site.btaБойка Асиова: Темите на Илинденското въстание са вечни

EZ 11:08:01 21-10-2021
RZ1106EZ.001
Ловеч - писател - интервю

Бойка Асиова: Темите на Илинденското въстание са вечни


Ловеч, 21 октомври /Даниела Балабанова, БТА/
Темите на Илинденското въстание са вечни - смъртта, любовта, предателството, труда, природата. За историята на въстанието и сираците от него има много доказателства, жива е още паметта за тях, каза в интервю за БТА писателят и журналист Бойка Асиова. Последният й роман "Роден на Великден" е посветен именно на Илинденското въстание и съдбите на сираците от него. По думите й Разлог е един от центровете на въстанието - трагичен, с пожари, смърт, бягство. "Много хора можеш да срещнеш в града, родственици, и през тяхната лична съдба се отразява историята на България", каза авторката. Според нея като цяло не се познава историята на Илинденското въстание и специално на Македония. "Уверявам ви много малка част даже от възрастните знаят, да не говорим за младото поколение. И затова неочаквано моят роман се оказа много актуален", добави Асиова.
Тя определи написването на подобен роман като тежка и отговорна задача, защото трябва да звучи убедително. "За да разкажа една история в книга, тя трябва да бъде вълнуваща колкото една народна песен, защото там е достигнат върхът на словото, мелодията, чувството", каза още Бойка Асиова.
Тя е автор на 15 книги, спечелили редица престижни награди. "Роден на Великден" е отличен с Награда за художествена литература "Христо Г. Данов" 2021 г.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Какво Ви вдъхнови, за да напишете "Роден на Великден"?
Отговор: Много отдавна е зреела тази книга в мен, защото за историята на Илинденското въстание и на сираците от него има много доказателства, жива е паметта в родния ми край. Познавам и преките потомци на някои от тях. Разлог е един от центровете на Илинденското въстание - трагичен, с пожари, със смърт, бягство към Рилския манастир. "Беганията" са го наричали старите хора. Бягат от ужас жените с деца, малки, бременни, боси, мъжете са във въстанието. Има и писмени спомени, и от жив разказ, самата аз помня от близки хора. Паметници има. Живописта е много сериозно отразена в Илинденското въстание, да не говорим за песните. Не знам възпят момент в нашата история толкова, колкото Илинденското въстание.

Въпрос: Не е ли голямо предизвикателство да се пише точно за Илинденското въстание, не е ли тежко?
Отговор: Тежко е, защото е отговорно, трябва да звучи много убедително. Защото, за да разкажа една история в книга, тя трябва да бъде вълнуваща и убедителна колкото една народна песен. Там е достигнат върхът на словото, мелодията, чувството - не е надмината народната песен от нищо в нашето художествено наследство.

Въпрос: Знаят ли българите достатъчно историята си и предизвикват ли интерес подобни романи?
Отговор: Моята книга се радва на много голям интерес и аз се питам защо. Пандемията се оказа благодатна за това, защото това е изкуство, което го преживяваш сам с книгата си. Затворен си и можеш да си позволиш този лукс. Не се познава историята като цяло на Илинденското въстание и специално на Македония. Затова неочаквано моят роман се оказа много актуален. Този т. нар. македонски въпрос, който е един костелив орех, много сложен казус в момента за управляващи държавата - и политици, и учени, не е познат. Малцина са тези, които знаят в генезис този проблем, другите смятат, че вадиш нож, колиш, биеш се. Не се знае как се е формирал македонският език, македонските говори що е то, трябва ли да се пази, ценно ли е, хубаво ли е, с какво се различават от другите говори на нашата родина.

Въпрос: Има ли хора, които се противопоставят на Вашата книга, не са съгласни с написаното в нея?
Отговор: Аз имам един момент, в който разбирам, че тези които ги засяга, не са ми чели романа. Критикът Георги Цанков се изненадва на моята концепция за Иван Михайлов, но въпреки всичко той дефинира романа ми като явление. Аз не мога да си позволя да пиша за име, което е много известно, има много памет за него и е много противоречив образът, да изразявам, макар и от художествен ъгъл и средства, образа му, ако не съм убедена, че е така. А аз съм абсолютно убедена. Много неща прочетох, много неща знам. В нашия край той е такъв, какъвто съм го описала - една много мрачна фигура в Национално-освободителната революция. Той е този, който съсипва българската емиграция със своите интриги. Той умира в Рим и е живял за сметка на българската емиграция там, която е съсипана до степен, че там няма българска емиграция, има македонска. Това са македонски българи. Чичото на моя мъж е емигрант след Илинденското въстание. Те са получавали писма, колети, пари и обещание да се върне. През 1903 г. бяга, след 1923 г. се обажда - 20 години те не знаят къде е, какво прави, каква и съдбата му, той умира в Чикаго. Така много хора можеш да срещнеш в града, които имат такива родственици и през тяхната лична съдба се отразява историята на България.

Въпрос: Как определяте Вашия роман - исторически, документален?
Отговор: Документален - не. Когато редакторът Здравко Дечев предложи да сложим документални снимки, които аз съм използвала като изграждане на романа, художникът обаче не се съгласи. Остави много малка част и каза, че това е класически, исторически роман. Питат ме дали е по действителен случай. Да, по действителен случай е. Благодарна съм, че и самата притежавам много документи, много съм се интересувала, около мен е имало много знаещи хора. Аз определям себе си като продукт на устната традиция. Около мен животът се случва - говорят си, ходят на нивата, връщат се, дои се биволица, умрял съсед, пожар има у комшиите, изгоря дете - всичкото това се е изговаряло от моите хора и от това съм получила някаква мая, и се смятам за голям длъжник на полученото.

Въпрос: Има ли интерес към такъв тип романи на фона на днешната действителност? Какви са днешните читатели?
Отговор: Когато аз се срещам с читателите в родния ми град и на други места, казвам, че ако моята книга Ви е първата, няма да Ви хареса. Човек трябва да се е готвил за читател. Ние всички сме завършили в хубаво училище, където имаме хубава национална литература. Вазов е създал българския език, т. е. той е създал нацията като идентичността, това е езикът. Нямаме никакво основание да се жалим, че нямаме литература. Не мога да категоризирам българската литература и като цяло българския читател. Това, което минава през мен, се опитвам да го разбера, да го осмисля. Опитвам се да не се обезкуражавам от твърдението, че младите не четат, никой не чете, книгата загива. Аз да си напиша книгата, която искам, и тогава да намирам мана, че не се чете. Факт е, че достъпът до издаването, което се смята за белег на демокрацията, е ниският критерий към книгите. Може в онези години литературните законотворци да са решавали невинаги справедливо чия книга може да излезе и коя не. Сега може щом баба ти плати да ти излязат стихове, това нещо да се огласява и да се слага на полица заедно с Димитър Димов, не ми харесва.

Въпрос: Къде е ролята на медиите? Понякога рекламираме по-комерсиални неща, а стойностната литература остава назад?
Отговор: С риск да засегна колегията, към която твърдя, че принадлежа, много е неприятно да те поканят на интервю или на някакво събитие и нищо да не са прочели от теб, и да разчитат ти какво ще кажеш. Няма как да се получи интересен разговор. Журналистът първо трябва да е четящ и да не се занимава с неща, които не знае. Уверявам Ви, няма автор, който да го излъжеш, че си чел книгата му и че я харесваш. Това е рискована игра.

Въпрос: След написани 15 книги какви са Вашите послания към читателите Ви?
Отговор: Първо смятам, че трябва да се чете. Няма наваксване в тази работа. Всяка възраст си има своите книги, изгубеното е изгубено безвъзмездно. Много е важно да си подбираш средата, от която да научиш нещо, която да те провокира. Аз гледам на срещите с читатели като продължение на работата ми по книгата. Получават се много интересни срещи. Тогава се уверявам, че има смисъл да пиша. Вече е много пряка връзката с автора. Всеки може да ме открие, аз съм отворена. Моите книги се включиха в националната литература, получиха награди. Тази награда "Христо Г. Данов" не я очаквах. Голям комплимент е и това те задължава.

Въпрос: Коя роля е по-лесна - на писателя или журналиста?
Отговор: Журналистиката е най-интересната професия. Няма по-интересна, но е тежка, защото няма работно време. Тя е дисциплинираща професия. Човек, който не отлага, не казва "не искам", "не мога". Журналистиката ми е дала много. Ако ти не познаваш народа си, няма как да стане.

Въпрос: В днешното време на кризи - политически, здравни, на избори, биха ли били тези теми провокация за следващи Ваши книги?
Отговор: Темите на Илинденското въстание са вечни. Това са теми за смъртта, любовта, предателството, за труда, за природата. Истината е, че това, което се случва сега, не ми е интересно, то ме ядосва, тормози, измъчва, не ме вълнува, не ми е симпатично и бягам назад. Темите, с които се занимавам, са вечни. Да не би биохимията на влюбването преди две хиляди години и сега да е различна? Може по-свободно да се избира партньор, по-свободно да се живее, извън някакви норми, които са създавани с векове, но истинското е същото, смъртта, страданието са същите. Променят се външно нещата, но по същество - не.

Въпрос: Предстои ли Ви нова книга?
Отговор: Живот и здраве му казвам, но имам много богат журналистически архив и той е жив.

Бойка Асиова e родена в Разлог през 1945 г. Инженер-химик е по образование, по професия е журналист. Работи в централни вестници. Публикува в различни печатни и електронни издания.
Автор е на книги с публицистика, документалистика, проза. Между тях са сборниците с разкази "Мъжко можене", "Лудовица", "Рецепта за камбана" (Годишна награда на СБП за есеистика), "Запеските. Дух и материя" (Приз от Втори национален събор в Белослав, Варненско за принос в запазването на фолклора), романите "Яловата вдовица" (Национална награда Н. Хайтов", номинация за наградата "Хеликон", преведен на немски и турски език), "Вълчицата излиза привечер" и новият "Роден на Великден" (Награда за художествена литература "Христо Г. Данов" 2021 г.).
Автор е на публицистично-документални филми на БНТ. "Жалба по Гоце", "Между люлката и гроба", Курбан за Илинден", "Живата книга", "Двата Миладина", "Пътят за Драма", "Тайната на юдите и др. заглавия са в областта на борбите на македонските българи за национално освобождение, културното наследство, традиции и тяхната съвременна проекция.
Асиова е автор на 15 книги, като последните осем са издадени от "Жанет 45"./РЗ/