Парламентът прие на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Измененията са в изпълнение на препоръките на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа и във връзка с прилагането на засилен мониторинг от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF).
С измененията се разширява кръгът на задължените лица, които трябва да прилагат предвидените в този закон мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Към тях се добавят лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, и представителите на пощенските оператори, на които е възложено изпълнението на отделни дейности от пощенската услуга, свързани с осъществяването на пощенски парични преводи.
От кръга на задължените по този закон лица отпадат някои юридически лица с нестопанска цел, сред които творчески съюзи, обединяващи лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата, имащи характер на съсловна организация; както и съсловни и браншови организации и съюзи, работодателски и синдикални организации, стопанските камари и други сдружения в отделни стопански отрасли.
Предвидено е вписването в публичен регистър към Националната агенция за приходите да бъде условие за извършване на дейности по занятие за предоставяне на услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, предоставяне на услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, както и за извършване на дейност на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
В пленарната зала по предложение на Йордан Цонев (ДПС) бяха направени редакционни поправки в дефиницията за близък сътрудник, която се разписва в Закона за платежните услуги и платежните системи. Аналогична редакционна поправка беше направена и в дефиницията за близък сътрудник, която се въвежда в Закона за кредитните институции.
Депутатите приеха и неподкрепени от ресорната комисия предложения на Атанас Атанасов от („Продължаваме промяната-Демократична България“) за изменения в Наказателния кодекс (НК), в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Атанасов обясни, че е направил няколко предложения за изменение на НК, които реферират с цялостната материя на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Когато бъдат установени определени деяния с пране на пари, трябва да има санкции за това, посочи той. По думите му трябва да се търси наказателна отговорност за тези деяния, които са с висока степен на обществена опасност.
Който с терористична цел доставя, поставя, задейства или взриви вещество или друго взривно устройство или взривни материали на място за обществено ползване, обект от системата за обществения транспорт или инфраструктурен обект, и от това са последвали значителни вреди, средна или тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, приеха още в НК депутатите.
Ивайло Вълчев от „Има такъв народ“ (ИТН) коментира, че съвсем скоро са приети промени в Наказателния кодекс. Тази практика през преходни и заключителни разпоредби да се променят други закони по такъв уж незабележим начин е неприемлива и противоречи на всякаква нормалната парламентарна практика, посочи той. Да не говорим, че това бяха промени, внесени зад някаква завеса, в отсъствието на представители на ИТН, на „Възраждане“ и на БСП, добави той.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че това е една от първите промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в която се вадят лица от обхвата на закона. Той посочи, че това е било не малък труд и постижение, и това е станало във формат работна група. Манев обясни, че намаляването на задължените лица е направено след сериозен анализ на риска спрямо всички отговорни по закона. Текстовете са точка по точка по препоръките, заяви той. Манев обясни, че целта на промените е да можем да се спасим да не влезем в "сивия списък", или ако България влезе в него, да излезе максимално бързо оттам.
