тази за правото jus soli (право на гражданство по месторождение). При него децата на мигранти, родени във Франция, могат да получават френско гражданство при навършване на пълнолетие, при условие че пребивават във Франция към навършването на 18-те си години.
През вековете това право е подлежало на много реформи във Франция, припомня Франс прес. През Средновековието jus soli е означавало, че даден човек принадлежи на собственика на земята, на която е роден. През 1515 г. във Франция влиза в сила промяна по отношение на jus soli . Съгласно тази промяна човек, роден във Франция, вече има право да получава наследство от родителите си, дори и те да са чужденци, живеещи във Франция. Но по това време също така единствено кралят може да обяви чужденците, живеещи на френска територия, за поданици на Франция. С настъпването на Великата френска буржоазна революция през 1789 г. поданиците на краля стават френски граждани със своите права и задължения. От 1790 г. до 1794 г. чужденците във Франция имат право да получат френско гражданство, ако положат клетва. А от френско гражданство пък са лишавани децата на французите, избягали от Франция заради революцията. От 1803 г. Гражданският кодекс във Франция въвежда модерно тълкуване на френската националност, която се предава от баща на син и е независима от местопребиваването. Елементът jus soli е запазен все пак – всеки чужденец, роден във Франция, може, ако поиска, да придобие френска националност, когато навърши 21 години. През втората половина на 19-и век условията за придобиване на френска националност са смекчени, за да се увеличи населението. През 1889 г. е приет закон, в който се постановява, че дете, родено във Франция от родители чужденци, става автоматично французин при навършване на пълнолетие. Така Франция интегрира децата на имигрантите, дошли от Алжир, Испания или Италия, надявайки се да увеличи числеността на въоръжените си сили. След Първата световна война Франция има нужда от чуждестранна работна ръка. Поради тази причина през 1927 г. законът разширява правото jus soli за чужденци, пребиваващи във Франция от най-малко три години и проправя път към френска националност за децата, родени от французойка и чужденец. Но колаборационисткото правителство на режима във Ваши обявява, че този закон е превърнал прекалено лесно чужденци във френски граждани и анулира 15 000 натурализации, сред които и такива на 6000 евреи, припомня историкът Робер Пакстон. На свой ред правителството на генерал Де Гол анулира повечето от законите на режима от Виши и обнародва през 1945 г. Кодекс на френската националност. През 1973 г. правилата са разширени още повече и се предоставя френска националност още при появата на бял свят във Франция на деца на родители, дошли в страната от бивши френски колонии. През 1993 г. нов закон въвежда правилото за изразяване на желание за националност от страна на непълнолетните, родени във Франция от чужденци. Тоест ако те желаят френско гражданство, то те трябва официално да го заявят в периода, в който са на между 16 и 21 години. Пет години по-късно разпоредбата е отменена от нов закон. Връща се автоматичността на jus soli във вида, в който съществува днес. Така правото на гражданство по месторождение, заедно с родствената връзка, натурализацията и брака, се превръща в един от четирите пътища за френска националност. От 2003 г. засвидетелстване на привързаност към републиканските ценности и достатъчното познание на френски език стават също критерии за придобиване на френска националност. А придобиването на френско гражданство чрез брак е по-строго дефинирано.
Въпреки изборното поражение сега НС ще продължи да има амбиции относно затягането на правилата на френската миграционна политика. Но каквито и да са те, някои примери в Европа показва, че не всичко може да се приложи безпроблемно.
Десният британски премиер Риши Сунак прокара план за изпращане в Руанда на незаконно пристигнали във Великобритания кандидати за убежище. Тъкмо планът преодоля всякакви възможни перипетии и Сунак изгуби предсрочните парламентарни избори, а приемникът му на премиерския пост, лейбъристът Киър Стармър отмени „руандийската миграционна стратегия“.
В Италия преди две години твърдата десница на Джорджа Мелони дойде на власт с обещанието, че ще намали броя на незаконните мигранти, прииждащи към страната й. Въпреки всяческите усилия, които Мелони положи на национално и на европейско ниво, на първата си годишнина от идването на власт тя самата призна, че резултатите са под очакваното. А данните показаха впоследствие, че през 2023 г. в Италия са влезли през Средиземно море 158 000 мигранти спрямо 105 000 през 2022 г. В допълнение Италия, чието население застарява и в някои отрасли има недостиг на работна ръка, през лятото на 2023 г. прие постановление, с което разрешава влизането в страната на 452 000 чуждестранни работници за периода 2023-2025 г.
Сега Рим реализира плана си за центрове за мигранти в Албания, където те ще изчакват резултата от разглеждането на молбите им за убежище в Италия. Но този план породи много критики както в Италия, така и в Албания и предизвика безпокойството и на европейски институции и възмущението на неправителствени организации. Италия работи и по друг план - „Плана Матеи“ за възпиране на миграцията от Африка чрез инвестиции в африканските държави, но тази стратегия е на много ранен етап от реализиране.
Примерът с унгарската политика спрямо миграцията също не е за пропускане. Виктор Орбан се откроява с антиимиграционната си риторика, но броят на работниците, които не са от страни членки на ЕС, в Унгария нарасна от 35 000 през 2019 г. на над 73 000 в края на 2023 г.
И Италия, и Унгария в ЕС страдат от застаряване на населението и от ниска раждаемост. Франция има същия демографски проблем. Изобщо целият ЕС се сблъсква със същия проблем. В края на миналата година министерството на труда на Франция заяви, че мигрантите заемат 10 процента от работните места в страната. Става дума за мигранти от страни от ЕС и извън страни от ЕС. Това ще рече, че около 2,7 милиона работници във Франция са мигранти. Много сектори на френската икономика имат нужда от такава работна ръка. Такива отрасли са хотелиерството, ресторантьорството, инженерния отрасъл, жилищното и инфраструктурното строителството, металообработването, селското стопанство и др, припомня сп. „Поан“. А до 2050 г. Франция ще има нужда от 3,9 милиона чуждестранни работници и то от страни извън ЕС, прогнозират френски експерти.
В самите редици на "Национален сбор", нейният лидер Жордан Бардела е от семейство на имигранти и по майчина и по бащина линия. По майчина линия той е от италиански произход, а по бащина линия от италиано-алжирски произход. Всичките предци на Бардела са пристигнали на френска земя в момент, в който на мигранти от такива страни като Алжир или Италия не се е гледало с добро око, но те са били нужни на Франция.
Миналата година френската Национална статистическа агенция публикува първото детайлно проучване на миграцията от десетилетие насам, припомня "Франс 24". Данните в него бяха за 2021 г. Според него почти 7 милиона души или 10,3 процента от всички хора във Франция са имигранти, в сравнение с 6,5 процента през 1968 година. През 2021 г. над една трета от имигрантите във Франция са придобили френско гражданство, се казваше още проучването.
Имигрантите и техните потомци до голяма степен са се смесили с френското общество, като много от тях имат деца, родени във Франция, показа още изследването. Анализ на така нареченото трето поколение мигранти – внуците на имигрантите – показва, че 9 от 10 от представителите на това трето поколение имат един или двама баба и дядо, които са имигрирали във Франция.
Проучването допълваше, че допреди един век повечето имигранти са идвали от страни от Южна Европа, но през 2021 г. те са били най-много от Северна Африка, Субсахарна Африка и Азия. Над 12 процента от имигрантите са родени в Алжир, други 12 - в Мароко, а 4 процента - в Тунис. В допълнение над 8 процента от имигрантите са дошли от Португалия, 4 процента – от Италия, над 3 процента – от Турция и около 3 процента – от Испания, констатираше проучването.
Всичко това обяснява защо твърдата риторика на НС относно имиграцията, заложена в предизборната партийна програма, породи критични реакции. Редица френски спортисти, било то футболисти, или волейболисти и баскетболисти, които са с мигрантски корени, призоваха още преди първия тур на изборите да се гласува срещу крайната десница. В навечерието на изборите глас срещу НС надигна и най-успешната за момента френска певица Ая Накамура, която е от малийски произход.
Така сега победител в изборите е лявоекологичното обединение „Нов народен фронт“ с много по-великодушна към мигрантите политика. ННФ предлага например създаване на Агенция за спасяване на мигранти по море и по суша. Първоначално тя ще е френска, а после ще стане европейска и ще действа в допълнение на дейността на Агенцията на ЕС за убежището. ННФ иска и преразглеждане на европейския миграционен пакт, приет неотдавна в ЕС след години на преговори, защото смята, че е прекалено строг спрямо мигрантите. Лявата коалиция обеща също, че ще премахне и закона за миграцията, приет през зимата от френския парламент, защото го възприема също като много строг. ННФ планира и създаване на статут на климатичен мигрант.
Но тези по-меки обещания също ще бъдат трудни за реализиране. Пример за това е съседна Великобритания. Там новото левоцентристко управление на лейбъристите въпреки че отмени „руандийската миграционна сделка“, се очертава да бъде принудено да приеме твърди мерки за възпиране на незаконната миграция през Ламанша. За план за контрол на имиграцията там призив вече отправи бившият британски премиер Тони Блеър.
/ПТА/
news.modal.text
