site.btaЛитературата е едно благородно пресъздаване на истината, каза пред БТА писателят Маргарит Жеков

Литературата, по мое убеждение, е едно благородно пресъздаване на истината, тя не е само техническо майсторство. Това каза пред БТА писателят и преводач Маргарит Жеков, автор на „Опуси за духа и истината“ (изд. „Ерго“). Днес той раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Сборникът „Опуси за духа и истината“ съдържа литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книги на „незаслужено премълчавани“, според автора, български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, Васил Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов. Включени са още есета, посветени на християнски добродетели като покаянието, благоговението и мира.

НЕ БУКВАТА ПРАВИ ДУХОВНОСТТА, А ДУХЪТ

Заглавието на книгата включва позоваване на музиката и на евангелието на Йоан. В този прочут разговор със самарянката, която идва да почерпи вода и Христос я моли да му даде да пие, той казва, че богопоклонниците трябва да се покланят на Бога с дух и истина, посочи Жеков. По думите му посланието на книгата е, че не буквата прави духовността, а духът, духът на самия Христос.

Според Маргарит Жеков има два вида мъдрост – небесна и плътска. „Не, че става съревнование между тези две мъдрости, защото плътската мъдрост вече е „загубила играта“, както се казва в една песен, но все пак е важно, от гледна точка на младите хора, духовната нотка и християнската тема да присъстват“, обясни той. Допълни, че в най-хубавия случай художественото и документалната истина се сливат по един благороден начин.

БИБЛЕЙСКИТЕ МОТИВИ СА НАЙ-ЦЕННОТО В ТВОРЧЕСКИЯ ПРИНОС НА ВСЕКИ ДОБЪР ПИСАТЕЛ

Библейските мотиви в творчеството на авторите мен лично ме вълнуват и мисля това за най-ценното в творческия принос на всеки добър писател, отбеляза Маргарит Жеков. Именно връзката на произведенията с християнската тема е сред критериите, по които той избира книгите, за които пише в „Опуси за духа и истината“. Единственият друг критерий, по думите му, е качеството на написаното.

„Някои есета и статии са писани специално за тази книга. Други – по-голямата част, са събирани през годините. И така се получава, че колкото и банално да звучи, писателят трябва да е готов за своята книга. Той трябва да се е трудил през годините и когато дойде благодатният момент, да има какво да извади от чекмеджето“, посочи авторът. Той разказа, че през 90-те години е получил покана от Марин Георгиев да води своя рубрика в „Литературен форум“. „Аз я кръстих „Шепоти“, защото духовните неща говорят с тих глас и не се чуват много в обществото. После видях, че това заглавие е използвано от други автори и не сметнах за уместно да го сложа като заглавие на моята книга. Но написаните есета останаха във времето не само хронологически, но и смислово“, допълни Жеков.

ЙОРДАН КОВАЧЕВ Е МЪЧЕНИК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Сред примерите за „незаслужено премълчавани“ писатели е Йордан Ковачев, чието творчество е представено в „Опуси за духа и истината“. Той е един вид мъченик на духовността и на българската култура и е от най-добрите поети, писатели, белетристи, драматурзи, смята Маргарит Жеков. Допълни, че след изборите през 1945-46 г. Йордан Ковачев е арестуван и изпратен в концлагер, заради това, че е бил народен представител на опозицията, но и защото е бил адвокат на Никола Петков.

„Следствието от всичко това е, че Йордан Ковачев е поставен под забрана. Той няма право да публикува авторското си творчество. Обявен е за враг на народа и прочее“, каза Жеков. По думите му дълги години не е издаван и романът на Ковачев – „Така започна животът“, който е автобиографичен. Книгата пресъздава по един много благороден начин първите години от живота му и е роман колкото за зрелия човек, толкова и за юношата, за детето, добави авторът на „Опуси за духа и истината“. По думите му друг „незаслужено премълчаван“ автор е Стефан Стоянов, чиято първа книга „Кръвта на гълъба“ е била взета и претопена през 90-а година.

Маргарит Жеков е роден през 1963 г. в Хасково. Завършил е немска филология в Софийския университет и богословие в Некарщайнах, Германия. Автор е на 13 стихосбирки, две литературоведски книги, две пиеси, преводи на няколко езика. Съставител е на сборници с избрана лирика на поетите Йордан Ковачев, Иван Николов, Янаки Петров, Георги Константинов и Ангел Ников, както и на белетристичния сборник „Триада“ от Станчо Пенчев. Лауреат е на Национална награда на студентските литературни клубове за поезия (1986), национална награда „Светлоструй“ за поезия (1993), Национална награда „Петър Ковачев“ за есе (2010), втора награда в националния конкурс за поезия „Биньо Иванов“ (2023) и др. Член е на литературен кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия, на българския П.Е.Н. център и на Съюза на преводачите в България.