site.btaОсновните събития на Балканите през 2024 г.

Отиващата си 2024 г. ще бъде запомнена със серия от важни събития в страните от Балканския полуостров. Румъния и България влязоха в Шенген с въздушните и морските си граници и получиха зелена светлина за присъединяване и със сухопътните си граници от началото на 2025 г., Анкара одобри кандидатурата на Швеция за НАТО, а Република Северна Македония се сдоби с първата си жена президент. Гърция узакони еднополовите бракове, а Турция за първи път изпрати човек в Kосмоса. Албания започна преговори с ЕС по същество. Наводнения и свлачища отнеха живота на 26 души в Босна. Сърбия беше обхваната от вълна от протести заради разрешаването на добива на литий, а по-късно и заради рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад, което отне живота на 15 души. Румъния пък се изправи пред безпрецедентното решение за анулиране на първия кръг на президентските избори.

Следват някои от водещите събития:

ЯНУАРИ

1 януари – От тази дата гражданите на Косово започнаха да пътуват без визи в страните от ЕС и Шенгенското пространство за престой до три месеца. Косово бе последната от шестте държави от Западните Балкани, чиито граждани се нуждаеха от визи за пътуване в ЕС и Шенгенското пространство.

10 януари – Фермери и превозвачи започнаха протести в Румъния срещу високите цени на горивата и застраховката “Гражданска отговорност”, срещу мерките на Европейския съюз за опазване на околната среда, както и срещу натиска, който внасяната селскостопанска стока от Украйна оказва върху вътрешния пазар. Протестите, съпроводени с блокиране на гранични пунктове, продължиха до началото на февруари.

11 януари – България, Турция и Румъния подписаха в Истанбул Меморандум за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (MSM Black Sea).

19 януари – За първи път Турция изпрати човек в Космоса. Първият турски космонавт Алпер Гезеравджъ е част от мисията „Аксиом Спейс“. Гезеравджъ и още трима астронавти – испанец, италианец и швед, пристигнаха на Международната космическа станция на 20 януари след полет, продължил 37 часа. 

23 януари – Турският парламент одобри кандидатурата на Швеция за членство в НАТО.

28 януари – За първи път етнически албанец стана премиер на Република Северна Македония. Талат Джафери оглави техническо правителство, което съгласно закона в Република Северна Македония трябва да управлява страната 100 дни преди изборите.

ФЕВРУАРИ

1 февруари –  Правителството на Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 година, забрани на банки и други финансови институции в населените със сърби райони да използват сръбския динар в местни транзакции от 1 февруари. Косово прие за официална валута еврото през 2002 година макар да не е член на еврозоната. Мярката предизвика протести сред сръбското население в Северно Косово.

6 февруари – Учредително заседание на новия сръбски парламент се проведе след предсрочните парламентарни и частични местни избори на 17 декември 2023 г., които бяха спечелени от коалицията на управляващата Сръбска прогресивна партия. В седмиците след вота опозиционната коалиция „Сърбия срещу насилието“ оспорваше резултатите и организираше протести с искане изборите да бъдат касирани.

14 февруари – Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пристигна на първото си официално посещение в Египет като президент след продължителен дълбок застой в двустранните отношения. 

15 февруари – Парламентът на Гърция прие закон, който дава право на лица от един и същи пол да сключват граждански брак, както и да осиновяват деца. Законът беше приет със 176 гласа “за” в 300-местния гръцки парламент.

16 февруари – Американският държавен секретар Антъни Блинкън пристигна на първото си посещение в Албания.

МАРТ

4 март – Тактическа авиобаза на НАТО беше открита в Кучова, Южна Албания. Авиобазата служи за национални операции и операции от стратегическо значение на НАТО в Западните Балкани.

12 март – Европейският съвет одобри започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина, но не определи дата за началото им. 

28 март – Гръцкият парламент отхвърли вот на недоверие срещу правителството, поискан от опозиционното движение ПАСОК с обвинения за манипулиране на доказателства за железопътната катастрофа на 28 февруари 2023 г. в прохода Темпе край Лариса, при която загинаха 57 души.

31 март – Румъния и България станаха част от Шенгенското пространство с въздушните и морските си граници.

31 март – Проведоха се избори за местни органи на властта в Турция, които отбелязаха първото изборно поражение на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в национален мащаб от изкачването ѝ на власт през 2002 г. 

АПРИЛ

17 април – Парламентарни избори в Хърватия. Изборите бяха спечелени от управляващата и преди това Хърватска демократична общност (ХДО), която състави коалиционно правителство с партията "Отечествено движение".

24 април – Европейският парламент одобри Плана за растеж на Западните Балкани, чрез който на региона се предоставят 6 милиарда евро – 2 милиарда евро под формата на грантове и 4 милиарда евро кредити при изгодни условия за периода 2024-2027 година.

МАЙ

2 май – Сръбският парламент одобри новото правителство на страната с премиер Милош Вучевич.

2 май – Турция прекрати цялата си търговия с Израел, изчислявана на около 7 милиарда долара годишно, превръщайки се в първия ключов търговски партньор на еврейската държава, който спира износа и вноса заради военната кампания в Газа.

7 май – Китайският лидер Си Цзинпин пристигна на посещение в Сърбия – една от трите страни, които включи в първата си европейска обиколна от пет години.

8 май – Парламентарни избори и втори кръг на президентските избори в Република Северна Македония. Най-много гласове в парламентарните избори получи дясноцентристката ВМРО-ДПМНЕ, а нейната кандидатка Гордана Силяновска-Давкова спечели президентските избори и стана първата жена президент на страната.

13 май – Посещение на гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис в Турция. В Анкара той разговаря с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Двете страни приветстваха напредъка в рамките на т.нар. позитивен дневен ред и декларираха воля да решават спорните въпроси чрез диалог.

23 май – Общото събрание на ООН гласува за създаването на Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница в Босна и Херцеговина.

ЮНИ

5 юни – Словения и Палестина установиха дипломатически отношения ден след като Словения стана 147-ата членка на ООН, която призна Палестина.

23 юни – Парламентът на Република Северна Македония одобри коалиционното правителство на десноцентристката ВМРО-ДПМНЕ, коалицията от албански партии ВЛЕН и движението ЗНАМ с премиер Християн Мицкоски.

ЮЛИ

1 юли – Командирите на ВМС на България, Румъния и Турция поставиха в Истанбул официалното начало на съвместна операция по разчистване на мини от Черно море.

1 юли – Влезе в сила споразумение за свободна търговия между Сърбия и Китай.

12 юли – Върховният съд в Подгорица оправда всички обвиняеми по т. нар. дело "Държавен преврат", които бяха обвинени в опит за насилствено сваляне на черногорското правителство в деня на изборите през 2016 г., в навечерието на присъединяването на Черна гора към НАТО. 

16 юли – Сръбското правителството разреши възобновяването на дейността на спорен проект за добив на литий на австралийската компания „Рио Тинто“, което доведе до серия от протести.

19 юли – Сърбия и ЕС подписаха меморандум за разбирателство, с който се поставя началото на стратегическо партньорство в областта на устойчивите суровини, веригите за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии и електрическите превозни средства. 

20 юли – 50 години от турската инвазия на остров Кипър. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган направиха посещения на разделения остров, за да изразят подкрепата си съответно за Република Кипър и за непризнатата Севернокипърска турска република.

АВГУСТ

1 август – САЩ и Русия осъществиха в Анкара най-голямата размяна на затворници от времето на Студената война – 24 затворници и две деца.

10 август – Десетки хиляди протестираха в Белград срещу проект на компанията Рио Тинто за добив на литий в Западна Сърбия, който според протестиращите ще замърси околната среда, а според управляващите ще даде тласък на икономиката. 

14 август – Палестинският президент Махмуд Абас посети Турция, където разговаря с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган и държа реч пред парламента.

16 август – Хърватският министър на отбраната Иван Анушич съобщи, че Хърватия ще въведе отново военната повинност на 1 януари 2025 г., като задължителната военна служба ще продължава два месеца.

29 август – Посещение на френския президент Еманюел Макрон в Сърбия. При визитата му бяха подписани редица споразумения на стойност милиарди евро, сред които сделка за доставка на 12 френски изтребителя Рафал, споразумение за доставка на критични суровини като литий и разработване на ядрена програма за граждански цели за задоволяване на все по-големите нужди на Сърбия от енергия.

СЕПТЕМВРИ

3 септември – Румънският парламент одобри закон, който позволява Румъния да дари на Украйна система за противоракетна отбрана „Пейтриът“.

8 септември – Централният комитет на гръцката опозиционна партия СИРИЗА отстрани лидера на партията Стефанос Каселакис след по-малко от година на председателския пост.

13 септември – Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова пристигна на посещение в София, където се срещна с президента Румен Радев. По-късно българският посланик Желязко Радуков беше извикан в Министерството на външните работи в Скопие заради липсата на държавното знаме на Северна Македония на снимката на двамата президенти.

20 септември – Сръбското правителство одобри предложението за връщане на военната служба с продължителност 75 дни.

25 септември – На заседание на постоянните представители на страните членки в ЕС беше взето решение Албания да бъде отделена от Република Северна Македония по пътя за присъединяване към ЕС.

ОКТОМВРИ

4 октомври – Двадесет и шест души загинаха в резултат на наводнения и свлачища в няколко селища в централните и южните части на Босна. Село Доня Ябланица бе почти изцяло затрупано от скали и отломки от каменоломна кариера на хълм над селото след интензивни валежи.

11 октомври – Италия официално откри центровете за временно настаняване на мигранти, разположени в Албания.

14 октомври – Среща на върха на 10-тата годишнина от Берлинския процес, на която Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Албания и Република Северна Македония подписаха нов план за общ регионален пазар, както и ново споразумение за мобилност относно достъпа до висше образование.

15 октомври – Албания отвори първия клъстер от присъединителните преговори с ЕС на междуправителствена конференция в Люксембург. 

15 октомври – Среща на кипърския президент Никос Христодулидис, лидера на кипърските турци Ерсин Татар и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в Ню Йорк. Те се договориха неофициалните контакти да продължат в разширен формат с участието и на страните гарантки в Кипър – Турция, Гърция и Великобритания.

20 октомври – Сръбският президент Александър Вучич разговаря по телефона с руския държавен глава Владимир Путин за първи път от две години и половина по повод 80-тата годишнина от освобождаването на Белград от фашистка окупация през Втората световна война

20 октомври – На 83-годишна възраст в САЩ почина турският ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, когото турското правителство обвинява в организиране на опита за преврат през юли 2016 г.

НОЕМВРИ

1 ноември – Рухна бетонна козирка на гарата в Нови Сад. На място загинаха 14 души, а трима бяха тежко ранени, като по-късно един от тях почина. Трагедията предизвика масови протести с искане виновните да понесат отговорност, оставки да подадат премиерът Милош Вучевич и кметът на Нови Сад Милан Джурич, както и да бъдат публикувани всички документи, свързани с ремонта на гарата.

19 ноември – Бившият министър на отбраната на Република Северна Македония Радмила Шекеринска беше назначена за заместник генерален секретар на НАТО. 

21 ноември – Лявоцентристкото движение ПАСОК възвърна позицията си на основна опозиционна сила в Гърция след напускането на депутати от парламентарната група на лявата СИРИЗА след отстраняването на Стефанос Каселакис от лидерския пост и след конгреса на партията.

24 ноември – Първи тур на президентските избори в Румъния, който бе спечелен изненадващо от неизвестния на широката общественост независим крайнодесен кандидат Калин Джорджеску. На второ място се класира лидерката на дясноцентристката партия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони.

29 ноември – Експлозия край Зубин Поток в Северно Косово повреди водопроводния канал Ибър-Лепенац, който снабдява с вода Северно Косово, Прищина и околните градове, както и охладителните системи на топлоцентрали, които генерират почти цялото електричество в страната. Прищина определи експлозията като "терористично нападение". 

30 ноември – Откриване на първата линия на метрото във втория по големина гръцки град Солун.

ДЕКЕМВРИ

1 декември – Парламентарни избори в Румъния. Социалдемократическата партия спечели най-много гласове, а на второ място се класира националистическият Алианс за обединение на румънците. Други две ултранационалистически и крайнодесни партии спечелиха за първи път места в парламента. Общо седем са партиите, които влязоха в новия законодателен орган, а около една трета от местата бяха заети от националистически формации.

6 декември – Конституционният съд на Румъния анулира първия кръг от президентските избори и постанови целият процес да започне отначало. Новите президентски избори ще бъдат най-рано през март догодина, а президентът Клаус Йоханис обяви, че ще остане на поста до избора на нов държавен глава, въпреки че мандатът му изтича на 21 декември.

12 декември – Съветът на ЕС реши проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат от 1 януари догодина. 

12 декември – Сръбски съд осъди на 20 години затвор обвинения за масовото убийство миналата година в Централна Сърбия, при което живота си изгубиха 9 души.

23 декември – Румънският парламент одобри ново проевропейско правителство, включващо Социалдемократическата партия, Национално-либералната партия и Демократичния съюз на унгарците в Румъния. Начело на кабинета е лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку.