Изложбата "Старото злато - магия и символика" бе открита в Националния исторически музей

Изложбата "Старото злато - магия и символика" с експонати от личната сбирка на колекционера Антонио Василев беше открита в Националния исторически музей (НИМ). Акцент в изложбата е женско джубе /дълга женска горна дреха/, изцяло избродирано от сърмени златни нишки. То е ръчна изработка, всеки един от детайлите - златни телчета, златни сърмени нишки, чукани гайтани и др., са минали през ръцете на различни майстори, преди да бъдат ушити от шивача. Сред експонати са и три сребърни пафти с позлата с изображения на двуглав орел върху седеф. Образци на Чипровската златарска школа и нейното наследство от XVII век също могат да се видят в изложбата. Сред тях са женски накити за глава - подбрадник, игла за коса, обици-наушници, прочелник, изработени от сребро с позлата и инкрустирани с полускъпоценни камъни. Дело на майстори от Чипровци са и уникална сребърна чаша във формата на кратунка, както и две позлатени сребърни гривни, инкрустирани с полускъпоценни и цветни камъни. В експозицията могат да се видят и две гривни кубелии. Те винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да "заключват" жената и по този начин да я предпазват от зли сили. От експонираните накити за глава много рядък е женският надушен накит с формата на нокът, носен като амулет, предпазващ жената от лош поглед и урочасване. С магични функции е и сребърната нагръдна кутийка /амулет/ от Света гора с изображения на християнски светци и евангелски сцени. Амулетите, наричани още "хаймалии" се носели от хората, за да ги предпазват от зловредни сили. Сребърен обков на Евангелие от XVII в. и каничка-теплота са други интересни символни образци на църковното изкуство, показани в изложбата. Витрините се допълват и от женски колан от края на XVIII в. от Западна Тракия, изработен от сребърна сплав с позлата, цветни камъни и емайл. В миналото българите навсякъде, където са могли, са втъквали и показвали златото като символ на чистотата, на безсмъртието и на вечно неспиращия цикъл на живота, каза по време на откриването на изложбата директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. Не случайно в онези векове пътешествениците, преминавайки през българките земи, са разказвали, че са изумени от това, че виждат босоноги девойки, излизащи от бедни колиби, а на главите им блестяли златни накити, разказа още доц. Петрунова. Всички експонати в изложбата показват високите ювелирни майсторски умения на българските златари при обработката на благородни метали и инкрустации. След официалното откриване на изложбата самодейци към читалище "Пробуда 1920" - село Железница, изпълниха ритуала Ладуване. Те демонстрираха как момите са наричали пръстени и други накити, и по този начин са гадаели за кого ще се омъжат. Изложбата "Старото злато - магия и символика" може да се разгледа от днес до 1 февруари 2020 г. в Националния исторически музей. Видео - Минко Чернев. Монтаж - Валя Ковачева.