site.btaПреходът към въглеродно неутрална икономика ще става поетапно и при балансиран вътрешен пазар на електрическа енергия
ZB 15:34:01 15-10-2021
ZM1531ZB.033
Андрей Живков - конференция - зелен преход - допълнение
Преходът към въглеродно неутрална икономика ще става поетапно
и при балансиран вътрешен пазар на електрическа енергия
София, 15 октомври /Антоан Николов, БТА/
Акценти в бъдещата стратегия за плавен преход ще бъдат иновативните технологии, изграждането на нова инфраструктура, въвеждането на нови технологични решения - като безопасен и нисковъглероден водород и други декарбонизирани газове. Този преход ще става поетапно и при балансиран вътрешен пазар на електрическа енергия. Това каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков, който участва в конференцията "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България".
Поради значителния дял на енергията, произвеждана от въглищата в енергийния микс на България и най-високата енергийна интензивност на икономиката ни, преходът към климатично неутрална индустрия се очаква да предизвика сериозни социални и стопански последици за страната. Решенията, които трябва да се вземат за бъдещето на въглищните региони, не са никак лесни, добави служебният енергиен министър.
За да подкрепи държавите членки и да смекчат негативните последици, ЕК е разработила механизъм за справедлив преход, ориентиран към най-засегнатите от прехода региони. Предвидените безвъзмездни финансови средства за България са 1,178 млрд. евро, посочи Живков. Механизмът ще финансира региони в България на ниво "област" или части от тях на базата на одобрени от ЕК териториални планове за справедлив преход. Във връзка с подготовката на териториалните планове за справедлив преход на трите водещи въглищни региони в страната - Стара Загора, Кюстендил и Перник, по програмата на ЕС за подкрепа на структурни реформи е одобрено искане за техническа помощ за изготвянето им. Обхванати са трите области и се прави оценка на допълнителни територии - областите Хасково, Сливен и Ямбол. Консултантът разработва социално-икономически анализи, които ще предложат мерки за смекчаване на преодоляването на негативните последици от прехода към нисковъглеродна икономика. Те ще бъдат насочени към инвестиции в икономическа диверсификация, кръгова икономика, квалификация и преквалификация на работници, съдействие за търсещи работа и други.
За последиците върху енергийната система от прехода към въглеродно неутрална икономика ще бъде направен анализ на потенциала от заместващи мощности, като едновременно се гарантира енергийната сигурност на страната. Във връзка с това в плана за възстановяване и устойчивост е предвидено да се създаде комисия за енергиен преход с широко участие на заинтересованите страни. Тя ще разработи стъпките за декарбонизация на енергетиката и пътна карта към климатична неутралност. Работи се усилено и се търсят най-добрите решения за бъдещето на въглищните комплекси и работещите там. Вече има конкретни иновативни проектни предложения, които в момента се анализират и ще се оповестят в скоро време. Предлага се за обсъждане 2038 г. и 2040 г. като индикативни срокове за т. нар. затваряне на въглищните мощности в България. Всяка от тези години ще бъде придружена от примерен сценарий за постепенните етапи на този преход. Това ще става на база на широко обществено обсъждане с участието на институциите, експерти, местна власт, неправителствен сектор, синдикати и други.
Допълнително предизвикателство е свързано с новия законодателен пакет на ЕС "Готови за 55", счита Андрей Живков. Той повишава амбицията на ЕС в първичното и крайното потребление на енергия до 2030 г. чрез индикативни национални цели за енергийна ефективност, увеличаване на годишните енергийни спестявания и поставяне на енергийната ефективност на първо място във всички сектори. Друга важна промяна, произтичаща от този пакет, е предложението за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергията на ЕС, въвеждане на дял на енергията от възобновяемите източници в сградния сектор и индустрията. Освен това се цели увеличаване на възобновяемите източници в топлинната енергия и енергията за охлаждане, както и намаляване на интензивността на парниковите газове най-малко с 13 процента до 2030 г. в транспорта. Тези нови по-високи изисквания целят значително намаляване на парниковите газове и във връзка с това актуализираният интегриран план на България ще съдържа комплекс от мерки за постигане на декарбонизирана, устойчива и гъвкава енергийна система с по-ниски разходи и отчитаща националните особености.
Андрей Живков изтъкна, че зеленият преход дава действително много възможности и затова с общи усилия трябва да се вземат най-добрите решения, за да може страната ни да поеме като отговорност това сериозно предизвикателство.
БТА е партньор на днешния форум, организиран от dir.bg и 3eNews. Подробности можете да прочетете в емисията "Зелена БТА".
/ЦМ/
ZM1531ZB.033
Андрей Живков - конференция - зелен преход - допълнение
Преходът към въглеродно неутрална икономика ще става поетапно
и при балансиран вътрешен пазар на електрическа енергия
София, 15 октомври /Антоан Николов, БТА/
Акценти в бъдещата стратегия за плавен преход ще бъдат иновативните технологии, изграждането на нова инфраструктура, въвеждането на нови технологични решения - като безопасен и нисковъглероден водород и други декарбонизирани газове. Този преход ще става поетапно и при балансиран вътрешен пазар на електрическа енергия. Това каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков, който участва в конференцията "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България".
Поради значителния дял на енергията, произвеждана от въглищата в енергийния микс на България и най-високата енергийна интензивност на икономиката ни, преходът към климатично неутрална индустрия се очаква да предизвика сериозни социални и стопански последици за страната. Решенията, които трябва да се вземат за бъдещето на въглищните региони, не са никак лесни, добави служебният енергиен министър.
За да подкрепи държавите членки и да смекчат негативните последици, ЕК е разработила механизъм за справедлив преход, ориентиран към най-засегнатите от прехода региони. Предвидените безвъзмездни финансови средства за България са 1,178 млрд. евро, посочи Живков. Механизмът ще финансира региони в България на ниво "област" или части от тях на базата на одобрени от ЕК териториални планове за справедлив преход. Във връзка с подготовката на териториалните планове за справедлив преход на трите водещи въглищни региони в страната - Стара Загора, Кюстендил и Перник, по програмата на ЕС за подкрепа на структурни реформи е одобрено искане за техническа помощ за изготвянето им. Обхванати са трите области и се прави оценка на допълнителни територии - областите Хасково, Сливен и Ямбол. Консултантът разработва социално-икономически анализи, които ще предложат мерки за смекчаване на преодоляването на негативните последици от прехода към нисковъглеродна икономика. Те ще бъдат насочени към инвестиции в икономическа диверсификация, кръгова икономика, квалификация и преквалификация на работници, съдействие за търсещи работа и други.
За последиците върху енергийната система от прехода към въглеродно неутрална икономика ще бъде направен анализ на потенциала от заместващи мощности, като едновременно се гарантира енергийната сигурност на страната. Във връзка с това в плана за възстановяване и устойчивост е предвидено да се създаде комисия за енергиен преход с широко участие на заинтересованите страни. Тя ще разработи стъпките за декарбонизация на енергетиката и пътна карта към климатична неутралност. Работи се усилено и се търсят най-добрите решения за бъдещето на въглищните комплекси и работещите там. Вече има конкретни иновативни проектни предложения, които в момента се анализират и ще се оповестят в скоро време. Предлага се за обсъждане 2038 г. и 2040 г. като индикативни срокове за т. нар. затваряне на въглищните мощности в България. Всяка от тези години ще бъде придружена от примерен сценарий за постепенните етапи на този преход. Това ще става на база на широко обществено обсъждане с участието на институциите, експерти, местна власт, неправителствен сектор, синдикати и други.
Допълнително предизвикателство е свързано с новия законодателен пакет на ЕС "Готови за 55", счита Андрей Живков. Той повишава амбицията на ЕС в първичното и крайното потребление на енергия до 2030 г. чрез индикативни национални цели за енергийна ефективност, увеличаване на годишните енергийни спестявания и поставяне на енергийната ефективност на първо място във всички сектори. Друга важна промяна, произтичаща от този пакет, е предложението за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергията на ЕС, въвеждане на дял на енергията от възобновяемите източници в сградния сектор и индустрията. Освен това се цели увеличаване на възобновяемите източници в топлинната енергия и енергията за охлаждане, както и намаляване на интензивността на парниковите газове най-малко с 13 процента до 2030 г. в транспорта. Тези нови по-високи изисквания целят значително намаляване на парниковите газове и във връзка с това актуализираният интегриран план на България ще съдържа комплекс от мерки за постигане на декарбонизирана, устойчива и гъвкава енергийна система с по-ниски разходи и отчитаща националните особености.
Андрей Живков изтъкна, че зеленият преход дава действително много възможности и затова с общи усилия трябва да се вземат най-добрите решения, за да може страната ни да поеме като отговорност това сериозно предизвикателство.
БТА е партньор на днешния форум, организиран от dir.bg и 3eNews. Подробности можете да прочетете в емисията "Зелена БТА".
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text