Осем приоритета са заложени в Националната стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет (МС). Сред акцентите в тях са повишаване на осведомеността на частния и публичния сектор и по-ефективно взаимодействие помежду им чрез информационни кампании и семинари, увеличаване на броя и подобряване на квалификацията на администрацията, засилване на контрола върху преноса на парични средства през границата.
Документът беше представен на заседанието на Съвета за координация и сътрудничество за осъществяване на Националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма днес. Предстои да бъде внесен за гласуване в Министерския съвет.
Националната стратегия е изискване, залегнало в одобрения от кабинета през декември 2022 г. план за изпълнение на препоръките на Комитета на експертите за оценката на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (Комитета MONEYVAL) от май м. г. Тя стъпва на проучения международен опит и методическите ръководства за разработване на стратегически документи в България.
В рамките на заседанието на Съвета за координация и сътрудничество бе приет и план с конкретни действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на част от действията, препоръчани от Комитета MONEYVAL в частта за оценка на ефективността. Сред тях са приемането на националната стратегия и прилагането на целенасочени финансови санкции, свързани с финансирането на тероризма.
Първото заседание на Съвета се проведе преди седмица. Тогава беше решено да се предприемат допълнителни мерки за постигане на напредък във връзка с прилагането на засилен мониторинг от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF). До края септември т.г. се предвижда и актуализация на Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Окончателната оценка на FATF ще стане ясна през октомври т.г.
/МК/
news.modal.text
