България не отговаря единствено на критерия за ценова стабилност, за да стане член на еврозоната. Това се посочва в двугодишния Конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), представен днес. Той отразява готовността на всяка една от шестте страни от ЕС, които все още не са членки на еврозоната, да приемат еврото, което е тяхно задължение съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз.
Със средногодишна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени от 5,1 на сто България има "среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3 на сто", се посочва в анализа на ЕЦБ. По отношение на посочения по-горе критерий в доклада се разглежда периодът от юни 2023 до май 2024 г. В своя доклад ЕЦБ посочва, че референтни държави по отношение на инфлацията са Дания (с хармонизирана инфлация от 1,1 на сто, Белгия (1,9 на сто) и Нидерландия (2,5 на сто). Финландия (с хармонизирана инфлация от 1,9 на сто) е изключена от референтните държави заради корекции в статистическата й методология, засягащи определянето на цените на електроенергията в страната.
Критериите за присъединяване на дадена страна от ЕС към еврозоната, наред с инфлацията, са още нивото на бюджетния дефицит, на държавния дълг и на дългосрочния лихвен процент. Други две ключови изисквания са минимален престой от две години във Валутно-курсовия механизъм ЕРМ 2 (с допустимо максимално изменение на валутния курс от 15 на сто) и синхронизиране на националното законодателство с това, регламентиращо функционирането на Евросистемата (ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната). В доклада, освен България, са анализирани още Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция.
Освен критерия за инфлацията България изпълнява всички други изисквания, отчита ЕЦБ. Страната ни е единствената нечленка на еврозоната, която постига това, както и единствената сред шестте, въвела към момента механизма ЕРМ 2.
Това бе постигнато, след като у нас бяха предприети редица законодателни промени, основно в Закона за БНБ и някои други нормативни актове, след предишния конвергентен доклад, оповестен преди две години.
Инфлацията
През май 2024 г. средният 12-месечен темп на хармонизираната инфлация в България е 5,1 на сто, т.е. доста над референтната стойност от 3,3 на сто, определена като критерий за ценовата стабилност. Очаква се този темп да се забави постепенно през следващите месеци, тъй като натискът в някои от веригите на производствените цени и затрудненията в доставките продължават да отслабват.
Очаква се основната инфлация (изключваща цените на енергията и храните) да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск, породен от ръста нa възнагражденията на фона на ограничения пазар на труда, се посочва в доклада.
Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27,4 на сто през периода от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9,5 на сто.
В доклада се посочва още, че има опасения относно устойчивостта на конвергенцията (сближаването) на инфлацията в България (с тази на еврозоната - бел. ред.) в дългосрочен план.
Процесът на догонване (на доходите, покупателната способност и др. показатели - бел. ред.) вероятно ще доведе до положителни инфлационни разлики спрямо еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.
В доклада се отбелязва, че ръстът на възнагражденията трябва да е обвързан с повишаване на производителността, което да прави страната привлекателна за инвестиции. За привличането на капитали е необходимо и изпълнение на "ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефективна съдебна система и подобряване на образователната система", отбелязват анализаторите на ЕЦБ.
Ниво на бюджетния дефицит и държавния дълг
В момента България не е обект на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Държавният бюджетен дефицит на България е 1,9 на сто от БВП през 2023 г., т.е. доста под референтната стойност от 3 на сто. В периода 2021-2023 г. балансът на държавните финанси се е подобрил, но отчетените дефицити остават над характерните за периода преди пандемията от КОВИД-19, се посочва в доклада.
Същевременно съотношението дълг/БВП е 23,1 на сто или също значително под референтната стойност от 60 на сто. Към 2023 г. обаче то е нараснало с 3,1 процентни пункта спрямо нивото от 2019 г., според ЕЦБ.
Стабилност на валутния курс, участие в ЕРМ 2 и "сивия списък" на Специалната група за финансови действия
Българският лев участва във валутния механизъм ЕРМ 2 през двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс. В доклада се припомня, че споразумението за участие в ЕРМ 2 се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. В момента България работи по тях и страната ни "е насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, който беше приет от Специалната група за финансови действия (FATF), след като България беше поставена в "сивия списък" на групата за юрисдикции под засилено наблюдение, свързано с прането на пари, през октомври 2023 година".
Ниво на дългосрочните лихвени проценти
През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4,0 на сто - под референтната стойност от 4,8 сто по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Въпреки това разликата между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени спрямо БВП) в края на референтния период възлиза на 0,9 процентни пункта.
Страната ни е единствената сред шестте, обхванати от доклада, в която тази разлика се увеличава. Тези тенденции "вероятно са свързани с риска за страната, произтичащ от политическата нестабилност", посочва ЕЦБ.
В анализа се отбелязва, че капиталовите пазари в България остават по-малки и много по-слабо развити от тези в еврозоната.
Синхронизиране на законодателството
Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отчита в конвергентния доклад.
По-задълбочено внимание се отделя на промените в Конституцията, приети от 49-ото Народно събрание, с които се предвижда при назначаване на служебно правителство президентът на страната да избира служебен министър-председател измежду десет представители на различни институции, включително управителя и подуправителите на Българската народна банка (БНБ). В доклада се посочва, че за да се избегне конфликт на интереси и за да няма намеса в дейността на централната банка, ако управителят или някой от подуправителите на БНБ поемат поста на служебен министър-председател, то той трябва да подаде оставка от позицията си в БНБ.
Състояние на банковия сектор
В доклада на ЕЦБ се отбелязва работата в близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ, участието на страната ни в Банковия съюз, Единния надзорен механизъм и др. Отчитат се действията и на централната ни банка за охлаждане на кредитирането чрез повишаване на задължителните минимални резерви на банките.
/ЕС, ЦМ/
news.modal.text
