В миговете преди да се удари в астероида Диморфос (Диморф) в рамките на знаково тестване на планетарната отбрана през 2022 г., космическият апарат ДАРТ (DART) на НАСА заснема изображения с висока разделителна способност на този малък небесен обект и на по-големия му спътник Дидимос (Дидим), предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър къмюникейшънс".
Тези изображения предоставят възможност на учените да разгадаят сложната история на двете скалисти тела, разположени в близост до Земята, и да получат представа за формирането на т.нар. двойни астероидни системи - първичен астероид с вторична луна в орбита около него.
Анализът на кратерите и здравината на повърхността на Дидимос показва, че той се е формирал преди около 12,5 милиона години. Подобен анализ установява, че Диморфос се е образувал преди около 300 000 години.
Дидимос вероятно се е формирал в Главния астероиден пояс на нашата Слънчева система между планетите Марс и Юпитер, след което е бил избутан във вътрешността й, смятат учените.
Изследването на най-големите скални блокове на Дидимос и Диморфос дава сведения за произхода на двата астероида.
"И двата астероида са съвкупности от скални фрагменти, образувани от катастрофалното разрушаване на родителски астероид", казва астрономът Маурицио Пайола от Националния институт по астрофизика в Италия, водещ автор на едно от петте изследвания на астероидите, публикувани в сп. "Нейчър къмюникейшънс".
"Тези скални блокове не биха могли да се образуват от удари върху повърхностите на самите Дидимос и Диморфос, тъй като подобни удари биха ги разрушили", допълва Пайола.
Дидимос, чийто диаметър е около 780 метра, е класифициран като близък до Земята астероид. Диморфос е широк приблизително 170 метра. И двата са астероиди от типа "купчина отломки" - съставени са от парчета скални отломки, които са се слели под въздействието на гравитацията.
"Повърхността им е покрита със скални блокове. Най-големият на Диморфос е с размерите на училищен автобус, докато най-големият на Дидимос е колкото футболно игрище", казва Оливие Барнуен, планетарен геолог и геофизик от университета "Джонс Хопкинс" и водещ автор на друго от изследванията.
"По повърхността и скалите на Диморфос има пукнатини, докато Дидимос може да е с по-финозърнести почви на екватора, макар че е трудно да сме сигурни с изображенията, с които разполагаме", допълва ученият.
Изследователите стигат до заключението, че Диморфос е съставен от материал, изхвърлен от екваториалния регион на Дидимос поради скоростта, с която се върти.
Понастоящем обектът се върти с честота веднъж на всеки 2-1/4 часа.
В екваториалната област на Дидимос са наблюдавани малко скални блокове.
Мисията ДАРТ (DART - Double Asteroid Redirection Test) беше за доказване на принципа и демонстрира, че космически апарат може да приложи кинетична сила, за да промени траекторията на небесен обект, който в противен случай би могъл да се сблъска със Земята.
Дидимос и Диморфос не представляват реална заплаха за нашата планета.
Космическият апарат ДАРТ удари Диморфос на 26 септември 2022 г. със скорост от около 22 530 километра в час на разстояние приблизително 11 милиона километра от Земята и успя да промени малко траекторията му. Сблъсъкът също така доведе до лека промяна на формата на Диморфос.
Данните от ДАРТ подобриха разбирането за двойните астероидни системи, съставляващи около 10-15 процента от общия брой астероиди, които се намират в околоземното пространство.
/ХК/
news.modal.text
