Американският компютърен специалист Патрик Ханрахан е единственият лауреат на награда „Тюринг“, смятана за Нобелова награда за компютърни науки, който е отличен и от Американската академия за кинематографично изкуство и наука. През 2019 г. Асоциацията за компютърна техника му връчва наградата „Тюринг“ за работата му с Ед Катмъл по триизмерната компютърна графика и революционния принос на технологията към компютърно генерираните изображения в кинематографията и други области. Признанието от американската киноиндустрия идва по-рано. През 1993 г. той получава първата си награда „Оскар“ за научни и технически постижения, следват още два технически приза „Оскар“ през 2004 г. и през 2014 г.
И научната общност, и киноиндустрията отчитат приноса на Патрик Ханрахан в разработването на технологии за компютърни изображения. Ханрахан, който е сред съоснователите на студио „Пискар“, от 1995 г. до днес преподава компютърна графика и компютърни науки в университета Станфорд в САЩ. Когато започнах кариерата си и работата в „Пиксар“ компютърната графика още не съществуваше, каза Ханрахан с усмивка пред журналисти в Хайделберг. Той е сред лауреатите на престижни награди за математика и компютърни науки, които участват в тазгодишното 11-о издание на Хайделбергския лауреатски форум. Днес светът и работната среда са напълно различни, каза Ханрахан. Той оценява две важни постижения в работата си – технологията за създаване на изображение с компютри рендъринг (RenderMan), която разработва и развива в продължение на години в „Пиксар“ и за която е отличен с „Оскар“, а другото е работата му в областта на визуализацията. Заради нея се е върнал в университета, защото е искал да работи върху приложения на компютърните изображения извън света на киното и да помага на хората да търсят решения на важни проблеми чрез анализ на данни.
Ханрахан е дипломиран атомен инженер от университета на Уисконсин-Медисън от 1977 г., но се впуска в компютърните науки. В продължение на една година се обучава сам на UNIX и C и след това изпробва всички проекти в сферата на компютърната графика, представени на годишната конференция на Асоциацията за компютърни науки, след което се присъединява към Нюйоркския институт по технологии, а скоро след това оглавява звеното за 3D изображения.
Ако сега трябва да избера пътя си, щях да тръгна в друга посока – не за друго, а защото за мен е важно да ми е интересно. Вече опознах света на компютърната графика и затова бих избрал друго поприще, каза Ханрахан.
Според него най-мощните компютри в света работят в полза на медийното съдържание. Хората не си дават сметка за това, дори компютърните специалисти не са съвсем наясно. Но в „Пиксар“ знаехме, че не можем да направим много неща, докато не се сдобием с достатъчно компютърна сила, с мощни компютри. Той изтъква ролята на големи инвеститори и визионери в киноиндустрията, благодарение на които е било възможно приложението на неговите разработки в рендъринга. Публиката ги познава от продукции като „Аватар“, „Междузвездни войни“, „Играта на играчките“ и много други.
Академията започна да отличава компютърната визуализация едва след 2000 г., каза в отговор на въпрос на БТА Ханрахан. Преди това акцентът в технологичните награди „Оскар“ е в сферата на операторската техника. Той каза, че познава работата на създадената в България компания Chaos, чийто съосновател Владимир Койлазов получи статуетката „Оскар“ за технологията V-Ray през 2017 г.
Ханрахан разказа за търсенията на специалистите в изобразяването на тъкани, кожа, коси, растения с компютърна анимация. Голяма част от работата им е с алгоритми, за нея е нужно натрупването и анализирането на огромни бази данни от изображения.
Компютърните специалисти в киноиндустрията все още срещат трудности при възпроизвеждане например на тела с всички телесни показатели и това е едно от предизвикателствата, каза Ханрахан в отговор на въпрос кое все още не е възможно да се постигне с рендъринг.
Науката зад работата в киното той обясни с две основни групи проблеми - за пълно триизмерно изображение е нужна геометрична проекция на всички детайли на даден обект, но в същото време и начините, по които тези обекти отразяват светлината. Физиците например не се интересуват от това как човешката коса отразява светлината, те биха се заели с моделиране на едно оптично влакно и биха изследвали него.
/РБ/
news.modal.text
