Пет неизвестни пласта стенописи са разкрити при ремонта на храм "Св. Успение Богородично" в Кюстендил
Пет пласта стенописи, неизвестни до сега, бяха открити при началото на строително-ремонтните дейности на централния храм "Св. Успение Богородично" в Кюстендил. Това съобщи архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Иссак при днешния водосвет за благословение, с който официално започнаха ремонтните дейности на храма.
Възрожденската църква "Успение Богородично" е построена е през 1816 г. като митрополитска църква, на мястото на средновековната църква "Свети Никола". Храмът е архитектурно-художествен паметник на културата с категория "национално значение". В него е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.
"В процеса на работа и подготовката за основния ремонт в олтарната част на храма бяха открити стенописи, неизвестни нито за духовенството, нито за гражданството. Не можем да кажем каква е датировката им. Знаем, че храмът е построен 1816 година, но на неговото място е имало средновековен храм на името на Св. Никола", разказа архимандрит Иссак - Архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. Той посочи, че стенописите са пет слоя. "По наши разсъждения стените от средновековния храм са запазени, а след това е разширен храмът, който е посветен на Успение Богородично. Това е едно богатство, което се открива, благодарение на основния ремонт, който е започнат. Това е една духовна ценност за региона. Очакваме експертите, които ще изследват, да открия периода на зографисване, кои са иконописците и периода, в който са изработени", добави архимандрит Иссак.
Ремонтите се извършват със средства, отпуснати от МС. Строителните дейности предвиждат основно укрепване на храма. От дълги години църквата беше подпирана с метални пръти, които я поддържаха, за да не се срути. Старинната църква е построена като митрополитски храм по време на владиката Костанди (първата четвърт на XIX в.). Намирала се е в тогавашната махала Варош. Строена е "крадешком" - само нощно време от българите от всички махали.
През Възраждането църквата се превръща в културно-просветен център и средище на борбите на кюстендилци за независима българска църква. Скоро след освещаването ѝ, в двора е построено първото килийно училище в града.
Репортер, оператор и монтаж - Елица Иванова