site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 декември в историята

28 декември 2024 г., събота, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 20 хиляди мчци, изгорени в Никомидия.

По света се отбелязва:

Международният ден на киното. Годишнина от първата публична демонстрация (1895) в "Гран-кафе", Париж, на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа, изобретен от братя Люмиер. Тогава пред 35 зрители Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан Люмиер прожектират десет кратки серии от "движещи се фотографии", като всяка една от лентите е дълга 17 м и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди.

На този ден в България:

1899 - В Плевен е свикан учредителен конгрес на Българския земеделски съюз, който продължава до 30 декември 1899 г. Приет е първият привременен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов.

1960 - Циментовият комбинат "Вилхелм Пик" (дн. "Холсим-България" АД) край  с. Бели Извор, община Враца, е пуснат в експлоатация. През 1997 г. швейцарската фирма "Холдербанк" (дн. "Холсим") приватизира 51 на сто от капитала на "Белоизворски цимент" ЕАД , в чиито състав е циментовият комбинат. През 2002 г. "Белоизворски цимент" се преименува на "Холсим България".

1964 - България установява дипломатически отношения с Бурунди.

1965 - България установява дипломатически отношения с Мавритания.

1967 - Прието е Постановление 62 на Централния комитет на Българската комунистическа партия, Министерския съвет и Централния съвет на професионалните съюзи за постепенно въвеждане на 5-дневна работна седмица с продължителност 42 часа и 30 минути с два почивни дни за работниците и служителите, които до момента имат 46-часова работна седмица. С документа се указва преминаването на намалено работно време да се извършва постепенно, в зависимост от готовността на отделните предприятия, организации и учреждения. За второто полугодие на 1968 г. е предвидено това да стане в отделни предприятия, организации и окръзи по утвърден списък, през 1969 г. - в други предприятия и отрасли на промишлеността, а през 1970 г. - във всички останали отрасли от промишлеността и транспорта. На 30 декември 1967 г. Президиумът на Народното събрание издава Указ 1060 за въвеждане на петдневна работна седмица и възлага на Министерския съвет изпълнението му.

1989 - Учредена е Зелената партия - първата новоучредена партия в страната след падането на комунизма. Първоначално е регистрирана по Закона за лицата и семейството (ЗЛС), а впоследствие по новоприетия Закон за политическите партии (ЗПП) като Зелена партия в България. Учредяването на партията е инициатива на Александър Каракачанов и група съмишленици. Дни след учредяването си на 7 януари 1990 г. Зелената партия в България влиза в коалицията "Съюз на демократичните сили" (СДС) и става една от водещите партии в нея. На 5 юли 2008 г., на обединителен конгрес, Зелена партия в България и новоучредената партия "Зелена България" се обединяват в една партия - "Зелена партия - Българските зелени" като за председател е избран Александър Каракачанов. На 28 и 29 август 2009 г. в к. к. "Боровец" и в София съответно са свикани два отделни конгреса на тази партия като причината за това е некоректното поведение на част от ръководството на партията. В резултат на това разцепление форумът на 29 август, свикан от привържениците на Александър Каракачанов,  променя устава на партията, която отново си връща името от 1989 г. - Зелена партия.

1990 - Учредено е Културно-просветно дружество на каракачаните в България с център в гр. Сливен. През 1995 г. се преименува на Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България.

1991 - България признава независимостта на Армения, Беларус, Молдова и Казахстан.

1999 - В София е открит мостът "Въртопа" с дължина около 600 метра, който свързва ж.к. "Младост" с бул. "Драган Цанков".

2000 - В София е открита скулптурната композиция "Св. София" - символ на столицата. Автори са скулпторът Георги Чапкънов и архитектът Станислав Константинов. Разположена е в центъра на София над метростанция "Сердика" и едноименния античен град. Фигурата е  висока 8,08 м и представлява статуя на София като езическа богиня със символите на славата и мъдростта и носи короната на древногръцката богиня на съдбата Тюхе. Фигурата държи в дясната си ръка триумфален лавров венец, а в юмрука на изпънатата си лявата ръка стиска няколко антични монети, на левия й лакът е кацнала висока 1,10 м сова, символ на мъдростта и познанието.

2004 - В София е подписан тристранен меморандум за договореност и разбирателство за изграждане на транс-балкански петролопровод Бургас - Вльора, част от европейския коридор 8, от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, министъра на промишлеността и енергетиката на Албания Виктор Дода, министъра на икономиката на Македония Фатмир Бесими и президента на корпорация АМБО Едуард Фергюсън. С този акт България, Македония и Албания изразяват политическата си воля за реализацията на проекта.  

2011 - С решение на Министерския съвет държавното предприятие "Строителство и възстановяване" се преобразува в еднолично акционерно дружество със сто процента държавно участие в капитала и с наименование "Главно управление строителство и възстановяване" (ГУСВ). Капиталът на ГУСВ е 180 793 757 лв.   
  
2016 - На извънредно заседание на Светия синод митрополитите определят за наместник на овдовелия митрополитски престол във Враца да бъде Старозагорският митрополит Киприян, който ще организира изборите в епархията и ще ръководи делата до каноничното избиране на нов Врачански митрополит след смъртта на 26 декември 2016 г. на митрополит Калиник, който е начело на Врачанска епархия от 1974 г.

2017 - Министерският съвет дава съгласието си да бъде открито почетно консулство на Казахстан в България, ръководено от почетен консул - Иван Иванов. Седалището на новото консулство е във Варна. Консулският му окръг обхваща територията на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич и Варна.

2018 - Близо 200 адвокати искат от главния прокурор проверка заради обиски по кантори. Това става ясно от писмо, под което защитниците са се подписали. То е изпратено и до председателя на Висшия адвокатски съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Омбудсмана и  Съюза на юристите в България.   В писмото тези обиски се определят като груби и незаконосъобразни посегателства срещу адвокатската независимост и неприкосновеността на адвокатските книжа и кореспонденция.  От Висшия съдебен съвет адвокатите искат проверка на действията на Прокуратурата и Съда, както и да изиска съдебните актове, с който същите действия са разрешени в адвокатска кантора, за да прецени има ли нарушение на Закона и от съдиите, издали съдебните актове.

2020 - В МБАЛ "Димитър Павлович" в Свищов започва да функционира нов апарат за инвазивна и неинвазивна белодробна вентилация, който е осигурен от Министерство на здравеопазването и ще бъде в помощ на Ковид отделението, което до този момент не е разполагало с подобен апарат. Респираторът дава възможност за лечение както на пациенти с леки дихателни затруднения, така и на пациенти с остра дихателна недостатъчност.

2021 - Индийската слоница Артайда в Софийския зоопарк е починала от старост на преклонната за слоновете възраст от 58 години. Тя е част от семейството на зоопарка от 18 години, като преди това е била цирков слон в германски цирк.
  
На този ден по света:

1880 - В Будапеща е основана Унгарската телеграфна агенция (МТИ).

1895 - В "Гран-кафе" в Париж е осъществена първата публична демонстрация на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа, изобретен от братя Люмиер - Огюст и Луи. Двамата братя са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори. Първият им филм се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на  работното време" и продължава 46 секунди. Направен е с изобретения от тях  кинематограф, патентован на 13 февруари 1894 г. През 1907 г. двамата братя заснемат първия си цветен филм.

1895 - На среща на Вюрцбургското физико-математическо дружество немският физик Вилхелм Конрад Рьонтген изнася доклад на тема: "За нов вид лъчи", в който обявява за откритите от него на 8 ноември 1895 г. електромагнитни лъчи, които нарича х-лъчи. Те са наречени на негово име рентгенови лъчи. През 1901 г. Вилхелм Конрад Рьонтген е удостоен с първата Нобелова награда по физика като признание за дейността му при откриването на нов вид лъчи, използвани за медицинска диагностика.

1908 - Земетресение на о. Сицилия. Няколко труса, най-силният от които е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, разрушават гр. Месина и още 25 населени места в радиус от 200 км от епицентъра на земетресението. Едновременно с подземните трусове, над страната преминава ураган, изливат се проливни дъждове, предизвикана е 15-метрова вълна цунами, която се движи със скорост 1000 км/ч. Жертви на природните бедствия стават между 160 000 - 250 000 души.

1943 - Начало на депортация на калмицкия народ, реабилитиран официално с указ 2290 на президента на Русия Борис Елцин от 25 декември 1993 г. Калмицката автономна област в състава на РСФСР е създадена с декрет на Общоруския централен изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари от 4 ноември 1920 г. На 20 октомври 1935 г. се преобразува в Калмицка автономна съветска република (Калмицка АССР). През есента на 1942 г. Калмицка АССР е окупирана от войските на фашистка Германия по време на Втората световна война (1939-1945), а в края на същата година е освободена от Съветската армия. На 28 декември 1943 г. в съответствие с указ на президиума на Върховния съвет на СССР за  ликвидация на Калмицка АССР, войските на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) започват операция по изселване на калмицкия народ в района на Сибир и Далечния изток. Депортирани са около 99 000 души. След 20-ия конгрес на КПСС, който осъжда култа към личността и последствията от него, изселените се завръщат по родните места. На 9 януари 1957 г. с указ на президиума на Върховния съвет на СССР е създадена Калмицка автономно област, преобразувана на 29 юли 1958 г. в Калмицка АССР в рамките на РСФСР.

2002 - Започва пробно подаване на газ по тръбопровода "Син поток". Продължава до 30 декември 2002 г. От този момент нататък в тръбопровода се поддържа налягане, близко до работното - около 55 атмосфери. Това позволява газопроводът постоянно да бъде поддържан в работен режим. От 20 февруари 2003 г. Турция започна да получава руски природен газ по магистралния тръбопровод "Син поток" в търговски обеми. "Син поток" е проект за транспортиране на природен газ от Русия за Турция, като близо половината от него минава по дъното на Черно море на дълбочина от 150 м. до 2000 м. Газопроводът се състои от три участъка с обща дължина 1213 км - сухопътен от Изобилное до Джубга на руска територия с дължина 373 км, по дъното на Черно море от Джубга до Самсун - с дължина 396 км, и отново сухопътен - от Самсун до Анкара на турска територия, дълъг 444 км. Проектът предвижда годишно от Русия в Турция да се доставят по 16 млрд. куб. метра газ. Официалното му откриване е на 17 ноември 2005 г. в Самсун, Турция.

2005 - Церемония по откриването на пряка гражданска телефонна линия между КНДР и Република Корея в севернокорейския град Кесон.

2009 - В град Находка, в Приморския край на Русия, министър-председателят на Русия Владимир Путин тържествено пуска в  експлоатация петролопровода "Източен Сибир - Тихия океан" (ИСТО) и дава старт на товаренето на първия танкер с нефт. Основната цел на тръбопровода е транспортирането на петрол от петролодобивните райони на Западен и Източен Сибир до Далечния изток и перспективните пазарите на Азиатско-Тихоокеанския район. Системата ИСТО ще бъде технологично свързана със съществуващите  магистрални тръбопроводи на "Транснефт" и ще позволи да бъде създадена единна мрежа, осигуряваща оперативно разпределяне на петролните потоци по територията на Русия на запад и на изток. Решението за изграждане на първия етап от петролопровода е взето на 31 декември 2004 г. Стойността на този първи етап на системата е 360 млрд рубли.

2012 - В Германия в. "Тагесшпигел" съобщава, че западни фармацевтични компании през 80-те години са изпробвали лекарства върху пациенти в болници в ГДР. Според вестника над 50 западни фирми са сключили договори със здравното министерство на бившата ГДР за 165 теста на лекарства между 1983 г. и 1989 г. Подобни тестове са осигурявали до 860 000 дойче марки. "Тагесшпигел" споменава различни компании от онова време, някои от които са сменили името си след сливане или изкупуване - "Байер", "Шеринг", "Хьохст", "Бьорингер Ингелхайм" и "Гьодеке" (днешната "Пфайзер"). Според вестника пациентите не винаги са били информирани, че върху тях се изпробват лекарства.

2015 - В Република Корея е приет по-строг закон за борба с корупцията. Според измененията, които влизат в сила от 29 декември 2015 г., всеки държавен служител, хванат с подкуп над 1 милион вона (870 долара), ще бъде уволняван незабавно. Освен това корумпираните чиновници няма да имат право да работят в държавната администрация през следващите пет години, а пенсиите им и надбавките към тях ще бъдат намалени наполовина. Ако бъде доказано, че държавният служител е поискал подкупа, той ще бъде уволняван дори за сума, която не надхвърля 1 милион вона.

2016 - В Румъния край град Фокшани, област Вранча, е регистрирано земетресение с магнитуд 5,4 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на 147 км северно от Букурещ и на дълбочина 97 км. Има съобщения, че трусът е усетен в България, Молдова и в Западна Турция. Няма данни за пострадали и за материални щети.

2017 - Парламентът на Казахстан приема серия от поправки на закона за медиите. Законът, който получава подкрепата на президента Нурсултан Назарбаев има за цел "да подобри законодателството за информацията и комуникациите", се казва в комюнике на президентството. Сред поправките се включва задължение интернет сайтовете да идентифицират потребителите, които пишат коментари към статиите и да пазят данните им за период от три месеца. Друга промяна изисква журналистите да искат разрешение от лицата, споменавани в статиите им, преди да публикуват информация от личен, семеен, медицински, банков или търговски характер, както и данни, защитени от закона.

2018 - В Австралия са регистрирани рекордно високи температури от 48,1 градуса по Целзий в град Таркола във Виктория, както и в Аделаида (Нов Южен Уелс) - 43,7 градуса по Целзий.

2019 - Със 79 гласа "за", 60 "против" и 33 "въздържал се" Общото събрание на ООН приема резолюция, която поставя началото на процес за изработване на международен договор за борба с киберпрестъпността. Резолюцията предвижда създаването на експертна комисия, която трябва да изработи всеобхватна международна конвенция за противодействие на използването на информационните и комуникационните технологии за криминални цели.

2020 - Във Ватикана е публикувано апостолическо писмо на папа Франциск, с което папата централизира паричния поток във Ватикана. Администрацията на патримониума на Апостолическия престол поема от Държавния секретариат управлението на капитала и недвижимите имоти като активи на висшата власт на Ватикана. Тя поема собствеността върху средствата и банковите сметки, както и инвестициите в недвижими имоти, включително вложенията в компании и взаимни фондове.

2021 - Върховният съд на Русия приема решение за закриване на неправителствената организация "Мемориал интернешънъл", обявена в Русия за чуждестранен агент. Искът е подаден от Генералната прокуратура на Русия с аргумента, че организацията нарушава закона за чуждестранните агенти. Организацията е създадена през 80-те години на 20-и век от дисиденти, сред които и нобеловият лауреат Андрей Сахаров, с цел да документира престъпленията на сталинизма, но впоследствие измества дейността си към защитата на правата на човека.

Родени на този ден българи:

акад. Юрдан Трифонов (Юрдан Трифонов Цветков), книжовник, езиковед и фолклорист (1864-1949).
Учител в Търново (1885-1990), учител по български език, философия и история в Първа мъжка гимназия и във Военното училище в София (1894-1908, 1920-1926). Действителен член Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките - БАН) (1906). Секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1923-1931) и негов председател (1936-1938). Съставител (заедно с Н. Станев) на "Психологическа христоматия. Помагало за нагледно изучаване душевния живот" (1897). Автор е на "Царуването на Бориса-Михаила" (1907), "Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи" (1920), "Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер" (1926), "Цар Борис-Михаил. Време, царуване и величие" (1927), "История на град Плевен до Освободителната война" (1933), на множество студии в различни научни издания и сборници.

Илия Кирчев, футболист и треньор (1932-1997).
През футболната си кариера е играл в "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Людмил Горанов, футболист (вратар) и треньор (1942).
През футболната си кариера е играл в "Левски" (Лом), "Септемврийска слава" (Монтана), "Ботев" (Враца), "Спартак" (София) и "Академик" (София).

Ангел Георгиев - Ачо, актьор (1944-2012).
Играл е в драматичните театри в Благоевград (1968-1970) и в Пазарджик  (1970-1971), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1971-2001), в Театър "София" (от 2002). Участвал е в над 20 български филма, сред които "Не си отивай!" (1976), "Петимата от РМС" (1977), "Дунав мост" (1999), "Седем часа разлика" (2011) и др., както и във френски, американски и италиански продукции. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля - Михал в "Михал Мишкоед" (1998).

проф. Иван Дреников, пианист (1945).
Концертирал е в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Австралия. Бил е щатен солист, академична категория, в Софийската филхармония (1978-1992), щатен солист в Симфоничен оркестър на Българското национално радио (1992-1993), на филхармониите на Пловдив, Русе, Варна. Официален представител и музикален директор за България на Асоциирания борд на Кралските музикални училища (ABRSM), Великобритания (2003-2005). Удостоен със званието "Народен артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Мими Иванова, поппевица (1946).
Работила е с Биг-бенд на Българското и радио и телевизия (1971-1973). Автор на значителна част от песните й е нейният съпруг, композиторът Развигор Попов, с когото работят от 1973 г. Двамата са основатели на група "Старт" (1976) и музикална детска школа (1990) в Двореца на децата. Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (2006), на наградата на Министерство на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015) и др.

проф. Пламен Кенаров, лекар и политик (1952).
Изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение (УМБАЛ) "Царица Йоанна -ИСУЛ" (1991-2001) и началник на Клиниката по анестезия, реанимация и интензивно лечение в болницата (1999-2004). Преподавател в Нов български университет (2004-2005). Депутат от 39-ото Народно събрание (2001-2005). Главен секретар на Министерство на здравеопазването (2014-януари 2017). Председател на съвета на директорите на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" (16 януари 2015 - декември 2016). Участвал е в издаването на 180 научни труда – учебници, монографии и научни статии в България и чужбина.

Йордан Войнов, ветеринарен лекар (1966).
Директор на Районната ветеринарномедицинска служба - Софийска област (2001-2008). Заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (юли-ноември 2008) и неин генерален директор (7 ноември 2008-19 януари 2011). Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (19 януари 2011-17 април 2013).

На този ден са родени и:

Удроу Уилсън, американски политик (1856-1924).
28-и президент на САЩ (4 март 1913-3 март 1921). На 8 януари 1918 г. произнася реч пред Конгреса във Вашингтон, САЩ, в която представя  план за новия световен ред след края на Първата световна война (1914-1918), наречен "Четиринадесет точки". Те са формулирани като основни принципи на програмата за мир след Първата световна война (1914-1918) и са израз на желанието на Удроу Уилсън за установяване на траен и справедлив мир в Европа и в целия свят. Първите 5 точки се отнасят до премахването на тайната дипломация, свободния достъп до море, равноправието в международната търговия, съкращаването на въоръженията, освобождаването на колониалните народи. Следващите 8 точки засягат уреждането на териториалните граници на основата на национално самоопределение. Последната 14 точка е за организирането на Обществото на народите. Последната 14 точка е за организирането на ОН. Носител на Нобелова награда за мир за 1919 г.

Михаил Калатозов (Михаил Калатозошвили), грузински режисьор (1903-1979).
Народен артист на СССР (1969).

Джон Нойман (ист. име Янош Нойман), американски математик и икономист от унгарски произход (1903-1957).

Евгений Вучетич, съветски скулптор (1908-1974).
Герой на социалистическия труд (1967), пет пъти носител на Сталинската награда (1946, 1947, 1948,  1949, 1950) и на Ленинската награда (1970).

Милтън Оботе, угандийски политик (1924-2005).
Министър-председател на Уганда (2 май 1962-25 януари 1971). Президент на Уганда(15 април 1966-25 януари 1971; 15 декември 1980-27 юли 1985).

Ричард Клайдерман (ист. име Филип Паже), френски пианист (1953).

Дензъл Уошингтън, американски актьор (1954).
Участвал е във филмите "Слава" (1989), "Малкълм Екс" (1992), "Джон Кю" (1992), "Версия "Пеликан" (1993), "Много шум за нищо" (1993), "Филаделфия" (1993), "Колекционерът" (1999), "Аленият прилив"  (1995),  "Дявол в синя рокля"(1995), "Помни титаните" (2000), "Американски гангстер" (2002), "Почти невинен" (2003), "Мъж под прицел" (2004), "Вътрешен човек" (2006), "Книгата на Илай" (2010), "Закрилникът" (2014), "Огради" (2016), "Великолепната седморка" (2016), "Закрилникът 2" (2018)  и др. Носител е на 2 награди "Оскар" за ролите си във филмите "Слава" (1990) и "Тренировъчен ден" (2002).

Лю Сяобо, китайски политически активист, дисидент (1955-2017).
Той е водеща фигура в демократичното движение на Китай след студентските протести на площад "Тянанмън" през 1989 г., като се бори в подкрепа на демокрацията и за свободата на словото в продължение на повече от 20 години. През 1996 г. е  изпратен за три години в лагер за "превъзпитание чрез труд" заради продължаващата си обществена дейност. След като е освободен, той продължава да пише и публикува есета, критикуващи еднопартийната политическа система при управлението на Китайската комунистическа партия. От 2003 г. Лю Сяобо ръководи група на независими китайски писатели и публикува критики към китайската политика и общество в чуждестранни сайтове. През 2004 г. е удостоен с награда за свободата на медиите от "Репортери без граници". Лю Сяобо е арестуван през декември 2008 г., броени дни преди да бъде поместен на 10 декември в интернет документа "Харта 08", наречен по аналогия с чехословашката "Харта 77", и в който се отправят призиви за радикални промени в Китай, целящи създаването на свободна, демократична и основана на конституцията страна. Той е осъден на 25 декември 2009 г. на 11 години затвор за подривна дейност срещу държавата заради това, че е един от авторите на "Харта 08". Лю Сяобо умира на 13 юли 2017 г. от рак на черния дроб, след като през м. май 2017 г. е освободен условно и приет в болница заради заболяването. Носител на Нобелова награда за мир за 2010 г. за траен принос в отстояването на човешките права в Китай.

Кент Нилсен, датски футболист и треньор (1961).

Мишел Петручани, френски джазпианист и композитор (1962-1999).

Абди Биле, сомалийски състезател по лека атлетика (1962).
От световни първенства печели златен медал (1500 м) през 1987 г. в Рим, Италия, и бронзов медал (1500 м)  през 1993 г. в Щутгарт, Германия.

Серхи Бархуан, испански футболист (1971).

Патрик Рафтър, австралийски тенисист (1972).

Идс Постма, нидерландски състезател по бързо пързаляне с кънки (1973).
Олимпийски шампион (1000 м) през 1998 г. в Нагано, Япония. Петкратен световен шампион (1996, 1997, 1998, 1999, 2000). Европейски шампион през 1997 г.

Халид Буларуз, нидерландски футболист (1981).

Това е денят на смъртта на:

Франческо Грималди, италиански физик и математик (1618-1663).
Открива дифракцията на светлината (публикация през 1665). Заедно с Джовани Ричоли съставя карта на Луната и въвежда названията на лунните образувания.

Пиер Бейл, френски публицист и философ (1647-1706).
Автор е на "Исторически и критически речник" (1695-1697) в два тома.

Хенрик Родаковски, полски художник портретист (1823-1894).

Алешандру Серпа Пинту, португалски пътешественик (1846-1900).
Изследовател на Ангола и Мозамбик.

Петър Дънов (Петър Константинов Дъновски, Беинса Дуно, Учителят), български богослов, основател на религиозно-философско учение (1864-1944).
През 1896 г. издава във Варна книгата "Наука и възпитание", съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение. На 7 април 1900 г. свиква във Варна първи събор на "Бялото Братство". Всяка година провежда през месец август събори на "Бялото Братство" на различни места - Варна (1900-1908), Търново (1909-1925), София (1926-1941) - на планините Рила и Витоша. На 16 март 1914 г. произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и живот". В тях излага основните принципи в учението на "Бялото Братство". На 24 февруари 1922 г. открива в София "Школата на Всемирното Бяло Братство". През 1927 г. създава край София селището "Изгрев" (дн. квартал "Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Изгражда се уникално по рода си в България духовно общество. През 1929 г. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте езера в Рила. През 1934 г. показва  Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. Учението на Петър Дънов е известно в България под името дъновизъм, а последователите му като дъновисти. Различните аспекти в учението са изложени и развити в около 4000 негови проповеди, изнасяни в периода 1914-1944 г.

Теодор Драйзер, американски писател (1871-1945).
Автор е на романите "Сестра Кери" (1900), "Джени Герхарт" (1911), "Американска трагедия" (1925), трилогията "Финансист" (1912), "Титан" (1914) и "Стоик" (1945), разкази, репортажи и др.

Морис Равел, френски композитор (1875-1937).
Автор е на операта "Испански час" (1907), балета "Дафнис и Хлое" (1912) и оркестралното произведение "Болеро" (1928).

Никола Момчилов, български икономист и дипломат (1891-1964).
Управител на Българска народна банка (29 февруари 1932-31 юли 1934). Пълномощен министър и представител на България в Обществото на народите в Женева (1935-1936). Пълномощен министър в  Швейцария (1936-1938), в Нидерландия и във Великобритания (1938-1941).

Сергей Есенин, руски поет (1895-1925).
През 1914 г. в московско списание е публикувано първото му стихотворение - "Бреза", а през 1916 г. - първият му сборник "Задушница". Автор е на книгите "Рус" (1914), "Преображение" (1918), "Стихове" (1924), "За Русия и Революцията" (1925) и др.

Паул Хиндемит, немски композитор, диригент и педагог (1895-1963).

Кирил Петров, български художник живописец (1897-1979).  
Учител по рисуване в Кула (1926-1933), във Видин (1935-1942) и в Белоградчик (1942). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1977).

проф. Тончо Радев, български ветеринарен лекар физиолог (1898-1981).
Ръководител на Катедра по физиология с физиологична химия на домашните животни във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1953), ръководител на Централната научноизследователска лаборатория при Ветеринарномедицинския факултет на университета (1947-1956). Ръководител на Катедрата по физиология във Висшия ветеринарномедицински институт в София (1953-1966). Заместник научен секретар на Българска академия на науките (БАН) (1951-1953). Чл.-кор. на БАН (1952). Завеждащ секцията по сравнителна физиология на животните в Института за експериментална ветеринарна медицина при БАН (1956-1981). Автор на повече от 90 научни труда, учебници и ръководства по физиология. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963, 1968), на орден "Народна република България" първа степен (1973).

проф. Драгомир Матеев, български лекар физиолог (1902-1971).
Родоначалник на науката в областта на физическата култура и спорта в България.  Основател и завеждащ Катедра по физиология и ректор на Висшия институт за физическа култура (1944-1962). Директор на Централния научноизследователски институт по физическа култура (1950-1957). Ръководител на Центъра по геронтология и гериатрия при Министерство на народното здраве (1963-1971). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1961), директор на Института по физиология при БАН (1967-1971). Главен секретар на Българския олимпийски комитет (1964-1971). Удостоен със званията "Заслужил деятел на физкултурата" (1951) и "Заслужил лекар" (април 1967). Автор на около 200 научни публикации монографии и учебници.

Лотар Болц, немски политик (1903-1986).
Съосновател и председател на Германската национално-демократична партия на Германската демократична република (ГДР) (1948-1972). Министър за възстановяването (1949-1953). Министър на външните работи на ГДР (1953-1965). Заместник министър-председател на ГДР (1950-1967). Председател на Дружеството за приятелство между ГДР и СССР (1968-1978).

Ренато Кастелани, италиански режисьор и сценарист (1913-1985).
Режисьор е на филмите "Ромео и Жулиета" (1954), "Бурно море" (1963), "Брак по италиански" (1964), "Животът на Джузепе Верди" (1982), "Под слънцето на Рим", "Два гроша надежда" и др.

Хуари Бумедиен, алжирски политик (1925-1978).
Президент на Алжир (10 декември 1976-28 декември 1978).

Цончо Родев, български писател (1926-2011).
Автор е на исторически, приключенски и фантастични романи, разкази, новели и повести за деца и юноши, сред които "Черният конник" (1966, 1978), "Изпитание" (1969), "Светослав Тертер" (1971), "Наричаха ме Желязната ръка" (1975), "Човекът без сянка" (1976), "Мечът на непримиримите" (1981), "Двама срещу ада" (1986), на трилогията за историята на град Сливен и областта "Тътени" (1980), "Бурята" (1986), "И стана ден" (1998) и др.  Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1998), на наградата за краеведческа дейност "Д-р Иван Селимински" (1995), на почетния знак на Общински съвет на Сливен "За граждански принос" (2006). Почетен гражданин на Сливен (1998) и Провадия (1999).

Сюзан Зонтаг, американска писателка (1933-2004).
Авторка е на 17 произведения, преведени на 30 езика. Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция (1999). Носител на Наградата на мира на немските книгоиздатели (2003). Известна е и с дейността си за защита на човешките права.

Любомир Йорданов, български художник (1934-2012).
Работил е като главен художник на Българската национална телевизия. Реализирал е над 800 телевизионни предавания, филми, фестивали, шоупрограми, телевизионни театрални постановки и рубрики.

Дарина Герова, българска писателка, журналистка и сценаристка (1934-2022).
Работила е във в. "Народна младеж", в. "Отечествен фронт", в. "Труд", в Комитета по правата на човека. Била е председател на Комисията по етика към Съюза на българските журналисти. Автор е белетристични книги с разкази, повести, роман и един художествен пътепис, на сборниците: "Обеден дъжд", "След празника", "Добър ден, сине", "Грешни сме, Господи" др. Сценарист е на филма "Ева на третия етаж" (1987), създаден по едноименната й повест. Носителка на званието "Заслужил деятел на културата", на орден "Кирил и Методий" първа степен, на годишната награда на Съюза на българските писатели за 2012 г. за пътеписа "Америко, Америко!". Удостоена е от Управителния съвет на Съюза на българските писатели с почетен диплом за принос в българската литература (май 2014).

Питър Хил-Ууд, британски бизнесмен и спортен деец (1936-2018).
Президент на "Арсенал" (Англия) от 1982 г. до 2013 г.

Боряна Главлешка, български художник дизайнер (1938-2016).
Работи в областта на графичния дизайн и керамиката, като е сред първите работили в дизайна на електрониката и изчислителната техника, радиоелектрониката и приборостроенето. Работила е много години в Централния институт по промишлена естетика, където е била  отговарящ специалист по проблемите на цвета към научното направление на института. В резултат на работата й са изготвени терминологичен речник, държавен стандарт за нитро - алкидни емайл лакове, и отраслова нормала за пластмаси. Има разработени над 360 проекта в областта на промишления дизайн. Била е председател на Комисията за одобрение на пластмасови изделия от създаването до закриването на този тип комисии. Дългогодишен преподавател по "Цветознание" в Лесотехническия университет в София и  по "Графичен дизайн" в Нов български университет. Първа носителка на Годишната награда за дизайн на Съюза на българските художници (1975).

Вили Кавалджиев, български рокпевец (1945-2010).
Един от основателите  и вокалист на рокгрупата "Викингите"(1967). Създава групите "Лира 70", "Импулс". Пее и с групите "Златни струни", "Тангра" и др. Сред песните му са "Маса за двама", "Виргиния", "Кварталът", "Двама" и др. Сред издадените от него албуми са "Вярност" (1981), "Вечно на път" (1986), "Мадона" (1996), "1999" (1999), "Вили Кавалджиев -The Best 1998 - 2005" и др. Носител на голямата награда на фестивала "Златният Орфей" с песента на Кристиян Бояджиев "Близо до мен" (1992).

Танос Микруцикос, гръцки композитор (1947-2019).
Композира популярна музика, опери, симфонична музика, музика за театър и кино, експериментална музика. Създава музика по стихове на Янис Рицос, Владимир Маяковски, Манос Елефтериу, Бертолд Брехт, Никос Кавадиас, Франсоа Вийон, Константинос Кавафис и др.

Христо Плачков, български състезател по вдигане на тежести (1953-2009).
От европейски първенства печели един сребърен медал (1976) и един бронзов медал (1975). От световни първенства печели един бронзов медал (1975). През спортната си кариера подобрява 9 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
/АЯ, МГ/