site.btaПсихолози трябва да съветват компютърните специалисти за въздействието на технологиите върху обществото, каза за БТА Винт Сърф, един от бащите на интернет

Икономисти, психолози, специалисти по неврология, много експерти трябва да съветват компютърните специалисти за въздействието на технологиите върху обществото, каза Винтън Сърф, един от бащите на интернет. Така той отговори на въпрос на БТА дали в началото на кариерата си в компютърните науки си е задавал етични и философски въпроси, които възникват днес с развитието на интернет, социалните мрежи и изкуствения интелект. Сърф бе сред участниците в 11-ото издание на Хайделбергския лауретски форум, което се проведе в края на септември 2024 г. в Хайделберг, Германия. 

Да си призная, не съм се замислял какво може да се обърка в това отношение, каза Сърф в отговор на въпрос на БТА по време на среща с журналисти в Хайделберг. „По онова време, преди 50 години, просто се опитвахме да направим така, че глобалната мрежа да работи и да я развиваме. Ако тогава се бях тревожил много, не съм сигурен докъде щяхме да успеем да развием мрежата. По онова време обаче хората, които използваха интернет, бяха малко, предимно инженери, които се опитваха да създадат мрежата.

Но още в зората на интернет започнахме да виждаме динамиката, някои от социалните  въздействия на мрежата, добави той. „Електронната поща беше създадена през 1971 г. и за тези от нас, които я използвахме, тя беше наистина полезен инструмент. Позволяваше ни да работим заедно в няколко часови зони – изпращах на някого съобщение, докато той спи, и той отговаряше, докато аз спях. Така можехме да работим заедно въпреки факта, че спяхме по различно време. Тогава си мислех, че няма вече да ни се налага да пътуваме, но се оказа, че греша. Бюджетът за пътуване всъщност се увеличи. Тъкмо защото можехме да работим в различни часови зони, в разработването се включиха повече хора от различни части на света и когато трябваше да се съберем заедно, всички трябваше да пътуват от далечни дестинации. Така бюджетът за пътуване се увеличи и си спомням колко озадачен бях тогава.

С течение на времето стана ясно, че е нужно да си дадем много ясно сметка за социалните и икономически последици от развитието на тези технологии. Трябва да сме наясно, че сме длъжни да ги познаваме.  Затова днес трябва да имаме в екипите си икономист, психолог, специалисти по неврология, за да ни помогнат да разберем какво е въздействието на компютърните технологии върху човешкото общество. В това все още ни предстои работа”, каза Сърф. 

Лауреатът на награда „Тюринг”, смятана за Нобелова награда за компютърни науки, подчерта, че интернет не прави разлика между добра и лоша информация. Мрежата просто я разпространява и така усилва влиянието й, точно както го правят хората в социалните мрежи. Въпросът е как да реагираме на това. Има различни опити от правителства, които признават, че има вреди, и се опитват да въведат правила. „Проблемът е, че правилата могат да не успеят да решат проблема. Техническите правила няма да помогнат”, каза Сърф. „Част от проблема е човешкото поведение. Бих искал да имам лесен отговор на този въпрос, но мога да кажа, че признаването, че имаме такъв проблем, е важна първа стъпка. Втората според мен е, че има начини да се защитим от лошо съдържание онлайн, като използваме критично мислене. Откъде идва тази информация? Има ли доказателства? Има ли някой мотивация да публикува тази информация онлайн, за да убеди някого да направи нещо”, каза Сърф. Критичното мислене помага, но то не може да се справи с всички проблеми – например не може да се справи със зловредния софтуер, с атаките срещу сървъри. Но можем да се опитаме да създадем софтуер, който разпознава тези проблеми и се опитва да им се противопостави, за това е нужно сътрудничество, съвместни действия, включително трансгранични, поясни лауреатът. Той даде пример с дискусиите в ООН на Срещата за бъдещето. Това показва, че страните по света се опитват да намерят начини да работят заедно за справяне с тези проблеми. Вярвам, че носенето на отговорност е критичен елемент, който трябва да внесем в тази среда, каза Сърф. „Мислех, че анонимността е една от ключовите характеристики на интернет, но сега съм убеден, че е важно да можем да идентифицираме кой извършва вредни действия, защото те може да са в една държава, а жертвите им да са в друга, под друга юрисдикция. Така че това е международен проблем”, добави Сърф.

Той обаче е категоричен в ползите от интернет и развитието на технологиите. Не съжалявам за това, което направихме, каза Сърф. 

„Продължавам да смятам, че интернет и глобалната компютърна мрежа създадоха огромна добавена стойност. Те създадоха нови видове работни места. Те създадоха икономическа добавена стойност, подпомогнаха научните открития. Да, имаме този друг проблем, не можем да го пренебрегваме и трябва да направим нещо за него”, каза Винт Сърф.

Данните се превърнаха в изключително важна стока в съвременния свят, изтъкна Сърф в началото на разговора с журналисти от цял свят по време на Хайделбергския лауреатски форум. Повечето студенти по компютърни науки днес се интересуват основно от машинното обучение и от възможностите на големите езикови модели. Те наистина са способни на впечатляващи дейности, но също така и да „халюцинират”, каза Сърф и разказа как помолил чатбот да напише негов некролог. Идеята му била да провери възможностите на генеративните езикови модели, като се има предвид колко много примери за некролози има онлайн, както и биографична информация за самия Сърф. Чатботът му предложил текст, в който имало части от биографията на Сърф, но и факти, които нямат нищо общо с него, със семейството му, с работата му. „Проблемът с някои от тези системи с изкуствен интелект е, че те звучат така уверени и сигурни в резултата от работата си, защото я генерират от добре написани текстове. Проблемът е, че всъщност са напълно погрешни”, каза Сърф.

Той обаче даде и примери за изключителен принос на изкуствения интелект (ИИ) като програмата AlphaFold, разработена от DeepMind, която генерира 200 милиона протеина, които биха възникнали въз основа на човешка ДНК или моделите за прогнозиране на времето с помощта на невронни мрежи или на големи езикови модели. 

Сърф специално отбеляза, че на 11-ото издание на Хайделбергския лауреатски форум вече има някогашни участници като студенти, които се завръщат като лауреати. Сега, след 11 години, вече започваме да виждаме резултата, подчерта той и добави, че за поредна година в Хайделберг студентите и младите учени са изпълнени с енергия, с въпроси, предизвикват се един другиго, както и лауреатите. За мен това е привилегия, каза Сърф. „Вече 19 години работя в „Гугъл”. Казвал съм го и преди – когато дойдат млади хора и кажат: защо не решим тази задача така, аз им отговарям – опитахме това решение преди 25 години и нямаше резултат. И след това се сещам защо не сме успели преди 25 години. Днес компютрите са по-бързи, по-евтини, изискват по-малко енергия, имат по-голяма памет. Затова сега се връщаме към някои задачи, които навремето не сме успели да решим”, каза Сърф.

„Всички тези малки мобилни неща край нас, смартфоните – доскоро те не съществуваха. До 2007 г. имаше някои смарт, интелигентни телефони, но смартфонът на „Епъл” се появи едва през 2017 г. Сега си представете за момент, че ще живеете до 90 години. Тоест още няколко десетилетия. Представете си колко ще се променят смартфоните. Ще преминем през подобни трансформации няколко пъти. Ако не искаме да учим нови неща, ще ставаме все по-неадекватни на времето си. За мен урокът е, че трябва да искам да уча нови неща. Затова аз самият още работя в „Гугъл”, каза Сърф и продължи с усмивка: „Основната ми цел е да стана най-възрастният служител в ”Гугъл”, но те няма да ми го кажат, защото се смята за лична информация”.

Винтън Сърф е американски  учен в областта на компютърните технологии, признат заедно с Боб Кан за един от бащите на Интернет. Роден е на 23 юни 1943 г. в Ню Хейвън, Кънектикът. Сърф е завършил математика в Станфорд, доктор e на математическите науки от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Работил е в компании като IBM, MCI, бил е преподавател в Станфорд (1972 – 1976 г.), където заедно с Боб Кан изобретява TCP/IP протокола, с който работи интернет.

Винт Сърф е един от създателите на международното Интернет общество, сред основателите е и на ICANN, който регистрира IP адресите. Бил е старши вицепрезидент за интернет-архитектура и технологии в телекомуникационния гигант Worldcom. 

От 3 октомври 2005 г. Винт Сърф е вицепрезидент на "Гугъл".

Винт Сърф е почетен доктор на редица университети по света. Участвал е в президентския съвет за информационни технологии към президентите на САЩ Бил Клинтън и Джордж Буш, както и в Съвета за информационни технологии, сформиран от българския президент Георги Първанов. През юни 2006 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий”„за особено значимите му заслуги за развитието на информационните технологии и за оказаната експертна помощ на Република България в тази област“.