Очаква се до края на годината България да покрие и инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната и да поиска извънреден доклад. Това съобщиха Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите, след като по-рано днес Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия публикуваха конвергентни доклади за готовността на тази страните от ЕС, които все още не са част от валутния съюз, да се присъединят към него.
В докладите, които се публикуват на всеки две години или при специално искане на конкретна държава, са представени оценките за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
България покрива всички критерии за членство в еврозоната с изключение на инфлацията, отбелязват редовните доклади за 2024 година. Страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство, а именно -за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент. България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на България да изпълни и последното предизвикателство пред членството й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен, подчертават БНБ и МФ.
Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно в размер на 1,9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) при дефинирано ограничение за дефицита на сектор "Държавно управление" до 3 на сто от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1 на сто е значително под референтната стойност от 60 на сто. Това поставя страната ни на второ място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост, припомнят българските институции. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4 процента и също е под референтната стойност от 5,5 на сто.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система – Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро и не е показал никакво отклонение в рамките на референтния период. Страната ни е единствената от разглежданите държави, която покрива този критерий.
В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната, препоръчват ЕЦБ и ЕК.
От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция, отбелязват БНБ и МФ.
Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, подчертават финансовите институции на България.
/СЛС/
news.modal.text
