От 40 години сцената на Античния театър в Пловдив е културно средище
От 40 години Античният театър в Пловдив е културно средище, като сцената му се използва за класическа драма, концерти, танци и опера. Той е открит случайно при прокопаване на главната транспортна улица под Трихълмието и неговото проучване продължава 10 години - от 1968 до 1979 година. Това разказа за БТА архитект Мая Мартинова-Кютова, която работи на него през по-голямата част от проучванията. За публиката театърът отваря врати на 18 октомври 1981 година, когато Цветана Манева изиграва най-добрата Медея за всички времена, допълва археологът.
Античният театър е визитката на Пловдив, перлата в нашата туристическа корона и едно място, което е посещавано с удоволствие от всички гости и туристи, подчерта тя и допълни, че разкриването му се дължи на екип, ръководен от археолога Лилия Ботушарова, след което се извършва неговата реконструкция и неговото възкресяване за нов живот под този вид, в който го виждаме днес. По думите на Мартинова археологическите открития не са преставали през всички години и дори преди няколко години в процеса на консервационно-реставрационни дейности продължават да откриват много вълнуващи надписи и структури, които обновяват и допълват историята за неговото основаване и функциониране.
Първоначално се смята, че Античният театър, според първия надпис на Аскений Фронс, е построен по времето на император Траян, но през 2016 година е открит постамент за статуя на Тит Флавий Котис, изключително важна личност във Филипопол с принос за цялата провинция Тракия, потомък на тракийските владетели, три пъти е първожрец на цялата провинция, жрец на Асклепий, отговорник за строежите. След откриването на този паметник се предатира изграждането на театъра в края на I век след Христа, по времето на император Домициан.
Античният театър е сърцето на античния град, построен е върху южните склонове на Трихълмието, с поглед над целия античен град, ориентиран към планината Родопа. Интересното е, че на него освен театрални представления са се извършвали и гладиаторски борби, разказа още Мартинова. Според проучванията той е бил и седалище на едно много важно провинциално събрание на тракийските градове, което е имало право да се обръща директно към римския император по всякакви поводи, които касаят цялата провинция Тракия, уточни археологът. Това, което е интересно също, допълва тя, са многобройните надписи, запазени по седалките и над императорската ложа, която е била над засводения северен вход на театъра. Вижда се, че тя е построена със средствата на един касиер полигер, който е изписан дискретно върху единия от парапетите. А източно от тази ложа има специален запазен сектор за приятелите на императора.
Днес театърът е паметник със статут на национална археологическа ценност и се използва според неговото първоначално предназначение.
Репортер и оператор - Дима Шопова
Монтаж - Валя Ковачева