site.btaИма фрапантна нужда от радикална промяна на държавата към културата, смята новият изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти

EZ 11:00:31 20-10-2021
GI1058EZ.001
култура - музика - продуценти - Петя Точарова - интервю

Има фрапантна нужда от радикална промяна на държавата към културата, смята новият изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти

София, 20 октомври /Даниел Димитров, БТА/
Приходите от дигитална консумация на музика растат с голяма скорост. Все още обаче много малък процент от българите ползват легални дигитални платформи и са готови да плащат за музика. Това казва пред БТА Петя Точарова в първото си интервю като изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП).

По думите й навсякъде по света, както и у нас, има стабилизиране на физическите продажби заради огромния интерес към винили, но отново обемът на приходите е пренебрежителен. Все още сме на опашката и по приход от публично изпълнение и излъчване на музика на глава от населението не просто в Европа, а в света, казва тя. "Необходима е радикална промяна в отношението на държавата към ролята и значението на културата. Тази нужда е очевидна, бих казала дори - фрапантна. Говоря за реална промяна, която да превърне културата в национален приоритет, да бъде осъзната силата на културата, отвъд самата култура", смята Петя Точарова.

Пред БТА тя разказва още кои са най-важните тенденции на музикалния пазар по света и съизмерими ли са със ситуацията у нас, в крак ли сме с тях или изоставаме. И още - какво пречи най-много на музикалната индустрия у нас да се развива и да създава световни образци, на какво се дължи завръщането на физическите носители и защо от 2022 г. всички тийнейджъри в Испания ще получават ваучер от 400 евро при навършване на 18-годишна възраст.

- Г-жо Точарова, започна ли вече да се променя погледът Ви на специалист към музикалната индустрия - след като станахте изпълнителен директор на БАМП?

Петя Точарова: Не бих казала, че има промяна в моя поглед, що се отнася до разбирането ми за мястото и ролята на музикалната индустрия за обществото и за икономиката, както и за мерките, необходими за нейното развитие. По-скоро погледът ми се фокусира върху конкретните условия и реалности в България и върху начините, по които може да се работи за тяхното подобряване. Големите проблеми и предизвикателства, с които музикалната индустрия се сблъсква на глобално ниво, стоят на дневен ред и в България. Просто мащабът е различен. Но естествено е да има и специфична проблематика, която трябва сериозно да бъде взета под внимание, когато става въпрос за приоритетите на една браншова организация на музикалните продуценти, каквато е БАМП.

- Кои са първите пет неща, върху които ще се съсредоточите, още в самото начало на мандата Ви?

П. Точарова: Първо, върху законодателната и регулаторната рамка, без които не може да съществува нито една културна индустрия по света. Дори и най-перфектната регулаторна рамка обаче не струва колкото хартията, на която е написана, ако не бъде осигурено нейното практическо прилагане. Това от години е най-сериозният проблем на индустрията

.Въпреки че пиратството на физически носители отдавна вече е преминало в историята, все по-масовата дигитализация доведе до нов начин на незаконно използване на записи, много по-неуловим и в също толкова застрашителни мащаби.

За съжаление, у нас тази проблематика не се счита за сериозна, тъй като става дума за нематериални активи, а те все още продължават да не се ценят на равна нога с материалните. В крайна сметка, за прилагането на закона е необходимо да е налице ясна политическа воля, за чието мотивиране се надявам да успеем да допринесем чрез застъпническата работа на БАМП.

Образованието е друга централна тема, върху която БАМП ще продължи да работи. Няма да спрем да полагаме усилия в посока образоване на широката публика и особено на младите хора, за да се развива уважение към творческия продукт, зад който стоят времето, усилията и средствата на много хора.

Ще продължим с кампанията на БАМП "В час по интелектуална собственост", която, за съжаление, бе прекъсната от пандемията, а също така и партньорството ни с "Уча се".

Когато говорим за образование, нека да спомена също и липсата на професионален или квалификационен курс, който да подготвя специалисти за музикалния бизнес, давайки истински и приложими на практика умения. Затова имаме амбицията да сложим начало на един образователен проект, който да бъде първа крачка към разрешаване на този проблем.

Чрез всички наши лостове на въздействие трябва да се застъпваме за изработване на секторни културни политики. Да поставим във фокуса на обществото специфичната роля на творческия сектор и неговите отделни елементи. Тези политики трябва да поощрят креативността, да защитят творческите продукти и услуги, да подобрят достъпа на хората до тях, да подпомогнат иновациите и износа.

Особено внимание ще обърна и на развитието и въвеждането на конкретни мерки и инициативи за подпомагане на износа на музикална продукция.

- Какво е най-важно за музикалната индустрия у нас в момента? Какво е нейното настояще и как виждате нейното бъдеще?

П. Точарова: Най-важното е създаването на здравословна и сигурна дигитална среда, с добре уредена система от правила, механизми и отговорности, в която индустрията и всички отделни участници в нея да могат да функционират добре.

Както и навсякъде в Европа, голямата част на приходите на музикалната индустрия у нас идват от дигитално използване (стрийминг платформите). Но де факто няма работещи механизми, които да ограничат "дигиталното пиратство". Затова в БАМП броим дните до момента, в който най-после ще имаме парламент с изгледи за малко по-дълъг политически живот, който да разгледа и гласува подготвения от Министерството на културата законопроект. Той хармонизира българското законодателство с европейските директиви и урежда въпросите, свързани с използването на творчески продукти в дигитална среда.

Що се отнася до бъдещето, то би могло да бъде описано с една дума - дигитално. Индустрията ни, макар и малка, макар и работеща в изключително трудни условия и в много малък пазар, без подкрепа от никого, не е спряла да се адаптира към дигиталната среда, която се променя много бурно, нито пък е останала далеко от свързаните с нея бизнес модели и практики. И най-важното, продължава да развива, промотира и разпространява български артисти и репертоар. Аз се надявам в един момент държавата да забележи, че по този начин музикалната индустрия не просто прави бизнес, а допринася за постигане на едни други, по-високи цели.

Важно е и публиката да започне постепенно да се държи по-различно от днес, когато само 11 процента от българите, ползващи дигитални източници на музика, имат платени абонаменти. В едно близко и още "по-дигитално" бъдеще, приходите на компаниите и възможността им да инвестират в артисти и репертоар, ще зависят още по-директно от желанието на публиката да плаща за музика.

- Какви са най-важните тенденции на музикалния пазар по света и съизмерими ли са със ситуацията у нас? В крак ли сме с тях или изоставаме? Ако да, по кои параметри?

П. Точарова: Навсякъде по света приходите от дигитална консумация на музика растат с голяма скорост, така е и у нас. Но процентът от населението в България, което ползва легални дигитални платформи и е готово да плаща за музика, е все още разочароващо нисък. Навсякъде има стабилизиране на физическите продажби заради огромния интерес към винили, така е и у нас, но отново - обемът на приходите е пренебрежителен.

Все още сме на опашката и по приход от публично изпълнение и излъчване на музика на глава от населението не просто в Европа, а в света. Рейтингът на българския пазар на база общи приходи на звукозаписните компании е много нисък - ние сме на 57-о място от общо 70, според най-новите данни на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).

- Какво пречи най-много на музикалната индустрия у нас да се развива и да създава световни образци?

П. Точарова: Всичко казано по-горе. Плюс още нещо, което аз лично виждам като много по-всеобхватен проблем - необходимостта от радикална промяна в отношението на държавата към ролята и значението на културата. Тази нужда е очевидна, бих казала дори - фрапантна. Говоря за реална промяна, която да превърне културата в национален приоритет, да бъде осъзната силата на културата, отвъд самата култура.

Между другото, поради предизборния контекст, си направих труда да прегледам параграфите за култура в предизборните програми на водещите в пуловете политически субекти. Видях редица амбициозни текстове и иновативни идеи, представящи една почти идеална бъдеща културна среда. Не видях обаче промяна в цялостното отношение към културата.

Не можем да очакваме истинско подобрение на условията за музикалната индустрия, а и на целия културен сектор, докато не настъпи тази промяна в мисленето, визията и стратегията на държавата по отношение на културата. Ако това не стане, ще бъде изпусната възможността да бъде реално развит и използван огромният потенциал на културата за изграждането на национална идентичност и принадлежност, на едно по-знаещо, по-образовано, по-модерно и по-морално общество. Мисля, че ако това осъзнаване и промяна не се случат с много бързи темпове, ще бъде твърде късно. Мигът вече ще е отлетял. И тогава наистина ще се изправим пред риска да си останем завинаги на опашката.

- Често през последните години чуваме, че у нас съществува нагласа, че музиката трябва да е безплатна - заради дългите години пиратство, заради липсата на разбиране, че интелектуалният труд, какъвто е създаването, изпълнението и продуцирането на музика има финансови измерения. Променят ли се тези нагласи?

П. Точарова: Мисля, че започваме да наблюдаваме известна промяна на разбирането и нагласите в посока цивилизован модел, но скоростта на промяната и размерът й са толкова незначителни, че ни е трудно да им се зарадваме.

- На какво се дължи завръщането на физическите носители?

П. Точарова: На комбинация от фактори - увеличеният интерес към винила като колекционерски предмет и завръщането му чрез ново поколение грамофони, чиито продажби скочиха; бумът на онлайн магазините, които предлагат огромни каталози музикални заглавия на дискове, винили, касети и пр.; откривателството на нова музика, което е стимулирано от стрийминг платформите, често преминава и във физическия свят. Всъщност, парадоксално, дигиталният свят стимулира физическия.

- Имат ли значение културните политики за развитието на музикалния сектор?

П. Точарова: Имат, и то ключово. Особено за по-малките страни, с по-малък пазар, с "неразбираеми" за по-голямата част от света национални езици, като например Норвегия и България. Въпреки че и големи държави, с "по-разбираеми" национални езици много отдавна са разбрали тяхната важност - Франция, Италия, Испания...
Една малка културна политика, скромна, но с ясни цели, фокусирана и добре организирана, консултирана с всички участници, може да постигне много по-добри резултати от някои т. нар. глобални стратегии и визии.

Нека да дам два кратки примера от последния месец. Италия предостави сериозни данъчни облекчения на звукозаписните си компании (местни или клонове на чужди звукозаписни компании) за срок от три години, за да бъдат вложени от компаниите още повече средства за развитие на нови местни артисти и репертоар. Пример за друга политика е тази на правителството на Испания, което счита, че младите хора имат нужда да бъдат подпомогнати в достъпа до култура и културни продукти, което ще ги изгради по-добре като личности и граждани. Поради това, през 2022 г. всички тийнейджъри ще получат определена немалка сума (ваучер от 400 евро) при навършване на 18-годишна възраст, която могат да похарчат само за културни стоки и услуги - от различни сектори и жанрове.

В заключение бих казала, че всякакъв вид инвестиция в културния сектор се връща на обществото многократно - чрез повече артисти, по-голям и качествен репертоар, повече известност за България, по-образовано поколение.

- - -

Петя Точарова е специалист в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост. В началото на октомври тя пое поста на изпълнителен директор на БАМП от Ина Килева, която години наред ръководи организацията у нас. Точарова е магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започва кариерата си в Агенцията за авторско право, която след 1989 г. се преобразува в "Музикаутор". Тя е и един от създателите на първата консултантска компания в областта на интелектуалната собственост в България. През 1997 г. заминава за Брюксел, за да се посвети на регулаторните аспекти и политики в областта на филмовата индустрия и медиите в Европа. През 2003 г. е назначена за ръководител на програмата на ЮНЕСКО за авторски права в Париж.
Непосредствено преди да заеме поста в БАМП, Точарова ръководи отдела за политики към конвенцията на ЮНЕСКО за световното наследство. Има специализации по интелектуална собственост в Лондон и Страсбург, и по международна политика в Брюксел.

БАМП е сдружение с нестопанска цел, което обединява водещи български продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия. Основана през 1996 г., БАМП е единствената по рода си организация, която представлява и защитава интересите и правата на продуцентите и дистрибуторите на звукозаписи и музикални видео продукти на територията на България.

/ГИ/