site.btaОколо 69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат за своето лечение, показват данни на „Индекс на болниците“

Около 69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат за своето лечение. Средната сума за доплатените услуги е 1465 лв., което води до ограничаване на получаваните здравни грижи с 26%. Това показват данните от проучване на инициатива „Индекс на болниците“, представени днес от експерти на пресконференция на тема „Достъпност до онкологични грижи“ в Националния пресклуб на БТА в София.

Проучването е осъществено в периода 21 януари - 7 февруари т.г. сред 417 души, лекували се от онкологични заболявания през последните пет години.

От доплатилите 56% са дали пари за операция на средна стойност от 1732 лв., посочи Юлиана Гальова от „Индекс на болниците“. За изследвания със средна сума от 455 лв. са доплатили 41% от анкетираните, а за медицински изделия и консумативи – 39%. За биопсия със средна стойност от 267 лв. и при медикаментозна терапия от средно 651 лв. са доплатили 25% от анкетираните. Най-малко е доплащането за лъчелечение – при 13%, а средната сума е 365 лева. По време на лечението 55 на сто от анкетираните са направили допълнително доплащане на средна стойност от 897 лв. за специализирани хранителни добавки, медицински изделия и естетически интервенции.

Гальова посочи, че 71% от доплащанията са направени на касата на лечебното заведение. В 9% от случаите е направено плащане на касата на друго лечебно заведение, а в 4% - предаване на парите на ръка.

Най-голям процент от доплатените услуги за операция е изборът на екип – 75,3%. На втора позиция с 57,6% са медицински изделия и консумативи, следвана от болничния престой с 43,5%, каза Гальова. Сред разходите са за здравни грижи от медицинска сестра или санитар - с 8,2 на сто, и за подобрени битови условия в лечебното заведение – с 6,5%. Респондентите от малките населени места посочват транспорта като допълнителен разход – с 0,6%, показват още данните.

Около 59 на сто от пациентите са преминали диагностика, лечение и диспансерно проследяване в едно лечебно заведение, каза социологът Първан Симеонов. Близо 30% от тях са продължили лечението си във второ заведение, а 9,6% – лечение в три болници. Според проучването 34,3 на сто от пациентите казват, че диагностицирането и лечението са извършени от едно и също медицинско лице. Общо 36,7% от участвалите в допитването пациенти оценяват качеството на лечението на онкологичното си заболяване като много добро, 30% - като добро, а 9,6% - задоволително. Лоша оценка на качеството на своето лечение дават 2,1% от анкетираните. 

Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания у нас не са покрити на 100% с публични средства чрез Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването (МЗ), посочиха доц. Димитър Калев и доц. Ася Консулова от Съвместната онкологична национална мрежа. По думите им доплащане се налага при диагностични дейности на туморни маркери, имунохистохимия и различни генетични изследвания на тумора, както и при неутвърдени в стандартите на МЗ методи на оперативно лечение.

Поради липсата на строго регламентирани процедури и експертиза за лечение на онкологичните заболявания, на българските пациенти им се налага да доплащат за своето лечение или да търсят помощ в чужбина, подчерта доц. Калев. По думите му онкологията в България се оценява от финансово равнище, докато в Западна Европа и Северна Америка е експертно-центрирана. Онкологията у нас не може да бъде реформирана отвътре, защото не съществува подобно социално мислене, допълни той. Според доц. Калев единствено решение за българската онкология е създаване на неправителствена инициатива за лечение, подкрепена от държавата, която да осъществява европейските стандарти за съвременната ефективна онкология.