В Ректората на Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски‘‘ се проведе работна среща, посветена на допирните точки между медицината и лингвистиката. Те ще дадат възможност да се разработи система от упражнения за възстановяване на речевите способности при пациенти, загубили своите речеви умения след инсулт, тежки онкологични заболявания и други заболявания, съобщават от висшето училище.
Семинарът е организиран в рамките на два научни проекта, финансирани в Софийския университет. Единият от тях - проектът “Българският език в държавните институции и в публичното пространство“ е финансиран от Фонд "Научни изследвания" (ФНИ) на Министерството на образованието и науката (МОН), с ръководител доц. д-р Владислав Миланов. Вторият проект е на тема “Текст и действителност. Действителност и текст“. Той е финансиран в рамките на проекта SUMMIT на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, с научен ръководител проф. д-р Надежда Сталянова. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
На дискусионната среща присъстваха деканът на Факултета по славянски филологии - проф. дфн Амелия Личева; д-р Цветослава Гълъбова; доц. д-р Мария Димитрова; д-р Стоянов от Клиниката по нервни болести на УМБАЛСМ “Пирогов“; д-р Ани Владимирова; проф. дфн Юлиана Стоянова и други специалисти. Присъстваха и студенти от различни специалности на Софийския университет – “Българска филология“; “Философия“; Право“, “Медицина“, и представители от няколко магистърски програми на Факултета по славянски филологии.
По време на дискусията бяха коментирани и актуални въпроси, свързани с превенция срещу деменцията, добавят от СУ.
В дискусионния семинар бяха включени изказвания на невролози, неврохирурзи, психиатри, психолози, психолингвисти, логопеди и езиковеди. С това се цели да бъдат обединени усилията на специалистите и в двете направления - медицина и лингвистика, и с оглед на съвременната наука - да се предложат работещи решения за възстановяването на речевите способности на болните хора. Също така да се разработят практически съвети за техните близки, които са основен фактор при превъзмогването на проблемите, обясняват от СУ.
Събитието бе открито от доц. д-р Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии, който приветства присъстващите и каза, че в семинара си подават ръка две от фундаменталните науки в света на безграничното знание. Това са медицината, натоварена с най-тежката задача, пред която е изправено човечеството от векове насам – да се бори всеки ден за здравето и живота на човека, и филологията, която е призвана като наука да мисли за говорещия човек в контекста на един все по-сложен за общуване свят.
“Този дискусионен семинар е важен днес повече от всякога, не за да покаже колко напред стига научното мислене в грижата си за човека и за човечеството, в грижата за неговото здраве и неговата реч. Не. Науките се развиват и това движи света напред; приспособява го към новите предизвикателства на времето, които за науки като физиката и химията изглеждат по-ясно подредени, но за хуманитаристиката и за медицината – всеки ден поставя нови изпитания. Защото сложният свят води със себе си всички усложнения, които изграждат, но и често разрушават човека и човешкото“, каза още доц. Миланов. Той допълни, че идеята на срещата е да се постави началото на поредица от разговори, в които център ще бъде грижата за пострадалия от тежки болести човек, при когото е нарушена освен всичко друго жизнено важната функция да общува.
Доц. Миланов отбеляза, че на всички е известно, че без речта човекът живее трудно и затова науките трябва да бъдат в непрекъснат диалог.
“Неврологията и неврохирургията опознават все по-дълбоко човешкия мозък и центровете, които поддържат човешката реч. Лингвистиката и психолингвистиката пък достигат все по-далече в разработването на упражнения, с които помагат на човека да проговори“, допълни още доц. Миланов.
Проф. Амелия Личева благодари на всички участници и организатори, като посочи, че такъв тип събития са важни не само за факултета и университета, а изобщо за средата, за това, което се случва у нас. Тя обърна внимание върху интердисциплинарните подходи в днешния свят.
“Все повече си даваме сметка за това колко е важно да осъществяваме този диалог между науките, между различните зони в сферата на хуманитаристиката и на природните науки най-вече. Една подобна кръгла маса показва наистина, че има смисъл от такъв диалог“, посочи проф. Личева и разказа накратко за работата със студентите в сферата на превода на медицинска литература и сътрудничеството им с действащи лекари. Тя обърна внимание, че от своя страна лингвистите се стремят да помагат и на самите лекари да развиват своите комуникационни умения, защото днешната медицина, трябва да бъде предимно обърната към пациента; да може лекуващият, по един достъпен за пациента начин, да му представи това, което предстои.
Проф. Надежда Сталянова от катедрата по български език на Факултета по славянски филологии, съорганизатор на събитието, обърна внимание на научната работа по проектите и каза, че лингвистите не работят самостоятелно. Те са като парченце от мозайката, която обединява всички науки, представители на които присъстват в залата. Накрая проф. Сталянова изрази надеждата си срещата да е ползотворна и пожела успех на всички.
Дискусионният форум продължи с представяне на специалистите от различните области и техния опит по темата, добавят от висшето училище.
